Неплатените задължения към входа - само за три години назад

Неплатените задължения на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, се погасяват с тригодишна давност. Заради давността естествената съпротива на съседите, които са склонни да чакат с години, но да не си развалят отношенията с длъжниците и да прибягват до принудително събиране на вземанията за чистачка, асансьор, а и за ремонти на общите им покрив, стълбище, мази, инсталации и др.в сградата, много често води всъщност до негласното „опрощаване” на натрупаните задължения.

Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ предвижда, че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. 

За да може да бъде претендирано това плащане, е необходимо от общото събрание на етажните собственици да бъдат взети решения, определящи размера на дължимите годишни вноски за ремонт и обновление на общите части на процесната сграда, както и на тези за обичайните сметки и услуги, които се ползват във всеки жилищен блок.

Ако  взетите решения не са оспорени в указания от закона срок и не са отменени от съда, същите са валидни и всеки от собствениците е обвързан с тях – без значение дали е съгласен или не. 

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодичните плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По отношение на тези задължения е приложима специалната 3-годишна давност.

Т.е. не само ежемесечните сметки за общите ток, вода и чистачка, но и вземането за годишна вноска за ремонт и обновление на общите части също е периодично. То възниква всяка година, като не е обусловено от условия. Няма значение дали и колко точно разходи са извършени за поддръжката на общите части. Собстеникът, ползвателят или обитателят трябва да заплаща вноската всяка година.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането – т.е. от неговия падеж. Приложима е разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗУЕС, която предвижда решенията на общото събрание да се изпълняват в определените в тях срокове. Затова най-лесно този момент се определя, ако в решението на ОС се предвиди срок за плащане на всяко от задълженията – до определено число на месеца или годината (за вноските за ремонт). 

Когато срокът не е определен, законът е предвидил, че решенията на ОС се изпълняват в 14-дневен срок от получаването на писмена покана, връчена по реда на чл. 13, ал. 2 - ал. 6 от ЗУЕС.

Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решението на ОС и не плати в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него по реда на ГПК.

От подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или искова молба срещу неиздължилия се собственик, давността, погасяваща задълженията му, спира да тече.

 

Безхаберие, което може да ни струва милиони

"Мораториумът" върху придобиването по давност на частни общински и държавни имоти изтече на 31 декември 2017 година и нов няма. Законопроектът за поредното му удължаване бе внесен в  Народното събрание на 22 декември миналата година - в последния работен ден на парламента за миналата година.

Само че този законопроект  може да стане закон най-рано към края на януари - след като депутатите се върнат от коледната си ваканция и започнат работа. А после ще е нужно още време, докато законът стигне и до  "Държавен вестник".

През това време обаче държавата и общините могат да загубят имущество за милиони.

Проблемът е наистина голям. Защото в странат има хиляди хора и фирми, които имат правото да придобият по давност държавни или общински земи. И междувременно могат да предприемат действия, за да реализират това свое право - стига да са владяли тези имоти спокойно и необезпокоявано повече от 10 години, отпреди първото спиране на придобивната давност през 2006 година. Това са собственици на къщи или фирмени обекти, застроени в общински терени, на стопански постройки по селата, а и на куп още обекти, вдигнати върху терени в градовете.

Край с "вечния длъжник"? Нищо подобно!

През последните няколко дни медиите се надпреварваха да тръбят как депутатите се канят да сложат край на мъките на "вечните дъжници", като приемат 10-годишна давност, след която задълженията им да се считат за погасени.

Неистовата масова радост от новината обаче е меко казано прибързана. Защото ако се прочете какво точно предлагат депутатите, ще се види, че тази давност съвсем няма да важи за всички длъжници. И най-малко ще помогне на тези, които дължат пари на банките.