Длъжни са да ви предупредят, ако звъните на пренесен номер

Ако сметката за GSM набъбва необяснимо от разговори с "външни" номера - пишете жалба до КРС

Вече два пъти ми се случва да плащам по 35 лева отгоре към сметката си за мобилен телефон, защото се оказва, че съм звъняла на други оператори. А аз много внимавам, звъня само на телефони от моята мрежа и гледам да вляза в рамките на отстъпките, които имам по абонатния си план, не звъня на други оператори. Попитах в магазина какво става и ми обясниха, че вероятно съм звъняла на номера, които са пренесени към други мрежи. Само че аз си знам, че в такива случаи би трябвало да чуя специален сигнал, който да ме предупреди, че звъня на друг оператор. И ако се случи - веднага затварям, търся друг начин за връзка. Винаги досега съм се побирала в рамките на своя абонатен план именно така - не звъня на номера от други мрежи. И няма как да съм пропуснала сигнала за предупреждение, освен ако умишлено не са го пуснали. Само че не знам нито как да го докажа, нито дали ще ми върнат парите, които са ми взели за обажданията. Какво да правя?"

Цвета П., Русе

Оказва се, че този проблем са се сблъсквали доста хора, но явно никой от тях не е сигнализирал Комисията за регулиране на съобщенията, защото оттам ни обясниха, че нямат подобни жалби. А именно това е институцията, която би следвало веднага да бъде алармирана. Защото мобилните оператори са длъжни по закон да пускат този звуков сигнал и ако не го правят - подлежат на санкции.

Дължа пари на банка, а ми ги иска друга фирма

Кредитът ми към банка е бил прехвърлен на фирма, за която за първи път чух, след като получих призовка от съдия-изпълнител. Знам, че дължа на банката, но на тази фирма нищо не дължа, защо те ми искат парите? И какво да правя? Ако платя на тях, после банката пак ли ще ми иска парите?
Димитринка Л. от Русе

В случая става дума за така наречената "цесия" - това е договор за прехвърляне на вземания от един кредитор на друг. Която е напълно законна и напоследък се прилага масово от банки и дружества с множество длъжници - телекомуникационни компании, комунални дружества и други.
Тези банки и големи фирми на практика "продават" пакети с информация за длъжниците си - всъщност прехвърлят събирането на неплатените им кредити или други задълженията на частни фирми, които са наречени "колектори" или събирачи на вземания. И оттам нататък колекторите започват да събират дълговете за своя сметка. Длъжникът ще трябва да плати на тях, а не на банката.
Банката няма задължение да уведомява клиента си, който е пресрочил плащания по заема си, че прави кредита му предсрочно изискуем и че преминава към принудителното му събиране. Длъжникът би трябвало да знае, че това му предстои, ако не си плаща редовно - записано е в договора му с банката.
В цесията или прехвърлянето на задължението няма нищо незаконно. Не е незаконно и това, че от длъжниците не се иска нито мнение, нито съгласие преди да се сключи такъв договор за прехвърляне на вземания. Тяхното задължение е да си платят сметката, а на кого ще го направят - не е от значение.

Трудовият договор е задължителен и при работа само през лятото

Започнах работа като сервитьор в кафене във Варна, като от самото начало собственикът ме предупреди, че работата е сезонна, само за 3-4 месеца и затова няма да подписваме трудов договор, а граждански. Още в края на втория месец обаче ме помоли да си тръгна, защото оборотът бил малък и не можел да ми плаща. Даде ми пари на ръка, срещу разписка. Наложи ми се да постъпя в болница за лечение, но ми обясниха, че съм здравно неосигурен - заради тези два месеца и още няколко, които не съм платил, защото съм безработен. Обадих се на собственика на заведението и помолих да ми внесе осигуровките за тези два месеца, в които съм бил при него, защото нямам пари. Но той отказа и ми обясни, че нищо не ми дължи. законно ли е това?
Красимир П., Русе

Безспорно такова поведение на работодател не е законно, но за съжаление твърде малко може да се направи в една такава ситуация и то поради факта, че самият служител е приел това заобикаляне на закона. Т.е. вината не е само на собственика на фирмата, а и на самия работник.

Какво да правим при проблеми с екскурзията в чужбина

"Преживях най-кошмарното си пътуване, а исках да си почина и да се насладя на красотите на Турция. Моя съседка се записала, записа и мен на екскурзия. До момента на тръгването ни изобщо не знаех дори как се казва фирмата. Не ми дадоха никакъв план за пътуването, знаеше се само, че имаме две нощувки, че ще видим Истанбул и Принцовите острови. Нито се знаеше в кой хотел, нито колко звезди - нищо.
В 8 часа сутринта пристигнахме в Истанбул и направо от автобуса ни юрнаха към забележителностите - омачкани, недоспали, гладни. Питам аз - няма ли първо да се настаним в хотела, те ми казват: после. И това мина, обиколихме, направихме си снимки, на корабче през Босфора се возихме. Не искам да ви разказвам колко "качествен" беше екскурзоводът, за когото бяхме платили - ей ви тука къщата на "Перла", ето ви Синята джамия. И толкова. Най-накрая наистина отидохме в хотела.
Качихме се на кораб, платихме си допълнително за това, стигнахме до Принцовите острови и още на слизане ни обясниха: имате два часа, разходете се, разгледайте и после пак тук - за връщане. Толкова беше обяснението. Не знаех дори, че сме в азиатската част на Турция, където порядките са други, не като в Истанбул. Оставиха ни там сами, без никаква подготовка. И нямаше как да не стане проблем. Както си обикаляхме си правехме снимки. И на едно място видяхме ковач, вдигнах апарата и го снимах. Че като скочи този човек, като ме сграбчи, удари ме, счупи ми очилата... Добре, че се намесиха другите жени, та ме пусна. Той ми крещи нещо, аз нищо не разбирам. После се обадихме в полицията. И там едва се разбрахме - аз знам четири езика, но полицаите не знаеха дори английски. Едва по-късно, когато дойдоха и нашите водачи и така нареченият "екскурзовод", се разбрахме. Човекът не бил добре, бил изнервен, не искал да бъде сниман - изкараха ме мен виновна. С триста зора го принудихме поне да ми плати очилата..."
Мирослава А. от Русе

Историята на Мирослава за съжаление изобщо не е единичен случай. Почти ежедневно се появяват всевъзможни фирми, предлагащи туристически услуги, готови да предлагат евтини екскурзии за жадния за пътешествия българин. Който въпреки кризата не спира да пътува - още повече, че у нас почивката понякога му излиза по-скъпо, отколкото да прескочи поне до комшиите.