В практиката

   "За 100 лева не си струва..."

Това го каза човек, влязъл в кантората да попита как може да си върне от АПИ парите за винетка, платени погрешка - сгрешил номера на автомобила си при попълването на данните.

Такива като него не са много - няколко десетки в страната са. Въртят се в омагьосан кръг, плащат повторно за винетка, за да могат да пътуват и пишат писма и жалби до всички възможни институции /вероятно и до папата/. Тези, които стигнаха до телевизиите и успяха да вдигнат шум, все пак получиха поне обещание, че ще им върнат сумите - заради страха на дребната чиновническа душица от публични скандали. Но другите и това нямат.

Причината за всичко това е, че Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /ДВ бр. 104/2018 г./ не предвижда ред за възстановяване на заплатени суми заради грешки, допуснати при декларирането на МПС.

На всичкото отгоре в АПИ тълкуват  напълно превратно чл. 5 ал.3 от Наредбата, според който "отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса".

Безспорно е, че ако е допусната грешка, пътното превозно средство действително остава без платена винетка. Но смисълът на нормата се изчерпва само в указанието към собственика на  автомобила, че тази грешка трябва някак да бъде поправена. А не, че АПИ има право да задържи неправилно внесената такса за услуга, която реално няма и как да предостави на този, който я е заплатил.

Така единственият път за защита остава съдебният. Взетата от АПИ сума се явява недължимо платена и следва да се върне, но при липсата на установен ред как трябва да стане това, възстановяването може да стане само след като Агенцията бъде осъдена да го направи.

Завеждането на съдебно дело обаче означава първоначално плащане на разходи и малко похарчено време.

И точно тук идва онова:"Ааа, за сто лева не си струва!"...

Всъщност, пиша всичко това именно заради тази реплика, която ме кара да кипя от яд и безсилие. Защото ако гражданите отказват да се борят за правата си, адвокатът няма как да го направи вместо тях. Или поне не във всички случаи. А така се трупат и несправедливостите, и беззаконията, и омерзението от всичко, което наричаме държава.

Само че държавата ни е такава, каквито сме ние. Тя няма да стане по-добра от само себе си, без наше участие и без "бой". 

Ако продължаваме да позволяваме на безименни чиновници да мачкат правото и правата ни (защото, видите ли, "Не си струва" да си нарушаваме така безценния комфорт), няма земна сила, която да ги спре да го правят. Но вече няма да е "само" за сто лева...

"Полезните съвети" в интернет не са адвокатска защита

Напоследък често се случва в кантората да влизат хора, които от вратата започват с обвиненията към съда в несправедливост, корупция, липса на компенетност и каквито още се сетите грехове. А като ги поразпиташ, става ясно, че считат някой съдия за виновен, защото по техния конкретен спор той не разбрал колко са прави, колко справедливо е искането им и не отсъдил "правилно" и в тяхна полза - т.е. загубили са си делото и за това обвиняват съда.

Да, има случаи, в които съдиите могат, при това напълно основателно, да търпят критика към работата си. Но техните "издънки" в никакъв случай не са толкова масово явление, колкото се твърди. Много по-често резултатът, действително житейски несправедлив, е в резултат на действията на самата страна по съдебния спор и на твърдото й убеждение, че "съдът е длъжен да установи истината".

Най-честият пример: при издадена заповед за изпълнение заради действително спорно задължение - например по сметка за телефон отпреди 10 години, за която давността отдавна е изтекла. Или за заем, който вече е платен...

Първата реакция на гражданина, който получи такава "честитка", е да отвори Гугъл и да види какво пише там в многобройните сайтове за "юридическа взаимопомощ". А то най-вероятно ще е, че ако не е съгласен с претенцията на съответното дружество, той трябва да възрази.


Какво се случва после? Изтегля си човекът някоя готова бланка от интернет, попълва я набързо, без да излага мотиви (защото и това го е прочел в интернет) и я праща в съда. След което приема, че оттам-нататък съдът служебно ще издири и всички факти и ще установи, че не дължи исканата сума.

С една дума, длъжникът приема случая за приключен. И спира да получава съобщения, не реагира на призовките, не се явява в съдебно заседание - оставя всичко на съда.

