Никой не знае колко са арбитражните съдилища у нас, нито пък контролира кой и как работи в тях
Едно телевизионно
разследване най-сетне накара куп висши
държавни мъже да заговорят за проблем,
за който всъщност знаеха прекрасно от
години. Защото жалбите от опарени с
"бързи кредити" и високите им лихви,
пълнят пощите и канцелариите им от
началото на кризата и вероятно отдавна
са стотици.
Досега
очевидно беше по-удобно да се
замълчи, само че повече
не може. Затова цяла седмица управляващите
засипваха с обещания като с манна небесна
главите на гневните граждани: ще въведем
таван върху лихвите, ще има по-строг
контрол от БНБ върху небанковите кредитни
институции, лихвите ще се описват в
европейски формуляр и прочие, и прочие.
Без да се впускат в обяснения какво
пречеше това да стане преди 3-5 или повече
години.
Но размерът на лихвите
далеч не е единственият проблем на
хората, които дължат пари, въпреки че
най-силно се натрапва в общественото
полезрение. Има и друг, много
по-страшен, за който обаче все още никой
не говори.
За какво става дума
разказва историята на 60-годишната
русенка Нели Иванова, която стигна до
дъното без да има никаква вина. Заради
заем, който при това е изплатила до
стотинка. Въпреки това обаче в края на
лятото онкоболната жена остана без
пукната стотинка в джоба, след като
съдия-изпълнител й запорира пенсията.
Направи го напълно законно, при това с
решение на съд. Абсурд, с какъвто
в България отдавна вече
сме свикнали.
