Борба с корупцията? Или просто лакърдии за наивници...

Веднага след края на лятната си ваканция депутатите сложиха бъдещия "антикорупционен" закон като точка първа в дневния ред на споровете си. Или по-точно - за двете алтернативни предложения за него: на управляващата коалиция и на опозицията в лицето на БСП.

Всъщност истината е, че темата за корупцията не е любима нито на едните, нито на другите. Пък и скелетите в гардеробите както на ГЕРБ, така и на БСП напомнят, че нито едно тяхно правителство не се е разминало без корупционни скандали. И е съвсем логично да се предположи, че винаги ще е така, независимо кой-кого ще сменя във властта.

Затова сблъсъкът между "двата полюса" в парламента всъщност ще бъде за това под чий контрол да се осъществява "борбата" с корупцията. Или по-точно кой да се възползва от информацията, която ще се генерира покрай тази "борба". Всичко останало ще са само кухи лакърдии за пред електората.

Органът, глупако...!

Всъщност първото нещо, което гражданите трябва да знаят, за да разберат за какво се ритат "атовете" в парламента, е какъв нов "антикорупционен" орган им се предлага: кой ще го избира, кои хора ще работят в него и какви ще са правомощията му.

Ще се осмели ли някой да прати НПК в Конституционния съд?

Изплаши ли се от нещо или от някого президентът Румен Радев, че така бързо пусна спорните и определяни дори като "скандални" промени в Наказателнопроцесуалния кодекс без вето? И то въпреки силните настоявания на куп организации, включително и на професионални юристи, да спре закона?

Ами депутатите юристи вкупом ли ги хвана амнезия, та забравиха азбучните принципи в правото, които са учили? Къде се скатаха така хлевоустите в други случаи оратори точно когато трябваше да се говори за НПК?...

Всъщност БСП беше единствената политическа сила в парламента, от която се очакваше да стреля с достатъчно, и то убедителни правни аргументи срещу спорните текстове  в преправения за пореден път НПК. И да гласува против. Но тя не го направи. Вместо това депутатите от партията се задоволиха да гласуват с "въздържал се". И после (колкото да не е без хич) обявиха, че "изразяват несъгласие" с част от предлаганите промени. Толкоз.

После пък президентът явно реши, че мненията срещу поправките в НПК, изразени от видни юристи и магистрати, при това далеч не само от членуващите в Съюза на съдиите в България, не следва да се вземат предвид. И така, под благосклонния поглед практически на всички политически сили плюс държавния глава поредните кръпки в НПК бяха приети, а след това и обнародвани в "Държавен вестник" - на 4 август. Остава само да влязат в сила - три месеца след публикуването им, в началото на ноември.

А въпросът дали законът ще бъде атакуван пред Конституционния съд, все по-ясно върви към отговора "не". Нежеланието на "държавните" мъже и жени да се занимават с това поправките в НПК да бъдат пратени в Конституционния съд става все по-видимо, а тази възможност - все по-незначителна, по-скоро - само теоретична.

Когато държавата се превърне в пирамида

Десетки хиляди българи вече възприемат държавата като поредната финансова пирамида, която просто ги обра. В случая - с прословутите "лихвоточки", които останаха "в наследство" от времето на социализма. Други 55 000 души все още чакат и имат надежда, че някой ден, ако са живи, ще си получат смешните и жалки обезщетения, стопени от близо 30-годишна инфлация. Но дали ще дочакат?

