Жертвите на престъпления имат право на финансова помощ от държавата

От пет години в България съществува закон, според който държавата е длъжна да плаща вредите на жертвите на престъпления, ако те не могат да получат обезщетение  от престъпниците или не са възмездени по друг начин - например от застраховка.
Законът е в сила от 1 януари 2007 г. Вероятно приемането му е следствие на европейския натиск да заприличаме поне малко на бяла държава преди влизането си в Евросъюза.
Цял куп институции са ангажирани да информират жертвите на престъпления за правата им и да им помагат. На първо място полицията, която първа би следвало да уведомява пострадалите за правата им по този закон. После областната администрация, защото заявленията, с които се иска компенсация за претърпяна щета от престъпление, се подават именно чрез нея.
А съществува и специален Национален съвет, председателстван от министъра на правосъдието, с цяла експертна комисия към него, които са задължени да разгледат молбите и да отпуснат обезщетение, ако всичко в документите отговаря на условията.
Освен това са осигурени и пари - от създаването на закона държавата заделя около 1 млн. лева годишно за обезщетяването на жертвите на престъпления.
Всичко поне на хартия изглежда така, сякаш цялата държава е впрегната да помага на жертвите на престъпления. Само че на практика не е така. И обезщетените по този закон се броят буквално на пръсти.

Никой в Русе не знае
колко са обезщетените

Въпреки усилията ни, така и не можахме да разберем има ли русенци, пострадали от престъпления, на които държавата да е платила компенсация.
Първо опитахме в областната управа, откъдето три пъти ни попитаха за кой точно закон става дума. А след това откровено признаха, че никога не са виждали такива заявления.
Не успяхме да получим такава цифра и от Националния съвет, защото е възможно заевлянията за финансова помощ да бъдат отправени директно до него. Но все пак ни обещаха, че в най-кратък срок ще извършат необходимата проверка и ще кажат.
А изглежда повече от невероятно да няма нито един русенец, който да си е потърсил правата на фона на ширещата се престъпност в региона. И вероятно има хора, които са опитали.
Проблемът обаче е в това, че законът е дотолкова пълен с клопки, че жертвите на престъпления буквално се давят между членовете и алинеите му. А заветната помощ от държавата все не стига до тях.

Законът е европейски,
но се прилага по български

Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления има за цел да защити пострадалите от криминалните посегателства. Всички държави в ЕС имат подобна законова уредба като тази, която действа вече пета година и у нас.
Типично по български обаче законът е така направен, че да не действа в полза на жертвите, особено когато става дума за финансовото им компенсиране. И очевидно служи повече като червена точка за пред Брюксел, отколкото за някаква реална помощ на пострадалите.
Помощта, която гарантира този специален закон не е само финансова - предвижда се българските и чужди граждани, пострадали от престъпления, да получат още медицинска помощ, психологическо съдействие, безплатна правна помощ по дела. Както и "практическа помощ", която се изчерпва с разполагането на видно място на брошури и други информационни материали за правата на пострадалите от престъпления по този закон. Само като вметка може да се посочи, че в Съдебната палата място с такива брошури има от години. Само дето никой не ги поглежда.
Основната сила на закона обаче е възможността да се окаже финансова помощ на жертвите на престъпления, които обичайно биват оставяни сами да се справят с последиците от престъпленията, извършени спрямо тях.
При това финансовата компенсация от държавата може да се иска не само когато е ясно кой е извършил престъплението. Но и когато става дума за "неизвестен извъшител", който може да се остане такъв во веки веков.