Резултатът, който може да се очаква най-често след подобна реакция е: неприсъствено решение, с което гражданинът е осъден да плати не само първоначалното задължение, но и още разноски по самото съдебно дело. Независимо от факта, че той действително може да не дължи исканата сума...

Защо се получава така? Защото възможността съдът да действа "служебно" в гражданския процес е безкрайно ограничена. И защото при това положение установяването на фактите и обстоятелствата по делото зависи от действията на самата страна - от представянето на доказателства, от направените възражения и оспорвания и от спазването на сроковете, в които това може да се случи.

А това са все неща, с които гражданинът, който съвсем естествено не познава тънкостите на процеса, просто не може да се справи сам. Нито пък само с помощта на "съветите" от интернет.

Последиците от неглижирането на проблема остават за този, който го е допуснал. Но не само. Защото после, когато си загуби делото и дори когато е осъзнал, че сам си е виновен за това, българинът много рядко е склонен да признае вината си - егото му пречи. И логично търси друг виновник, когото да посочи обвинително: обикновено това е "лошият, калпав, корупмиран, некомпетентен" съд.

Това се случва. Всеки ден.


Какъв е изходът? Да търсите своевременно юридическа помощ, разбира се.

- Не се крийте от призовкарите, това няма ви да помогне и няма да ви реши проблема с кредиторите - колкото и които да са те.
-  Повярвайте, че колкото можете да излекувате мозъчен тумор със съвети от интернет, толкова чрез тях ще можете да спечелите и съдебно дело. 
- Не отлагайте, а по най-бързия начин ангажирайте адвокат.
- Ако смятате, че не можете да си позволите да заплатите сами за адвокатския труд, вместо да четете "полезни съвети" в сайтовете, отворете Закона за правната помощ и вижте дали отговаряте на условията, за да получите такава помощ за сметка на държавата и ако това е така - поискайте я.
- Ако не отговаряте на условията да получите правна помощ, но пък доходите ви са ограничени и това ви кара да избирате между адвокатската защита и новите телефон или маратонки за капризния тийнеджър вкъщи, изберете този приоритет, който смятате за по-важен. И бъдете готови да поемете отговорността за избора си.
- Запомнете, че успехът ви в съда ще зависи от това какви усилия вие самите ще вложите в доказването на правотата си. И че не съдът ще е виновен, ако не сте направили нищо, за да осигурите защитата на интересите си.

500 лв. обезщетение за охлузено коляно на разкъртен тротоар

Русенският районен съд осъди общината в града да плати 500 лева обезщетение на гражданка, която се спънала в разкъртен тротоар, паднала, навехнала си крака и го ожулила. Отделно общината е осъдена да възстанови и направените от жената съдебни разноски в размер на 450 лева (решение 1223/12.10.2016 г. по гр.д. 2673/2016 г.).

Съдът е приел, че искът е напълно основателен: налице са вреди, които са причинени виновно и противоправно - чрез бездействие. А виновният за това е общината, чиято отговорност е обективна. Улицата, на която е настъпила злополуката, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 3 Закона за пътищата. А законодателят е възложил на общините  изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите. След като тротоарът е бил разкопан и плочките са били разбити - общината явно не е изпълнила законовото си задължение за ремонт и поддържане на тротоарите в града.

През последните години гражданите най-накрая започнаха да разбират, че държавните ведомства имат задължения към тях и ако не ги изпълняват може да им се търси отговорност за всяка причинена от това вреда. И се престрашиха да съдят институциите - това се оказа не само възможно, но и правилно, защото по този начин ведомствата видимо започнаха да се "дисциплинират" и да си вършат работата - или поне да се опитват да го правят.

Едни от най-често срещаните искове за обезщетения са насочвани именно срещу общините. Може би защото там се струпват и ежедневните проблеми на хората, с които те се сблъскват ежедневно. Стотици са вече случаите, в които редови граждани са спечелили съдебните си битки с общините в страната и са ги принудили да им платят обезщетения: заради повредени в уличните дупки автомобили, заради ухапване от бездомни кучета, заради труднодостъпната за инвалиди градска среда, включително и заради разкъртените или непочистени от лед тротоари.

Как се бори "незаконното строителство"?

