За личните данни и "малкия" бизнес - практично и без страх

 Датата 25 май, от която и у нас ще започне да се прилага Регламент ЕС 2016/679, се превърна в плашило за бизнеса - най-вече заради страховитите глоби в милиони евро, които въвежда регламентът.

Но всъщност място за страх няма - още повече, че голяма част от правилата въобще не са нито нови, нито кой-знае колко трудни за осъществяване.

Затова да поговорим практично: какво трябва да направи една малка фирма, за да продължи да работи спокойно.

Започваме с най-простичките неща: какво ще де разбира занапред под "лични данни" и кой има задължения да ги опазва. И ще продължаваме напред със задълженията, едно по едно, фокусирайки се най-вече върху "малките" играчи на пазара.

Част 6: Как да се справим сами със задълженията по регламента: първо, второ, трето... Или какво практически трябва да предприеме малка фирма, за да спази регламента?

Първо трябва да съберете екипа, на който ще възложите подготовката за спокойното посрещане на "сакралната дата" 25 май, от която ще влезе в действие регламентът и за нашата страна.

В този екип задължително трябва да има юрист /юрисконсултът на предприятието ще се окаже ключовата фигура в този екип, но ако нямате такъв - потърсете юридически съвет отвън/.

Счетоводителят и служителите /или поне този от тях с ръководни за дейността функции/ от личния състав - задължително трябва да се включат.

Системният администратор - без него също няма да може, защото повечето от конкретните мерки за защита на данните със сигурност ще се окажат свързани именно с неговите компетенции и специфични познания в областта на компютърните технологии.

Шефовете на различните отдели - реклама, маркетинг, администрация и човешки ресурси/ако има такива/, продажби и др. Те също трябва да присъстват в екипа - най-малкото, за да очертаят кръга от данни, с които се работи при тях, начините, по които те се обработват и сроковете, в които се съхраняват.

Край с "вечния длъжник"? Нищо подобно!

През последните няколко дни медиите се надпреварваха да тръбят как депутатите се канят да сложат край на мъките на "вечните дъжници", като приемат 10-годишна давност, след която задълженията им да се считат за погасени.

Неистовата масова радост от новината обаче е меко казано прибързана. Защото ако се прочете какво точно предлагат депутатите, ще се види, че тази давност съвсем няма да важи за всички длъжници. И най-малко ще помогне на тези, които дължат пари на банките.

Поправката "Манолова" сече арбитражите

Върховният касационен съд буквално е залят с дела срещу арбитражни решения. При бързата проверка в сайта на ВКС не открихме случай, в който потребител да е загубил такова дело - поне не и в последните няколко месеца, откакто действат измененията в закона, прокарани след намесата на омбудсмана Мая Манолова. Съдът масово обявява за нищожни решенията на арбитражите, с които гражданите са били осъдени.

Да припомним, че малко преди да прекрати работата си миналият парламент депутатите приеха по настояване на Манолова поправки в Гражданскопроцесуалния кодекс, Закона за потребителите и в Закона за международния търговски арбитраж. С тях на практика бе забранено тези "съдилища" да се произнасят по потребителски спорове: например за взети "бързи" кредити, за начислени сметки за ток или парно и други. Да поясним, че защитата на потребителите не действа при търговските дружества - според закона потребител може да бъде само "физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.”

Общински безобразия, писани "под индиго"

Само от 1 април насам административните съдилища в страната са насрочили повече от 60 дела срещу незаконосъобразни разпоредби, включени в общински правила и наредби. Общият брой на такива производства от началото на годината надхвърля триста.

На свой ред самата Върховна административна прокуратура пък отброи нови 187 случая, в които е установила как местните власти най-безобразно газят закона в приеманите от тях нормативни актове - този път става дума за наредбите, с които се регламентира управлението на общинските пътища и специалните правила за тяхното ползване. Само по темата на тази проверка - за общинските пътища, заведените дела в административните съдилища по протест на държавното обвинение са над 20, отчитат магистратите от ВАП. И подчертават, че достигането до съд е крайна мярка, до която се прибягва рядко - в повечето случаи общините сами се захващали да си оправят наредбите и да ги привеждат в законосъобразен вид веднага след като получат констатациите на прокурорите.

Свалят табелите и за изтекла шофьорска книжка

Само за седмица около 60-70 шофьори се "прощават" с регистрационните табели на колите си заради нарушенията, които са извършли на пътя. Според шефа на "Пътна полиция" Бойко Рановски, който отчете този резултат пред един от сутрешните ТВ-блокове, половината от тези шофьори са били хванати да карат пияни (с над 0.5 промила алкохол в кръвта). А останалите са били неправоспособни. Случаите на неправоспособност са били разнообразни - имало водачи, които никога не са минавали през курсове и изпит, имало хора с отнета правоспособност, а на някои... срокът на свидетелствата за управление бил изтекъл. Тези нарушители "според едни решения на съда", както обясни Рановски, също били смятани за неправоспособни...