Законът слага куп капани
пред получаването на пари от държавата

В крайна сметка обаче парите, отпуснати за компенсиране на жертвите остават и се връщат обратно в бюджета, след като са раздадени задължителните ДМС-та на чиновниците, разбира се. И е интересно да се разбере защо.
Първата причина е, че законът изброява пострадалите от кои точно престъпления имат право на помощ от държавата: тероризъм, умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство и изнасилване, от които да са настъпили тежки увреждания на здравето, както и трафик на хора и престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Обезщетяване се допуска и за други тежки умишлени престъпления, завършили със смърт или тежка телесна повреда.
Тези престъпления по правило са "бутикови" - нито трафикът на проститутки, нито изнасилванията стават всеки ден, а слава Богу това важи и за убийствата. Да не говорим за тероризъм - такива дела се случват на 50 години веднъж.
В списъка с престъпленията, подлежащи на финансова компенсация обаче ги няма кражбите, грабежите, лекарските грешки, измамите - все масови престъпления, от които пропищя целокупният български народ.
Няма ги средните телесни повреди, палежите, катастрофите, причинени от пияни шофьори. За тези жертви пари не се предвиждат. Те могат да получат само психологическа помощ, диплянки и валериан за сметка на държавата, за да могат по-лесно да преглътнат щетите си. Така са решили законодателите.
Освен това дори и пострадалият да е станал жертва точно на такова престъпление от "списъка", пак не е сигурно, че ще вземе някой лев. Защото пак според закона пари в брой се дават само на жертвите, претъпрепи имуществени вреди от престъплението. А убийството например не носи имуществена вреда - някой си просто бива заклан. Имуществена вреда всъщност са разходите за погребението му.
Хватката на тези две едновременни изисквания обаче се оказва смъртоносна - на практика почти няма случай, в който някой да изпълни всички критерии, за да вземе компенсация от държавата. И така за цяла година се одобряват към 40-50 молби. А другите просто биват отхвърляни.
Като за капак идва времето, в което може да се поиска такова компенсиране - законът дава 2 месеца срок на жертвата да подаде това заявление. И този срок започва да тече от влизане на присъдата в сила или след спирането или прекратяването на делото от прокурора, ако извършителят е останал неизвестен.
Само че как жертвата ще научи за влизането в сила на присъдата след произнасянето на ВКС, си е въпрос с повишена трудност. Публична тайна е, че във ВКС едномесечният срок за произнасяне радко се спазва, а никой нормален човек няма да стои всеки ден пред компютъра, за да проверява дали има решение или не. Би могло жертвата да бъде уведомена, но ако е страна по делото - т.е. ако е подала граждански иск срещу престъпника, но тогава автоматично губи право на компенсация от държавата.

Все пак има възможност
държавата да плати

Все пак не е невъзможно да се вземе някой лев от държавата, но сумата в никакъв случай няма да възмезди моралната загуба от убийството на любим човек, например.
Държавата ще поеме разноските по съдебните дела, разходите по погребението, пропуснатите средства за издръжка и доходи или други имуществени вреди, които обаче трябва да са в пряка връзка, последица от извършеното престъпление. Но в определени финансови параметри - от 250 до 5000 лв. или максимум до 10 000 лева, ако има загинал човек. Тези вреди обаче трябва да бъдат доказани със съответните документи.
Държавата може да поеме и лечението на пострадалите от изброените в закона престъпления, но само ако медицинската помощ не се плаща от Здравната каса. Т.е. липсата на осигуровки пак се оказва фатална, защото пострадалият хем ще си плати като поп за лечението, хем няма да получи и стотинка - да се е осигурявал. 
Освен това е много важен и срокът, в който трябва да бъде подадена молбата - той е 2 месеца. Изтърве ли се този срок, правото на помощ се губи. 
Все пак е нужно да се знае, че държавата не допуска злоупотреби с общите пари - няма да се получи обезщетение, дори жертвата да отговаря на всички условия по закона, ако е получила застраховка или обезщетение от престъпника или по друг начин е била компенсирана финансово за преживяното.
Основният проблем обаче е масовото незнание на хората, че изобщо имат право да искат такава помощ. А това превръща закона в поредната "куха" червена точка в доклада пред Европа. Достатъчна илюстрация за това е фактът, че за три години са обезщетени едва 47 души, а от 1 млн. лева са изплатени малко над 121 000 лева.
Ирина МАТЕВА
Вестник "Утро"