Една от безспорно най-полезните законодателни промени, извършени през последните години в защита на потребителите, беше премахването на възможността те да бъдат съдени за задължения по договори, пълни с неравноправни клаузи, в незнайни „гаражни” арбитражни съдилища, по никому неизвестни правила, но пък с решения, подлежащи на принудително изпълнение.
От 2017 година всякакво производство пред арбитражен съд срещу потребител за закупена от него стока или услуга за лично потребление, е недопустимо. Произнесените арбитражни решения по „висящите” дела срещу потребители бяха обявени за нищожни, а на съдиите от общите съдилища беше разпоредено в бъдеще да не издават изпълнителни листи по такива решения.
Благодарение на това изменение в закона кредиторите бяха принудени да върнат споровете за вземанията си в общите съдилища, където се налага да ги доказват както по размер, така и по основание, и то при ясните правила на ГПК и при гарантирана защита на длъжниците.
Така огромният проблем, който съществуваше допреди тази законодателна промяна, изглежда разрешен. Дали обаче наистина е така? И какво показва практиката на ВКС по делата срещу решения на арбитражните решения през последните две години?
На първо място, че все още можем да попаднем в арбитражен съд без да се усетим – заради небрежност или незнание
Затова е важно да запомните: четете внимателно какво подписвате! А получите ли „покана за среща” в арбитражен съд или съобщение от ЧСИ по във връзка с такова дело – побързайте да потърсите помощ. И в никакъв случай не изхвърляйте призовката в кошчето...
Общ принцип на гражданското право е, че всички гражданскоправни спорове подлежат на арбитраж, ако има сключено арбитражно споразумение. Изключенията от този принцип са изрично посочени в закона. Съгласно изброяването в чл.19, ал.1 ГПК, това са споровете за неимуществени права; имуществените спорове за вещни права или владение на недвижим имот; споровете за издръжка; споровете за права, произтичащи от трудово правоотношение; споровете, по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.
Т.е. при всякакви други хипотези, извън изброените по-горе, арбитражните клаузи в договорите ще са допустими.
Къде тогава да внимаваме най-много?
https://irinamateva.blogspot.com/p/blog-page_25.html
