Да поговорим (пак) за арбитражните съдилища

Една от безспорно най-полезните законодателни промени, извършени през последните години в защита на потребителите, беше премахването на възможността те да бъдат съдени за задължения по договори, пълни с неравноправни клаузи, в незнайни „гаражни” арбитражни съдилища, по никому неизвестни правила, но пък с решения, подлежащи на принудително изпълнение.

От  2017 година всякакво производство пред арбитражен съд  срещу потребител за закупена от него стока или услуга за лично потребление, е недопустимо. Произнесените арбитражни решения по  „висящите” дела срещу потребители бяха обявени за нищожни, а на съдиите от общите съдилища беше разпоредено в бъдеще да не издават изпълнителни листи по такива решения.

Благодарение на това изменение в закона кредиторите бяха принудени да върнат споровете за вземанията си в общите съдилища, където се налага да ги доказват както по размер, така и по основание, и то при ясните правила на ГПК и при гарантирана защита на длъжниците.

Така  огромният проблем, който съществуваше допреди  тази законодателна промяна, изглежда разрешен.  Дали обаче наистина е така? И какво показва практиката на ВКС по делата срещу решения на арбитражните решения през последните две години?

На първо място, че все още можем да попаднем в арбитражен съд без да се усетим – заради небрежност или  незнание 

Затова е важно да запомните: четете внимателно какво подписвате! А получите ли „покана за среща” в арбитражен съд или съобщение от ЧСИ по във връзка с такова дело – побързайте да потърсите помощ. И в никакъв случай не изхвърляйте призовката в кошчето...

Общ принцип на гражданското право е, че всички гражданскоправни спорове подлежат на арбитраж, ако има сключено арбитражно споразумение. Изключенията от този принцип са изрично посочени в закона. Съгласно изброяването в чл.19, ал.1 ГПК, това са споровете за неимуществени права; имуществените спорове за вещни права или владение на недвижим имот; споровете за издръжка; споровете за права, произтичащи от трудово правоотношение; споровете, по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.

Т.е. при всякакви други хипотези, извън изброените по-горе, арбитражните клаузи в договорите ще са допустими.

Къде тогава да внимаваме най-много?

https://irinamateva.blogspot.com/p/blog-page_25.html

 

 

 

Неплатените задължения към входа - само за три години назад

Неплатените задължения на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, се погасяват с тригодишна давност. Заради давността естествената съпротива на съседите, които са склонни да чакат с години, но да не си развалят отношенията с длъжниците и да прибягват до принудително събиране на вземанията за чистачка, асансьор, а и за ремонти на общите им покрив, стълбище, мази, инсталации и др.в сградата, много често води всъщност до негласното „опрощаване” на натрупаните задължения.

Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ предвижда, че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. 

За да може да бъде претендирано това плащане, е необходимо от общото събрание на етажните собственици да бъдат взети решения, определящи размера на дължимите годишни вноски за ремонт и обновление на общите части на процесната сграда, както и на тези за обичайните сметки и услуги, които се ползват във всеки жилищен блок.

Ако  взетите решения не са оспорени в указания от закона срок и не са отменени от съда, същите са валидни и всеки от собствениците е обвързан с тях – без значение дали е съгласен или не. 

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодичните плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По отношение на тези задължения е приложима специалната 3-годишна давност.

Т.е. не само ежемесечните сметки за общите ток, вода и чистачка, но и вземането за годишна вноска за ремонт и обновление на общите части също е периодично. То възниква всяка година, като не е обусловено от условия. Няма значение дали и колко точно разходи са извършени за поддръжката на общите части. Собстеникът, ползвателят или обитателят трябва да заплаща вноската всяка година.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането – т.е. от неговия падеж. Приложима е разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗУЕС, която предвижда решенията на общото събрание да се изпълняват в определените в тях срокове. Затова най-лесно този момент се определя, ако в решението на ОС се предвиди срок за плащане на всяко от задълженията – до определено число на месеца или годината (за вноските за ремонт). 

Когато срокът не е определен, законът е предвидил, че решенията на ОС се изпълняват в 14-дневен срок от получаването на писмена покана, връчена по реда на чл. 13, ал. 2 - ал. 6 от ЗУЕС.

Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решението на ОС и не плати в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него по реда на ГПК.

От подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или искова молба срещу неиздължилия се собственик, давността, погасяваща задълженията му, спира да тече.

 

Минималната издръжка за дете става 152, 50 лева

От 1 януари скача минималната работна заплата, която става 610 лева. Заедно с нея се увеличава и минималният размер на издръжката, която разведените родители дължат за отглеждането на децата им на този от тях, при когото децата са останали.