 Епичната "борба" с незаконното строителство у нас не се води по брега на морето, където противно на всеки здрав разум продължават да се изливат тонове бетон. Не се води и в градовете, чиито жители все по-често са принудени да бранят с телата си оскъдните зелени площи под прозорците си.  Просто защото там всичко е "законно" - поне привидно. Строи се с благословията на властите и с пълната строителна документация, която изисква законът. Друг въпрос е как са издавани.

Затова тази "епична борба" се води със ... селските сайванти и тоалетните в дворовете. И там, при бедните, които нямат на разположение цели кохорти адвокати, "успехи". Така отчетите се пълнят с дейност, а чиновниците осмислят съществуването и заплатите си.

И ако не вярвате - ето ви един пример, в който съдиите от две съдебни инстанции са принудени да избират между това дали да спазят буквата в Закона за устройство на териториите (ЗУТ), или да помогнат на една жена да съхрани елементарното си човешко достойнство - като запазят... тоалетната в дома й.

Навярно този избор ви звучи сюрреалистично, особено за европейска държава в 21 век. Но е факт. И съвсем не е маловажен. Първо, защото те е единичен. И второ - защото е твърде показателен пример за това как у нас се води "борбата" с незаконното строителство.

Случаят е от Русе. Става дума за болна и безработна жена, която обитава къща на ул. "Св.Д.Басарбовски". За тези, които не познават добре града, най-простото обяснение къде е това място е: на майната си.

През 2012 година жената си прави тоалетна на двора - от онези най-долнопробните, дето представляват четири стени с дупка насред земята. Но за нея това е единствената възможност да си реши "отходния проблем"- състоянието на дома й е такова, че рече ли да започне някакво преустройство, рискува да остане съвсем без къща.

Година по-късно (вероятно по сигнал) бдителни служители на общинския отдел за контрол върху строителството правят проверка на място и установяват, че тоалетната е изградена без строителни книжа - т.е. незаконна е. Съставен бил съответния констативен акт, а впоследствие кметът издал заповед за премахване на постройката.

Чак тогава жената потърсила адвокат и завела дело в съда. Така се стигнало до назначаване на експертиза, която установила, че теоретично тоалетна в къщата може да бъде обособена, но това ще е свързано със значителна реорганизация на жилището и непосилни за жената разходи - за инвестиционен проект, обследване и укрепване на сградата, ВиК проект, доклад за съответствие с изискванията, разрешения и други. А като за капак вещите лица предупреждават, че строителните мероприятия "биха могли да нарушат и без това лошото състояние на сградата. А просичането на стена за врата, което е абсолютно необходимо, за да се оформи санитарен възел при спазване на всички изисквания за това, може да е свързано с въздействие върху конструкцията, тъй като сградата е много стара, без бетонна плоча, а подът на кухнята е върху земя".

Така съдът стига до същината на дилемата: какво да прави с "нарушителката"?

Безспорно тоалетната се явява незаконен строеж и не може да мине като "търпим". Безспорно и общинските власти са действали напълно законосъобразно - заповедта е издадена от орган със съответната компетенност, в законната писмена форма, съдържа всички нужни реквизити, мотивирана е, волята на административния орган е ясна. И е факт, че тоалетната трябва да бъде съборена.

Само че премахването й на практика би лишило жената от възможността да ползва дома си.

Какво е направил съдът ли? Просто е постъпил човешки. И е отменил заповедта на кмета с мотива, че буквата на закона е спазена точно. Но не и целта му.

"В конкретния случай от заключението на вещото лице се установява, че изграждането на тоалетна в жилището на жалбоподателката, отговарящо напълно на изискванията както на ЗУТ, така и на санитарните такива, е теоретично възможно. Но реализирането му е свързано с такива значителни затруднения, че го прави практически много трудно осъществимо, дори невъзможно за изпълнение с разумни мерки и средства. Установено е, че поради характеристиките на сградата, която е много стара и в лошо състояние, както и поради минималния обем на съществуващите помещения и тяхното неблагоприятно разположение едно спрямо друго, изграждането на тоалетна в жилището е трудно изпълнимо и би дало отражение върху конструкцията на сградата. От друга страна, липсата на такъв санитарен възел лишава жалбоподателката от възможност за използване на жизнено необходимо помещение от жилището й. При това положение премахването на изградената пристройка, използвана за тоалетна, макар да осъществява целта на закона - недопускане на незаконни строежи, противоречи на другата цел на закона, а именно да се осигурят елементарни хигиенни условия за живот във всяко жилище, която цел кореспондира с основното право на човека да не бъде подлаган на унизително отношение (чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи)", гласят мотивите на съда.

Решението на Русенския административен съд по дело 165/2014 е от 8 ноември 2016 година и най-вероятно ще бъде обжалвано и пред ВАС. В името на успеха в същата тази епична "борба" с незаконното строителство, за която ни беше думата...

За кожата на един любител-рибар

Слабо подготвен персонален състав на контролните органи, зле написани закони и ненормално високи санкции, чиито размери противоречат на всяка възможна идея за справедливост или поне за някаква съразмерност на наказанието с извършеното нарушение - това са най-честите причини, заради които санкциите, налагани от администрацията на граждани и юридически лица, масово "катастрофират" в съда.

Един пример: Знаете ли например каква е санкцията за любител - рибар, спипан да мята въдица в периода на временната забрана за риболов? Минимумът на глобата е 1500 лева. И тя се налага дори за една само уловена рибка. С мотива, че с действията си рибарят е нарушил "устойчивото развитие на ресурса от съответния вид, възстановяването и опазването на биологичното равновесие или обогатяване разнообразието във водния басейн". 

Точно това се е случило с нарушителя Иван И., заловен с въдица и "рекорден" улов, състоящ се от цифром и словом един толстолоб и една каракуда. Заради тези две риби в кошницата, на Иван му е съставен акт, а по-късно му е издадено и наказателно постановление, а глобата му е 1500 лева - минимумът по закон. И му е конфискувана въдицата. 

Добре, нарушение безспорно има - периодът, в който риболовът е забранен не е случайно избран и измислен за кефа на контролните органи, той наистина е необходим. Но все пак става дума за един толстолоб и една каракуда, за които санкцията се явява действително несъразмерно тежка. 

Точно така преценява и съдът, но едва при разглеждането на случая пред втората, касационна инстанция (КАНД 323/2016 по описа на РАС). 

Административният съд приема, че в конкретния казус са налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен случай. И че съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като само предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание - правомощие, което контролните органи честичко "забравят". 

Така в крайна сметка съдът отменя наказателното постановление, а с него и глобата за рибаря.
И миг преди да си помислите, че рибарят се е измъкнал безнаказано за все пак безспорно извършено нарушение, да поясним и друго: поради естеството на производството "спечелилият" гражданин ще трябва да поеме поне на този етап съдебните разноски и разходите за адвокат, платени покрай обжалването на постановлението. Освен ако не иска да води ново дело, с което да поиска от съда тези разноски да му бъдат платени от контролния орган (в случая ИАРА). възстановени. Само че дали ще спечели това второ дело е въпрос с повишена трудност, резултатът е повече от непрогнозируем - заради твърде спорната съдебна практика. Но това вече е друга тема...

 Какво да правим при проблеми с екскурзията в чужбина

"Преживях най-кошмарното си пътуване, а исках да си почина и да се насладя на красотите на Турция. Моя съседка се записала, записа и мен на екскурзия. До момента на тръгването ни изобщо не знаех дори как се казва фирмата. Не ми дадоха никакъв план за пътуването, знаеше се само, че имаме две нощувки, че ще видим Истанбул и Принцовите острови. Нито се знаеше в кой хотел, нито колко звезди - нищо.
В 8 часа сутринта пристигнахме в Истанбул и направо от автобуса ни юрнаха към забележителностите - омачкани, недоспали, гладни. Питам аз - няма ли първо да се настаним в хотела, те ми казват: после. И това мина, обиколихме, направихме си снимки, на корабче през Босфора се возихме. Не искам да ви разказвам колко "качествен" беше екскурзоводът, за когото бяхме платили - ей ви тука къщата на "Перла", ето ви Синята джамия. И толкова. Най-накрая наистина отидохме в хотела.

