Минимум 500 лева е глобата за безработен без вноски здраве

Законът не се интересува има ли какво да яде длъжникът - длъжен е да внася всеки месец по 16,80 лв.

Минимум 500 лева глоба заплашва всеки безработен, който не си внася сам здравните осигуровки. Засега санкциите се налагат рядко - данъчните на практика установяват това нарушение на закона само по сигнал или в хода на някаква друга проверка. Но все пак са факт.
А с оглед продънения бюджет на държавата, няма гаранция, че и занапред нормата ще се прилага все така рядко. Напротив - има реален шанс всички русенци, останали без препитание покрай кризата, да осъмнат с "честитки" от данъчното по кутиите си. И ако законът бъде спазен точно, ще им се наложи да платят не само неплатените осигуровки, но и солени глоби: от 500 до 1000 лева при първо нарушение и до 3000 лева - за повторно.
Над 1 милион българи дължат пари за здраве. Сред тях има мнозина, които действително оцеляват с мъка. Но има и тарикати, които просто отказват да спазват правилата и се лекуват на гърба на останалите. И това е проблемът, който оставя касата без пари, гони лекарите в чужбина, а пациентите, дори и тези, които са изрядни към държавата, не получават адекватно лечение. Очевидно в НАП има инструментариум да се съберат дължимите суми - просто той трябва да се използва.

Хиляди остават без право на пенсия

Държавата създаде небивал хаос с пререгистрацията на фирмите и го стовари върху гърба на работещите

Хиляди русенци на практика няма да могат да се пенсионират, дори и да доживеят "заветните" 65 години. Защото едноличните фирми, в които са работили, вече не съществуват - заличени са служебно. Без да са предали ведомностите си в НОИ, без да са изготвили както трябва и трудовите книжки на бившите си вече служители. Тези фирми вече не съществуват в правния мир и никой не може да закачи собствениците за нищо.
Става дума за работещите в над 10 000 еднолични търговски фирми само в Русе, чиито собственици така и не благоволиха да си пререгистрират фирмите сами. А някои от тях бяха достатъчно големи, за да наемат десетки работници.
Потърпевши обаче ще са не само служители в ЕТ-та, а и в дружества и кооперации, които също не се пререгистрираха. Огромна част от тях на практика не функционират от години, няма ги на адресите, на които са се регистрирали и никой не знае къде са собствениците им. Рано или късно и тези фирми ще бъдат заличени - вероятно пак служебно, но след още няколко години. А как тогава ще се оформи стажът на работниците - Божа работа.
Проблем има не само с документите, но и със събирането на дълговете от непререгистрирани фирми. Висящите изпълнителни дела за неплатени борчове срещу заличените служебно еднолични търговци се прекратяват. За да се извади нов изпълнителен лист срещу собственика на ЕТ, който отговаря и с личното си имущество за задълженията на фирмата, трябва ново дело, нови такси и разноски, още време и куп главоболия.
А делата срещу непререгистрираните дружества и кооперации пък се спират, за да чакат по-добри времена. Защото законът бе така направен, че на практика върза ръцете на съдебните изпълнители и те не можеха изобщо да работят. Накрая най-вероятно кредиторите ще се снимат за спомен с изпълнителните листи, за които вече са наринали сума пари, защото насреща няма да получат нищо.
Цялото това безумие и небивал до момента хаос е плод на калпаво законодателство. От което обаче няма да са потърпевши депутатите, а тези, които им плащат заплатите.

Жертвите на престъпления имат право на финансова помощ от държавата

От пет години в България съществува закон, според който държавата е длъжна да плаща вредите на жертвите на престъпления, ако те не могат да получат обезщетение  от престъпниците или не са възмездени по друг начин - например от застраховка.
Законът е в сила от 1 януари 2007 г. Вероятно приемането му е следствие на европейския натиск да заприличаме поне малко на бяла държава преди влизането си в Евросъюза.
Цял куп институции са ангажирани да информират жертвите на престъпления за правата им и да им помагат. На първо място полицията, която първа би следвало да уведомява пострадалите за правата им по този закон. После областната администрация, защото заявленията, с които се иска компенсация за претърпяна щета от престъпление, се подават именно чрез нея.
А съществува и специален Национален съвет, председателстван от министъра на правосъдието, с цяла експертна комисия към него, които са задължени да разгледат молбите и да отпуснат обезщетение, ако всичко в документите отговаря на условията.
Освен това са осигурени и пари - от създаването на закона държавата заделя около 1 млн. лева годишно за обезщетяването на жертвите на престъпления.
Всичко поне на хартия изглежда така, сякаш цялата държава е впрегната да помага на жертвите на престъпления. Само че на практика не е така. И обезщетените по този закон се броят буквално на пръсти.

Длъжни са да ви предупредят, ако звъните на пренесен номер

Ако сметката за GSM набъбва необяснимо от разговори с "външни" номера - пишете жалба до КРС

Вече два пъти ми се случва да плащам по 35 лева отгоре към сметката си за мобилен телефон, защото се оказва, че съм звъняла на други оператори. А аз много внимавам, звъня само на телефони от моята мрежа и гледам да вляза в рамките на отстъпките, които имам по абонатния си план, не звъня на други оператори. Попитах в магазина какво става и ми обясниха, че вероятно съм звъняла на номера, които са пренесени към други мрежи. Само че аз си знам, че в такива случаи би трябвало да чуя специален сигнал, който да ме предупреди, че звъня на друг оператор. И ако се случи - веднага затварям, търся друг начин за връзка. Винаги досега съм се побирала в рамките на своя абонатен план именно така - не звъня на номера от други мрежи. И няма как да съм пропуснала сигнала за предупреждение, освен ако умишлено не са го пуснали. Само че не знам нито как да го докажа, нито дали ще ми върнат парите, които са ми взели за обажданията. Какво да правя?"

Цвета П., Русе

Оказва се, че този проблем са се сблъсквали доста хора, но явно никой от тях не е сигнализирал Комисията за регулиране на съобщенията, защото оттам ни обясниха, че нямат подобни жалби. А именно това е институцията, която би следвало веднага да бъде алармирана. Защото мобилните оператори са длъжни по закон да пускат този звуков сигнал и ако не го правят - подлежат на санкции.

Дължа пари на банка, а ми ги иска друга фирма

Кредитът ми към банка е бил прехвърлен на фирма, за която за първи път чух, след като получих призовка от съдия-изпълнител. Знам, че дължа на банката, но на тази фирма нищо не дължа, защо те ми искат парите? И какво да правя? Ако платя на тях, после банката пак ли ще ми иска парите?
Димитринка Л. от Русе

В случая става дума за така наречената "цесия" - това е договор за прехвърляне на вземания от един кредитор на друг. Която е напълно законна и напоследък се прилага масово от банки и дружества с множество длъжници - телекомуникационни компании, комунални дружества и други.
Тези банки и големи фирми на практика "продават" пакети с информация за длъжниците си - всъщност прехвърлят събирането на неплатените им кредити или други задълженията на частни фирми, които са наречени "колектори" или събирачи на вземания. И оттам нататък колекторите започват да събират дълговете за своя сметка. Длъжникът ще трябва да плати на тях, а не на банката.
Банката няма задължение да уведомява клиента си, който е пресрочил плащания по заема си, че прави кредита му предсрочно изискуем и че преминава към принудителното му събиране. Длъжникът би трябвало да знае, че това му предстои, ако не си плаща редовно - записано е в договора му с банката.
В цесията или прехвърлянето на задължението няма нищо незаконно. Не е незаконно и това, че от длъжниците не се иска нито мнение, нито съгласие преди да се сключи такъв договор за прехвърляне на вземания. Тяхното задължение е да си платят сметката, а на кого ще го направят - не е от значение.

Трудовият договор е задължителен и при работа само през лятото

Започнах работа като сервитьор в кафене във Варна, като от самото начало собственикът ме предупреди, че работата е сезонна, само за 3-4 месеца и затова няма да подписваме трудов договор, а граждански. Още в края на втория месец обаче ме помоли да си тръгна, защото оборотът бил малък и не можел да ми плаща. Даде ми пари на ръка, срещу разписка. Наложи ми се да постъпя в болница за лечение, но ми обясниха, че съм здравно неосигурен - заради тези два месеца и още няколко, които не съм платил, защото съм безработен. Обадих се на собственика на заведението и помолих да ми внесе осигуровките за тези два месеца, в които съм бил при него, защото нямам пари. Но той отказа и ми обясни, че нищо не ми дължи. законно ли е това?
Красимир П., Русе

Безспорно такова поведение на работодател не е законно, но за съжаление твърде малко може да се направи в една такава ситуация и то поради факта, че самият служител е приел това заобикаляне на закона. Т.е. вината не е само на собственика на фирмата, а и на самия работник.

Какво да правим при проблеми с екскурзията в чужбина

"Преживях най-кошмарното си пътуване, а исках да си почина и да се насладя на красотите на Турция. Моя съседка се записала, записа и мен на екскурзия. До момента на тръгването ни изобщо не знаех дори как се казва фирмата. Не ми дадоха никакъв план за пътуването, знаеше се само, че имаме две нощувки, че ще видим Истанбул и Принцовите острови. Нито се знаеше в кой хотел, нито колко звезди - нищо.
В 8 часа сутринта пристигнахме в Истанбул и направо от автобуса ни юрнаха към забележителностите - омачкани, недоспали, гладни. Питам аз - няма ли първо да се настаним в хотела, те ми казват: после. И това мина, обиколихме, направихме си снимки, на корабче през Босфора се возихме. Не искам да ви разказвам колко "качествен" беше екскурзоводът, за когото бяхме платили - ей ви тука къщата на "Перла", ето ви Синята джамия. И толкова. Най-накрая наистина отидохме в хотела.
Качихме се на кораб, платихме си допълнително за това, стигнахме до Принцовите острови и още на слизане ни обясниха: имате два часа, разходете се, разгледайте и после пак тук - за връщане. Толкова беше обяснението. Не знаех дори, че сме в азиатската част на Турция, където порядките са други, не като в Истанбул. Оставиха ни там сами, без никаква подготовка. И нямаше как да не стане проблем. Както си обикаляхме си правехме снимки. И на едно място видяхме ковач, вдигнах апарата и го снимах. Че като скочи този човек, като ме сграбчи, удари ме, счупи ми очилата... Добре, че се намесиха другите жени, та ме пусна. Той ми крещи нещо, аз нищо не разбирам. После се обадихме в полицията. И там едва се разбрахме - аз знам четири езика, но полицаите не знаеха дори английски. Едва по-късно, когато дойдоха и нашите водачи и така нареченият "екскурзовод", се разбрахме. Човекът не бил добре, бил изнервен, не искал да бъде сниман - изкараха ме мен виновна. С триста зора го принудихме поне да ми плати очилата..."
Мирослава А. от Русе

Историята на Мирослава за съжаление изобщо не е единичен случай. Почти ежедневно се появяват всевъзможни фирми, предлагащи туристически услуги, готови да предлагат евтини екскурзии за жадния за пътешествия българин. Който въпреки кризата не спира да пътува - още повече, че у нас почивката понякога му излиза по-скъпо, отколкото да прескочи поне до комшиите.