И се оказа, че такива "едни решения на съда",  в които изтеклият срок на книжката се приравнява на липса на правоспособност, наистина ги има. Освен това се оказа, че има и напълно противоречива съдебна практика. И положението на гражданите е отново като в игра на руска рулетка - дали ще им снемат табелите зависи от това на кой съдия ще попаднат делата, с които обжалват наказанията си...

Когато държавата се превърне в пирамида

Десетки хиляди българи вече възприемат държавата като поредната финансова пирамида, която просто ги обра. В случая - с прословутите "лихвоточки", които останаха "в наследство" от времето на социализма. Други 55 000 души все още чакат и имат надежда, че някой ден, ако са живи, ще си получат смешните и жалки обезщетения, стопени от близо 30-годишна инфлация. Но дали ще дочакат?

Недомислие, което може да е скъпо

Обещаваните от управляващите солени санкции за юридически лица, спечелили от престъпленията на своите собственици и управители, поне засега остават само на книга. И слава Богу, защото от малкото съдебни решения, с които досега те са налагани, става видно, че родните законотворци пак са забъркали грандиозен батак. Който очевидно няма да донесе кой-знае колко повече пари в хазната, но пък за сметка на това  може здраво да я опразни - заради обезщетенията, за които държавата рискува да бъде осъдена, ако спазва калпавото си законодателство.

За какво става дума? В края на 2015 г. бяха приети изменения в чл. 83а и текстовете след него от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С тях бе дадена възможност да се налагат санкции в размер до 1 млн. лв. на юридически лица, които са се облагодетелствали от престъпленията на техни длъжностни лица и представители. Глобите могат да се налагат само за изчерпателно изброени в закона престъпления. В този своеобразен "каталог" са включени данъчните престъпления, контрабандата, наркотиците, подкупите и злоупотребите по служба, сводничество и други.

Огромните лихви по бързите кредити далеч не са единствения проблем

Никой не знае колко са арбитражните съдилища у нас, нито пък контролира кой и как работи в тях

Едно телевизионно разследване най-сетне накара куп висши държавни мъже да заговорят за проблем, за който всъщност знаеха прекрасно от години. Защото жалбите от опарени с "бързи кредити" и високите им лихви, пълнят пощите и канцелариите им от началото на кризата и вероятно отдавна са стотици.

Досега очевидно беше по-удобно да се замълчи, само че повече не може. Затова цяла седмица управляващите засипваха с обещания като с манна небесна главите на гневните граждани: ще въведем таван върху лихвите, ще има по-строг контрол от БНБ върху небанковите кредитни институции, лихвите ще се описват в европейски формуляр и прочие, и прочие. Без да се впускат в обяснения какво пречеше това да стане преди 3-5 или повече години.

Но размерът на лихвите далеч не е единственият проблем на хората, които дължат пари, въпреки че най-силно се натрапва в общественото полезрение. Има и друг, много по-страшен, за който обаче все още никой не говори.

За какво става дума разказва историята на 60-годишната русенка Нели Иванова, която стигна до дъното без да има никаква вина. Заради заем, който при това е изплатила до стотинка. Въпреки това обаче в края на лятото онкоболната жена остана без пукната стотинка в джоба, след като съдия-изпълнител й запорира пенсията. Направи го напълно законно, при това с решение на съд. Абсурд, с какъвто в България отдавна вече сме свикнали.

Жертвите на престъпления имат право на финансова помощ от държавата

От пет години в България съществува закон, според който държавата е длъжна да плаща вредите на жертвите на престъпления, ако те не могат да получат обезщетение  от престъпниците или не са възмездени по друг начин - например от застраховка.
Законът е в сила от 1 януари 2007 г. Вероятно приемането му е следствие на европейския натиск да заприличаме поне малко на бяла държава преди влизането си в Евросъюза.
Цял куп институции са ангажирани да информират жертвите на престъпления за правата им и да им помагат. На първо място полицията, която първа би следвало да уведомява пострадалите за правата им по този закон. После областната администрация, защото заявленията, с които се иска компенсация за претърпяна щета от престъпление, се подават именно чрез нея.
А съществува и специален Национален съвет, председателстван от министъра на правосъдието, с цяла експертна комисия към него, които са задължени да разгледат молбите и да отпуснат обезщетение, ако всичко в документите отговаря на условията.
Освен това са осигурени и пари - от създаването на закона държавата заделя около 1 млн. лева годишно за обезщетяването на жертвите на престъпления.
Всичко поне на хартия изглежда така, сякаш цялата държава е впрегната да помага на жертвите на престъпления. Само че на практика не е така. И обезщетените по този закон се броят буквално на пръсти.