Качихме се на кораб, платихме си допълнително за това, стигнахме до Принцовите острови и още на слизане ни обясниха: имате два часа, разходете се, разгледайте и после пак тук - за връщане. Толкова беше обяснението. Не знаех дори, че сме в азиатската част на Турция, където порядките са други, не като в Истанбул. Оставиха ни там сами, без никаква подготовка. И нямаше как да не стане проблем. Както си обикаляхме си правехме снимки. И на едно място видяхме ковач, вдигнах апарата и го снимах. Че като скочи този човек, като ме сграбчи, удари ме, счупи ми очилата... Добре, че се намесиха другите жени, та ме пусна. Той ми крещи нещо, аз нищо не разбирам. После се обадихме в полицията. И там едва се разбрахме - аз знам четири езика, но полицаите не знаеха дори английски. Едва по-късно, когато дойдоха и нашите водачи и така нареченият "екскурзовод", се разбрахме. Човекът не бил добре, бил изнервен, не искал да бъде сниман - изкараха ме мен виновна. С триста зора го принудихме поне да ми плати очилата..."
Мирослава А. от Русе


Историята на Мирослава за съжаление изобщо не е единичен случай. Почти ежедневно се появяват всевъзможни фирми, предлагащи туристически услуги, готови да предлагат евтини екскурзии за жадния за пътешествия българин. Който въпреки кризата не спира да пътува - още повече, че у нас почивката понякога му излиза по-скъпо, отколкото да прескочи поне до комшиите.