Да осъдиш държавен орган за вреди е като да играеш в "Мисията невъзможна"

Преди няколко дни пет върховни съдии в държавата излязоха с коренно противоположни становища по един твърде прост въпрос: пред кой съд и по какъв ред държавните органи, написали незаконни наказателни постановления ще плащат за вредите от тях, ако бъдат отменени от съда.
Този съдийски спор на практика касае всеки, който някога е бил глобяван за някакво нарушение и впоследствие санкцията му е била отменена в съда. Защото много често от един такъв акт се търпят вреди - блокира се бизнес, банкови сметки, спират се автомобили, харчат се пари по адвокати, търпи се стрес, а може и до инфаркт да те докарат с една глоба от 20 000 лева, например.
 Независимо дали става дума за обикновен човек или фирма, това са щети, които следва да бъдат овъзмездени, ако този акт на държавния орган се окаже незаконосъобразен.
Само че проблемът е как да стане това. Защото съдилищата си прехвърлят и спорят кой всъщност трябва да разгледа едно такова дело.
Законодателят пък се прави, че проблемът не съществува, защото така е по-удобно.
А в крайна сметка го отнасят гражданите. Факт е, че огромна част от наказателните постановления и принудителните административни мерки, които се обжалват, падат в съда. Само че единствените последици от тези незаконни актове остават само на гърба на потърпевшите от тях.
Това, че съдиите не могат да се разберат не е новина - с противоречивата им практика вече сме свикнали, макар че не би трябвало да е така.  Но фактът, че това продължава вече с години, е направо отчайващ.

Благоевградски казус мина половин България,
за да се разбере кой трябва да го гледа

Дупка в закона прави обжалването на глоби в скъпо удоволствие за хора с пари

Чакат от съда да каже може ли държавата да се скатава и да не плаща за причинени от органите й вреди

В момента всеки, който е глобен от административен орган, колкото и несправедливо и измислено да е наказан, си прави сметката дали му е изгодно да се жали в съда и дали може изобщо да си го позволи. На практика търсенето на справедливост е оставено на разположение само на хора с пари, които не само биха тръгнали да се борят за принципа, но могат и да си платят за това.
Това е така,  защото законът не предвижда възстановяване на разноските по делата, с които се оспорват наказателните постановления на различните органи. Те не само не се възстановяват в същото дело, с което е отменено едно постановление поради неговата незаконосъобразност, както би било редно. За тях трябва да се води отделен процес. Само че и тогава пак не е сигурно, че тези разноски ще бъдат възстановени от държавата.
Така в крайна сметка въпросът опира до това дали човекът има пари, които да пожертва, за да докаже правотата си в съда. Защото сметката показва, че за да избегне глоба от 100-200 лева, гражданинът трябва да извади поне два пъти по толкова, за да плати на адвокат. А ако делото се закучи и се превърти на няколко пъти през инстанциите, мечтата за справедливост ще му излезе твърде солена.
В Русе вече има хора, които разбраха това на гърба си. В момента между съдилищата в града се подмятат няколко дела, с които се търсят разноски по вече приключили дела по обжалване на наказателни постановления. И се иска държавата, която ги е глобявала незаконосъобразно, да им възстанови понесените щети от действията си - звучи логично и справедливо.
Тези дела са първи по рода си и все още са висящи. Превърнали са се в горещ картоф, който се подмята между различните съдилища. И чакат своето справедливо разрешение.

В Страсбург затова бият през пръстите,
санкциите оттам са ни въпрос навреме

Благодарение на дупката в закона за гражданите остава изборът дали да си затраят за незаконните действия на държавните органи или да похарчат някой лев от джоба си, за да получат справедливост в съда. Правосъдието се оказва лукс и въпрос на пари.
Впрочем, за такова законодателство в Страсбург здраво бият държавите през пръстите и за да се стигне дотам е само въпрос на време. Но явно на никого не му пука.
Факт е, че поне 20 процента от обжалваните санкции от държавни органи падат в съда, защото актовете са некадърно съставени или просто недоказани. Но също така е факт, че никой не може да гарантира законосъобразността на останалите, които не са минали през контрола на съда. А те не стигат дотам не само защото са напълно правомерно наложени или наказаните с тях нарушители са си осъзнали вината и са се отказали да ги оспорват от чувство за справедливост, но и просто защото са нямали пари да го направят.
От това положение печели бюджетът - глобите се събират принудително, без значение от това колко са справедливи и законосъобразно наложени, стига да са необжалвани и влезли в сила. Но пък и остава възможността откровени безобразия на чиновниците никога да не получат наказание.