Съдът пак "нагази" бързите кредити

Съдии от страната наскачаха срещу новата  практика, която започнаха да прилагат  фирми за бързи кредити - да прибират от клиентите си освен лихвите по заемите и солени възнаграждения за "закупени" от тях "пакети с допълнителни услуги".

Какво представлява тази "нова мода"? Клиентът подписва два договора: освен договора за заема, в който кредитните институции са задължени да спазват "таван" на възможното оскъпяване, получателите  подписват  още един - за предоставянето на тези "допълнителни услуги". Те са съвсем схематично изброени и в голямата си част не са нищо повече от дейности, свързани със самото обслужване на искания кредит.

"Пакетът от екстри" за клиента може да включва възможност за "приоритетно разглеждане и изплащане" на искания кредит. Или пък опция за възможно отлагане или разсрочване на една или няколко вноски. Предвижда се и улеснена процедура за получаване на бъдещ нов кредит. Всичко това обаче е само  възможност, която може да бъде поискана от клиента, но чието "одобрение" зависи от решението на кредитната институция.

Възнаграждението за "услугите" обаче се договаря предварително. То е твърдо уговорена сума, която може да се плаща също на вноски  едновременно с тези за погасяване на кредита. И която обикновено се дължи в пълен размер, ако заемът бъде върнат предсрочно.

И още нещо: за този "пакет от допълнителни услуги"  клиентът дължи сума, почти равна на тази, която фирмата му отпуска като заем. Това му оскъпява задължението с почти сто процента,  извън лихвите. Само че тази сума никъде не фигурира в общия сбор от такси и лихви, които кредитната институция е длъжна да обяви пред клиента си, а и пред различните контролни органи.

Когато кредитополучателят закъса с плащанията, фирмата за бързи кредити си вади заповед за изпълнение и ако човекът не се усети и не възрази навреме, може бързо да се сдобие и с изпълнителен лист. При това за задълженията и по двата договора едновременно. А оттам нататък на вратата на длъжника просто идва съдия-изпълнителят. И се започва: запори на заплата, на сметки, на автомобил, възбрана на къща - каквото имущество е налично...

Какво остана неразбрано в скандала за "гражданската конфискация"?

Съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд зададе на Съда на ЕС /СЕС/ шест напълно резонни въпроса, от които се очаква да стане ясно едно: допуска ли европейското законодателство конфискация на "престъпно" имущество от човек, който не само не е осъден, но може да бъде дори и напълно оправдан за престъплението, в което е бил обвинен.

Поставянето на този въпрос на практика стопира делото за конфискация на имущество срещу банкера Цветан Василев, семейството му и свързаните от тях фирми. Това предизвика истинска медийна истерия, съпроводена от всевъзможни конспиративни теории и грозни персонални нападки срещу съдията.

Добавете надпис

Истински важното обаче остана неразбрано. А то е, че отговорът на СЕС ще касае практически всеки човек с бизнес, пари или власт в една държава, в която станаха възможни "тефтерчета" като тези в бюрото на бившия борец срещу злоупотребите с власт Филип Златанов. Всеки, който може да бъде "удрян" или "оправян" според конюктурата във властта.   

Ще касае бизнесмени, магистрати, депутати, министри, кметове и куп още хора с влияние в обществото, срещу които  по всяко време може да бъдат повдигнати всевъзможни обвинения  /например за данъчни престъпления, престъпление по служба, подкуп и по куп още престъпни състави от НК /.  При това тези обвинения може да са видимо несъстоятелни още от самото начало - виждали сме и това.

Обвиненията обаче ще се окажат достатъчни за това  бизнесът на "ударените"  да бъде блокиран, имотите им - възбранени, сметките - запорирани, а накрая може да бъде предявен и иск за конфискация на имуществото им -  под предлог, че е  "незаконно придобито".

А че после от "престъпленията" на тези хора нищо не останало, а имотите им се оказали законни - много важно. И без това сметките за обезщетенията, които логично следват в такива случаи, се поемат от данъкоплатците...

Всъщност от Съда на ЕС бе поискано да очертае една граница: между правото на държавата да упражнява репресия срещу тези, които действително заслужават да я търпят и между злоупотребата с това право - включително когато тя е зачулена под мантрата за "борба с корупцията". И въпросите, които съдията от СГС постави, са принципни - те съвсем не касаят само и единствено Цветан Василев...

Но малцина разбраха това.