Цената
Най-голямата кукичка, която мами туристите от България, е ниската цена. Към нея обаче трябва да се гледа твърде скептично, защото най-често тя включва само пътуването с автобуса, нощувките и най-много закуска в хотела. Всичко останало ще трябва да се поеме от пътниците. Мечтаната разходка с корабче или посещението в коя да е световна галерия или музей, се плаща допълнително.
Така накрая сметката излиза поне двойна, но за това не може да съдите туроператорската фирма - особено ако коректно е вписала в офертите какво точно включва обявената и платена от вас предварителна цена.
Що се отнася до липсата на екскурзоводи - за тях също се плаща допълнително. И ако не е предвиден този разход в програмата ви, не може да изисквате подобна услуга. Няма как един екскурзовод да се замести от шофьора или организатора в автобуса - тези хора просто не са учили това, за да могат да го правят както трябва.
Фирмата
На първо място трябва да знаете, че има разлика между туристическа агенция и туроператор. Туроператорите са тези които могат да организират екскурзии, докато агенциите са тези, които могат само да ги препродават. Разликата изглежда незначителна, но всъщност е твърде важна - така може да се ориентирате какъв лиценз /операторски или агентски/ има фирмата, която ви обслужва и как представя услугите си. А оттам и какво може да изисквате от нея при неизпълнение.
Добре е обаче да поискате да видите този лиценз, защото никак не са малко случаите, в които изобщо няма такъв. За да не се окаже, че сте налетяли на самозванци, решили просто да ударят кьоравото и да изкарат някой лев от сезона, правейки се на туроператори.
Искайте не само писмена програма за пътуването, но и платежни документи за всичко, което давате - ако се стигне до съд, доказателствата, които ще са ви нужни, се наричат билети, касови бележки, договори. И застраховката - това е най-често скривания документ при евтините екскурзии. Запомнете, че застрахователната полица не стои в екскурзовода, тя трябва да е винаги у вас. Защото в един момент просто може да се окаже, че нямате такава.
В офиса на туроператорската фирма имате право, да се запознаете с удостоверението за регистрация на фирмата за извършване на туристическа дейност. Имате право да искате пълна и точна информация за пътуването, при това в писмен вид - за да няма после: "Те не са ме разбрали". И прочетете внимателно договора си.
Много важно правило, което следвада запомните е, че 20 дни преди пътуването туроператорът няма право да променя програмата ви. А ако вие се откажете 20 дни преди пътуването - не дължите неустойка!
Контролът
Изобилието от фирми, предлагащи туристически обиколки в чужбина усложнява контрола върху качеството на услугите, които предлагат. Но въпреки това не се отказвайте да търсите правата си, ако смятате, че сте били ощетени.
- На първо място в самата туристическа фирма. Ако не сте доволни от туристическата услуга, спрямо договореното, можете да подадете писмено рекламация до туроператора до 3 дни след края на пътуването.
Добре е да опитате да се разберете първо с добро и да постигнете някакво двустранно споразумение. Ако става дума за фирма с авторитет, която се е наложила на пазара благодарение на дълги години работа, тя със сигурност не би позволила името й да пострада заради някаква дребна неуредица по време на поредната екскурзия. Затова е добре, когато закупувате туристически пакети да отивате на място, в офиса - за да придобиете от първо лице впечатление с каква точно фирма си имате работа.
- Комисията за защита на потребителите. Тя е органът, който следи за нарушения нарушения на правата ни като потребители на каквито и да било стоки и услуги. Най-често оплакванията отиват първо там и са свързани с рекламирания продукт и неговите действителни качества - например в програмата е вписан 4-звезден хотел, а се оказва, че е с по-ниска категория или пък някакви допълнителни екстри просто липсват. Жалбата до КЗП можеда подадете лично или по интернет, а срокът за проверка е едномесечен. Ако се установи нарушение, съответната туристическа фирма може да бъде глобена. Дали ще ви върне парите за екскурзията обаче е друга тема - обикновено за това се стига до съд, защото предвидените в закона доброволни способи за уреждане на такива спорове рядко дават резултати.
- Държавна агенция за туризъм вече няма - тя бе закрита през 2009 година, а функциите й бяха наследени от мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма. На сайта на министерството има регистър на туроператорите и туристическите агенции, в който може да погледнете дали фирмата, която сте избрали, има право да извършва такава дейност. Има и списък с туристическите центрове, които може да ползвате в страната, както и с институциите, на чиито горещи телефони да подавате сигнали при проблем. Но контрол за качеството на туристическата услуга, за която сте платили, от МИЕ не се осъществява.
Помогни си сам
- Най-важното, което трябва да направите преди да тръгнете обаче за която и да било чужда държава, е да си препишете от интернет телефоните за връзка с българските консулства и посолства. На тези хора там това им е работата - ако има проблем с българин, те са длъжни да помогнат. Всички координати са поместени на сайта на Министерството на външните работи по азбучен каталог на държавите. А ако никой не ви вдига телефона или просто ви отрежат - веднага след завръщането си пратете една жалба до МВнР.
- Телефон 112 е един и същ за цяла Европа, митичният 911 в Щатите е известен и на децата. Но в много други държави телефоните за връзка със спешна помощ или полицията са различни. Затова е нужно да поразпитате на кой номер следва да се подаде сигнал за помощ още при пристигането в хотела. Най-често на рецепцията може да намерите рекламни диплянки или картички с тази информация, която не тежи много, но в един момент може да се окаже жизнено необходима.
- Правете снимки на всяка нередност. Тези снимки може и да не ви послужат в съда, но в интернет или в другите традиционни медии могат да онагледят с какво сте се слъскали по време на почивката си.
Ирина МАТЕВА
Вестник "Утро"
Русе

 Покупката на таванско жилище крие множество подводни камъни

"Доста ни е сложна ситуацията. През 2007-ма година жена ми е купила чрез агенция за недвижими имоти таванско помещение в жилищна кооперация. Кооперацията към този момент все още е нямала акт 16 и, доколкото знам, тепърва ще се издават нотариални актове за имотите на всички. Таванското помещение е купено с предварителен договор от собственичката му. И с уверенията, че няма да има проблем за изваждане на нотариален акт, когато му дойде времето. Впоследствие семейството ни се увеличи и таванската стая ни стана тясна. Получихме съгласието на наш съсед да ни продаде неговата таванска стая, която граничи с нашата, за да се поразширим. Отидохме заедно при нотариус, но се оказа, че не можем да я закупим, без да представим акт за собственост на сегашното помещение, в което живеем. Тогава тръгнахме да изкарваме нотариален акт, но се оказа, че такъв не може да ни бъде издаден. Защото помещението, в което живеем, не е обособено като самостоятелно помещение, а е спомагателно към апартамент. Освен това собственичката, от която сме купили тавана, вече е продала и апартамента си на трето лице, видях нотариалния акт за тази сделка.. Хубавото е, че в него не е вписана и нашата таванска стая. Но се получава, че в момента живеем не знам в чий имот, а документ за собственост не можем да си извадим. Какво да правим? Помогнете, защото предстои в близко време да се извадят актове на всички апартаменти от кооперацията, а ние ще увиснем. Имаме протокол от общо събрание на кооперацията, в което пише, че предишната собственичка на нашето таванско помещение ни предава своите права. Но не знаем какво да направим".
Светослав С. от Русе