От 1 януари 2020 годна размерът на издръжката за едно дете вече не може да бъде по-малък от 152,25 лева (1/4 от минималната работна заплата според чл. 142 от Семейния кодекс).
Увеличаването на издръжката обаче не става автоматично, освен ако родителят сам не пожелае това. Размерът й може да бъде вдигнат по съдебен ред. Като съгласно чл. 149 от Семейния кодекс, издръжка за минало време може да се търси максимум за една година назад (от датата на предявяване на иска).

На родителите, които получават издръжките на децата си за сметка на държавата (по реда на чл. 152 от Семейния кодекс), хазната ще плаща по 80 лева - сумата е определена в Закона за бюджета за 2020 година. Става дума за родители, чито бивши съпрузи нямат доходи и не притежават имущество, от които парите да се събират принудително и това е установено след завеждане на изпълнително дело. Редът за получаване на такава издръжка е определен освен в Семейния кодекс и в специалната Наредба за определяне на реда за изплащане от държвата на присъдена издръжка.

Ще станат ли задължителни "професионалните домоуправители"?

Възможно ли е договорите с "професионалните домоуправители" да станат задължителни? Общественото обсъждане на подготвяните от правителството промени в Закона за управление на етажната собственост показва, че такава идея има. И че тя се радва на неочаквано силна подкрепа.

Дали след топлинните счетоводители живущите във блоковете ще бъдат принудени да преглътнат още едно неизбежно за тях фирмено обслужване, тепърва ще видим. 

Но фактът си е факт - има предложения сегашните форми за управление на етажната собственост (чрез общо събрание на собствениците или чрез сдружение), да отпаднат. И да бъдат заменени от договори с "професионалисти" - юридически лица, които да бъдат под някаква форма държани "на отчет" от държавата: чрез регистрация или лицензиране. 

Това разрешение безспорно ще облекчи сегашните "доброволни" домоуправители и касиери във входовете от тежестта да се карат със съседите, които отказват да си плащат таксите. Но то ще крие и опасности. А те ще са "заровени" в детайлите на договорите, които етажните собственици ще сключват с професионалните домоуправители. Или в общите условия, които те може да бъдат заставени да приемат. 

Подготовка за преговори и отстояване на други, различни условия в договорите, извън тези, които ще им бъдат предложени като "типови", собствениците на жилища нямат. Голямата част от тях дори няма и да ги прочетат, просто ще се подпишат където трябва. Ако някой се сети, че във входа живее юрист и му ги занесе - ще е добре, стига да има такъв. 

Но ако договорите не се прочетат внимателно и не се обмислят, в отношенията между етажната собственост и професионалните домоуправители неминуемо ще се породят множество спорове, включително и съдебни. Каквито, впрочем, не липсват и сега.

Как законова промяна "в защита на длъжниците" устройва всъщност монополните дружества?

В момента във всички районни съдилища в страната се случва едно и също: фирмите за бързи кредити и монополните дружества масово оттеглят исковете срещу неизрядните си (според тях) клиенти. Или оставят съдът да прекрати вече образуваните дела, като не внасят разноските за разглеждането им.

Защо? Защото чакат да бъдат приети поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Които уж трябваше да дадат по-добра защита на длъжниците. А всъщност може да направят съдебните производства по-бързи и по-евтини точно за монополните дружества, колекторите и тези с бързите кредити.

Как става така ли? С предлаганата промяна в чл. 415 от ГПК.

ВКС: За нищожност на договор се възразява с отговора на исковата молба

"Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора."

Това гласи решение №179/2019 г. от 08.04.2019 г. по гражданско дело № 163/2018 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решението е произнесено в производство по чл. 290 от ГПК.

Спорът е за действителността на покупко-продажба на имот.  Според оспорващата страна, "договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като обезпечава изпълнение на задължението по договор за заем, сключен на същата дата - чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД. Това възражение е направено от касатора след срока по чл. 131, ал.1 ГПК. С подадения в този срок отговор на исковата молба касаторът е заявил единствено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, и в условията на евентуалност е предявил против ищците насрещен иск за същата сума". 

"Въвеждането на възражението за нищожност на договора и представянето на доказателства за установяването му в по- късен етап на първоинстанционното производство не е мотивирано с твърдения за наличие на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК поради които същият не е могъл да го заяви своевременно. Липсват твърдения в този смисъл и в подадената въззивна жалба. При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението за нищожност, като направено несвоевременно от ответника по иска за собственост след изтичане на срока по чл. 131 ГПК не подлежи на разглеждане по същество.", казва ВКС.

Цялото решение на ВКС: