Малко познатата Конституция: Правото ... да бъдеш атеист

Сигурно няма българин, който да не е убеден, че познава едва ли не из основи Конституцията. Към тази илюзия предразполага и сравнително малкият обем на основния ни закон, който се събира буквално в няколко печатни странички.

Само че едва ли са много хората, които са забелязали, че освен свободата на избор на вероизповедание, конституцията официално закрепва правото на българите ... да бъдат атеисти, ако изберат това.

В чл. 37 ал.1 от КРБ изрично е записано следното: "Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними".

Нормата е закрепена сред основните права на гражданите. И дава право на избор за всеки сам да реши - както коя религия да следва, така и дали въобще да бъде вярващ.

За личните данни и "малкия" бизнес - практично и без страх

 Датата 25 май, от която и у нас ще започне да се прилага Регламент ЕС 2016/679, се превърна в плашило за бизнеса - най-вече заради страховитите глоби в милиони евро, които въвежда регламентът.

Но всъщност място за страх няма - още повече, че голяма част от правилата въобще не са нито нови, нито кой-знае колко трудни за осъществяване.

Затова да поговорим практично: какво трябва да направи една малка фирма, за да продължи да работи спокойно.

Започваме с най-простичките неща: какво ще де разбира занапред под "лични данни" и кой има задължения да ги опазва. И ще продължаваме напред със задълженията, едно по едно, фокусирайки се най-вече върху "малките" играчи на пазара.

Част 6: Как да се справим сами със задълженията по регламента: първо, второ, трето... Или какво практически трябва да предприеме малка фирма, за да спази регламента?

Първо трябва да съберете екипа, на който ще възложите подготовката за спокойното посрещане на "сакралната дата" 25 май, от която ще влезе в действие регламентът и за нашата страна.

В този екип задължително трябва да има юрист /юрисконсултът на предприятието ще се окаже ключовата фигура в този екип, но ако нямате такъв - потърсете юридически съвет отвън/.

Счетоводителят и служителите /или поне този от тях с ръководни за дейността функции/ от личния състав - задължително трябва да се включат.

Системният администратор - без него също няма да може, защото повечето от конкретните мерки за защита на данните със сигурност ще се окажат свързани именно с неговите компетенции и специфични познания в областта на компютърните технологии.

Шефовете на различните отдели - реклама, маркетинг, администрация и човешки ресурси/ако има такива/, продажби и др. Те също трябва да присъстват в екипа - най-малкото, за да очертаят кръга от данни, с които се работи при тях, начините, по които те се обработват и сроковете, в които се съхраняват.

Съдът пак "нагази" бързите кредити

Съдии от страната наскачаха срещу новата  практика, която започнаха да прилагат  фирми за бързи кредити - да прибират от клиентите си освен лихвите по заемите и солени възнаграждения за "закупени" от тях "пакети с допълнителни услуги".

Какво представлява тази "нова мода"? Клиентът подписва два договора: освен договора за заема, в който кредитните институции са задължени да спазват "таван" на възможното оскъпяване, получателите  подписват  още един - за предоставянето на тези "допълнителни услуги". Те са съвсем схематично изброени и в голямата си част не са нищо повече от дейности, свързани със самото обслужване на искания кредит.

"Пакетът от екстри" за клиента може да включва възможност за "приоритетно разглеждане и изплащане" на искания кредит. Или пък опция за възможно отлагане или разсрочване на една или няколко вноски. Предвижда се и улеснена процедура за получаване на бъдещ нов кредит. Всичко това обаче е само  възможност, която може да бъде поискана от клиента, но чието "одобрение" зависи от решението на кредитната институция.

Възнаграждението за "услугите" обаче се договаря предварително. То е твърдо уговорена сума, която може да се плаща също на вноски  едновременно с тези за погасяване на кредита. И която обикновено се дължи в пълен размер, ако заемът бъде върнат предсрочно.

И още нещо: за този "пакет от допълнителни услуги"  клиентът дължи сума, почти равна на тази, която фирмата му отпуска като заем. Това му оскъпява задължението с почти сто процента,  извън лихвите. Само че тази сума никъде не фигурира в общия сбор от такси и лихви, които кредитната институция е длъжна да обяви пред клиента си, а и пред различните контролни органи.

Когато кредитополучателят закъса с плащанията, фирмата за бързи кредити си вади заповед за изпълнение и ако човекът не се усети и не възрази навреме, може бързо да се сдобие и с изпълнителен лист. При това за задълженията и по двата договора едновременно. А оттам нататък на вратата на длъжника просто идва съдия-изпълнителят. И се започва: запори на заплата, на сметки, на автомобил, възбрана на къща - каквото имущество е налично...

Какво остана неразбрано в скандала за "гражданската конфискация"?

Съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд зададе на Съда на ЕС /СЕС/ шест напълно резонни въпроса, от които се очаква да стане ясно едно: допуска ли европейското законодателство конфискация на "престъпно" имущество от човек, който не само не е осъден, но може да бъде дори и напълно оправдан за престъплението, в което е бил обвинен.

Поставянето на този въпрос на практика стопира делото за конфискация на имущество срещу банкера Цветан Василев, семейството му и свързаните от тях фирми. Това предизвика истинска медийна истерия, съпроводена от всевъзможни конспиративни теории и грозни персонални нападки срещу съдията.

Добавете надпис

Истински важното обаче остана неразбрано. А то е, че отговорът на СЕС ще касае практически всеки човек с бизнес, пари или власт в една държава, в която станаха възможни "тефтерчета" като тези в бюрото на бившия борец срещу злоупотребите с власт Филип Златанов. Всеки, който може да бъде "удрян" или "оправян" според конюктурата във властта.   

Ще касае бизнесмени, магистрати, депутати, министри, кметове и куп още хора с влияние в обществото, срещу които  по всяко време може да бъдат повдигнати всевъзможни обвинения  /например за данъчни престъпления, престъпление по служба, подкуп и по куп още престъпни състави от НК /.  При това тези обвинения може да са видимо несъстоятелни още от самото начало - виждали сме и това.

Обвиненията обаче ще се окажат достатъчни за това  бизнесът на "ударените"  да бъде блокиран, имотите им - възбранени, сметките - запорирани, а накрая може да бъде предявен и иск за конфискация на имуществото им -  под предлог, че е  "незаконно придобито".

А че после от "престъпленията" на тези хора нищо не останало, а имотите им се оказали законни - много важно. И без това сметките за обезщетенията, които логично следват в такива случаи, се поемат от данъкоплатците...

Всъщност от Съда на ЕС бе поискано да очертае една граница: между правото на държавата да упражнява репресия срещу тези, които действително заслужават да я търпят и между злоупотребата с това право - включително когато тя е зачулена под мантрата за "борба с корупцията". И въпросите, които съдията от СГС постави, са принципни - те съвсем не касаят само и единствено Цветан Василев...

Но малцина разбраха това.

Нови правила при командироване на работници в ЕС

ЕП и Съветът се споразумяха за заплащането и условията на труд:

–          Командироването на работник може да продължи до 12 месеца, като е възможно срокът да бъде удължен с 6 месеца;

–          Ще се прилагат правилата за заплащане на приемащата държава за всички командировани работници.

Според предварителното споразумение между евродепутатите и министрите в Съвета на ЕС работниците, временно изпратени в друга държава членка на ЕС, ще получават еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място.

Новите правила на ЕС за по-добра защита на работници, командировани в друга държава членка, бяха неофициално договорени в понеделник вечер от преговарящите в Европейския парламент и Съвета. Преразгледаните правила имат за цел да осигурят по-добра защита за командированите работници и лоялна конкуренция за дружествата. 

Безхаберие, което може да ни струва милиони

"Мораториумът" върху придобиването по давност на частни общински и държавни имоти изтече на 31 декември 2017 година и нов няма. Законопроектът за поредното му удължаване бе внесен в  Народното събрание на 22 декември миналата година - в последния работен ден на парламента за миналата година.

Само че този законопроект  може да стане закон най-рано към края на януари - след като депутатите се върнат от коледната си ваканция и започнат работа. А после ще е нужно още време, докато законът стигне и до  "Държавен вестник".

През това време обаче държавата и общините могат да загубят имущество за милиони.

Проблемът е наистина голям. Защото в странат има хиляди хора и фирми, които имат правото да придобият по давност държавни или общински земи. И междувременно могат да предприемат действия, за да реализират това свое право - стига да са владяли тези имоти спокойно и необезпокоявано повече от 10 години, отпреди първото спиране на придобивната давност през 2006 година. Това са собственици на къщи или фирмени обекти, застроени в общински терени, на стопански постройки по селата, а и на куп още обекти, вдигнати върху терени в градовете.