Ситуацията наистина никак не е лесна за разплитане и човекът с право се чувства в безизходица. По всичко изглежда, че все пак ще му се наложи да стигне до съд, за да може най-накрая да се почувства собственик на тавана, в който живее със семейството си вече 6 години. Защото в момента той не е такъв, поне според закона.

Таванът изобщо не е продаван

Сделка за покупко-продажба на таванското помещение, което ползва семейството, на практика няма. За да има валидно прехвърляне на един недвижим имот, то следва да бъде направено в специалната изискуема по закон форма - с нотариален акт.
Към момента е налице само един предварителен договор, по силата на който двете страни са се задължили някога, в бъдеще, да сключат сделка за продажба на имота при определените в предварителния договор съществени условия - предмет и цена.
Този договор обаче не прехвърля собственост, той очертава само едно облигационно /договорно/ задължение.
С други думи, Светослав и семейството му и към настоящия момент не са собственици на тавана, в който живеят, въпреки че са там вече от 6 години.
В чл. 19 от Закона за задълженията и договорите е предвидена възможност един такъв предварителен договор да бъде обявен за окончателен. За да може предварителният договор за покупка на имот да се превърне в окончателен, той следва да е в писмена форма и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор - предмета на договора /имотът с пълното му описание/ и неговата продажна цена. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск в съда за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Не само няма сделка, няма и имот

В случая обаче и това обявяване на договора за окончателен не може да стане, поне на този етап. Защото на практика просто няма имот, който семейството на Светослав може да придобие.
Правилно са обяснили на Светослав, че всъщност таванът не е обособен като самостоятелно жилище. Той е придадена част към апартамента, каквато е и мазето. Таванът не е със самостоятелен правен режим и следва собствеността на основния обект, защото такова е и предназначението му - да осигурява нормалното ползване на апартамента, към който е придадена част.
Следователно таванът просто не може да се отчуждава отделно - независимо дали чрез покупко-продажба, замяна или дарение. Според решение 673 от 01.11.1996 г. по гражданско дело 635/1996 г. на I г.о. на ВКС нищожна е доброволната делба, по силата на която придадените към отделните жилища подобни помещения се отреждат в самостоятелна собственост.
Житейската практика в последните години наложи много от тези спомагателни по същността си помещения да бъдат използвани като самостоятелни обекти и да се отдават под наем като жилища или ателиета. Но това не променя правното положение, статута на тези помещения. Те си остават придадени към жилищата части.

Трябват минимум 2000-3000 лева и събиране на куп документи

За да бъде обособен като отделен имот, един такъв таван следва да се мине през специална процедура за промяна на предназначението му. Той трябва да се превърне от помощно помещение към нечий апартамент в самостоятелно таванско жилище или ателие.
За изработване и одобряване от компетентните технически органи на екзекутивната документация за това преустройството и промяна на предназначение обаче ще отидат към 2000-3000 лева.
При това промяната на предназначението ще бъде допусната само ако самото помещение отговаря на всичките изисквания за едно жилище, заложени в чл. 40 от Закона за устройство на териториите. Според него всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
С други думи, ако в помещението няма вода или санитарен възел, би било невъзможно таванското помещение от казуса да се разглежда като самостоятелно жилище. В случая обаче вероятно не е така, след като все пак там от 6 години живее нормално семейство с дете.
Има и друга възможност - таванът да се обособи като ателие. Различията между двата обекта са на две нива: първата разлика е в тяхното предназначение. Според закона жилището задоволява жилищни нужди, докато ателието не служи за живеене, а за индивидуална творческа дейност. Втората разлика обаче се състои в това, че за ателието се допускат изключения в строгите изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ - не е нужно например да имат обособени кухня или складови помещения. Но и ателиетата трябва да имат самостоятелен санитарен възел - тоалетна с мивка.
Остава въпросът обаче как Светослав може да поиска тази промяна в предназначението, след като той не е никой по отношение на тавана? Защото подобно искане може да направи само собственикът на имота.

Добрата стара кооперация

За късмет на Светослав, от неговия въпрос става ясно, че таванът е в жилищна кооперация, очевидно регистрирана като ЖСК. Това е добрата стара коперация, която вече е на отмиране у нас. Тя е специфична форма на сдружаване на граждани, чиято цел според разпоредбата на чл. 1 от Закона за ЖСК, е да снабди членовете си със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност.
Правото на собственост върху новопостроената сграда принадлежи на ЖСК. Тя е юридическо лице, което се регистрира по специален ред в съда. Лично право на собственост член-кооператорите придобиват върху имотите си в такава кооперация едва след издаването на нотариалните актове за тях, а когато всички се сдобият с такива актове, ЖСК се прекратява.
От писмото на Светослав става ясно, че имотите в кооперацията все още не са поделени между отделните собственици, т.е. ЖСК не е прекратена и все още съществува.
Основен орган на жилищно-строителните кооперации  е Общото събрание, което се състои от всички член-кооператори. То приема и освобождава членове. Ако един член кооператор иска да прехвърли своите права другиму, това следва да се направи с решение на общото събрание. Светослав твърди, че това е направено след сключването на предварителния договор за продажба на тавана. Вероятно е станало с писмена молба за встъпване в членствени права с нотариално заверени подписи, както изисква законът.
Трябва да се има предвид обаче, че Законът за жилищно-строителните кооперации /ЗЖСК/ урежда тази възможност за встъпване в права единствено по отношение на съпрузи и деца на стария собственик. Така че е твърде спорно дали Светослав е станал член на ЖСК на мястото на старата собственичка на тавана. Още повече с оглед на чл. 11 от ЗЖСК, който категорично забранява в жилищностроителна кооперация да се приемат нови членове, за които няма свободен имот. А както вече стана ясно, таванът дори не е имот по смисъла на закона, а прилежаща част към чужд апартамент.
Оттук нататък има два варианта: ако собствеността върху апартамента и прилежащия към него таван все още не е разпределена между кооператорите и не е издаден нотариален акт на старата собственичка, от която е купен таванът - тогава единственият шанс за Светослав е да се примоли и самата ЖСК да поиска промяна в предназначението на помещението, което той обитава от 6 години. Съгласно чл. 28 от ЗЖСК общото събрание определя вида и обема на строежа и приема проекта на архитектурния му план, определя начина за извършване на строежа, разпределя имотите и решава всички важни въпроси по отношение на сградата и собствеността върху нея до прекратяването на кооперацията. От което следва, че пак общото събрание на ЖСК би могло да поиска и изменението в предназначението на тавана. Като Светослав ще трябва да заплати разноските по изваждането на различните документи и разрешения за промяната в предназначението.
Ако старата собственичка на тавана обаче си е извадила нотариален акт за апартамента и тавана към него, а индиция за това дава самият Светослав, който говори за последваща сделка с апартамента с нотариален акт, който той е виждал - то тогава и ЖСК не може да помогне. Тъй като вече кооперацията не е носител на правото на собственост върху този имот. Както вече обяснихме, таванът не е общо помещение, с което да може да се разпореждат останалите кооператори, а принадлежи към конкретно жилище. И само собственикът на това жилище има право да поиска промяната в предназначението на тавана.

Месеци ходене по мъките

Светослав С. със сигурност го чакат месеци ходене по мъките и по различни институции. Другият вариант той и семейството му да пият една студена вода и да тръгнат да се съдят с продавачката, за да й върнат тавана, а тя на тях - парите. Но това е нещо, който надали някой иска.
Защо се е стигнало дотук е друга тема. Но както вече многократно сме писали и по други поводи, жилище обикновено се купува веднъж в живота. И е добре при такава сделка да се ползват услугите на адвокат. В противен случай спестените пари за хонорар на юрист впоследствие се плащат в пъти по-солено.
Ирина Матева
Вестник "Утро"