Велико народно събрание? Може, но не сега!

В нощта на изборите Бойко Борисов ни в клин, ни в ръкав зададе курс към свикване на Велико народно събрание и за ремонт на конституцията. Почти едновременно с него за същото заговориха и висши функционери на АБВ и на ДСБ. А Лютви Местан още отпреди година-две настоява за същото (макар тогава да го правеше в качеството си на лидер на ДПС). Така идеята за поредната конституционна реформа влезе в обращение с подкрепата на различни политически сили - очевидно всяка с някакви свои си идеи за конституционни промени.

Бедата обаче е, че свикването на Велико народно събрание в момента заплашва да роди един конституционен Франкенщайн, от който после да се чудим как да избягаме.

Безумие, облечено в закон

Само за месец 214 граждани подадоха жалби в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) - все заради незаконното използване на имената и ЕГН-ата им в партийните списъци за участие в изборите.

Лесно можем да предположим какво ще се случи по-нататък - стига да си спомним какво стана след предишните избори, когато гърмяха същите скандали. Ще започнат едни дълги проверки, които ще се точат с месеци и ще приключат с налагането на мижави глоби. Те пък ще бъдат обжалвани още няколко години в съдилищата, където току-виж ги отменили. А прокуратурата, която също дълго и протяжно ще проверява случая, накрая отново няма да открие данни за престъпление.

Пито-платено. И така: до следващия път, следващите избори и следващите кражби на личните данни на граждани.

Недомислие, което може да е скъпо

Обещаваните от управляващите солени санкции за юридически лица, спечелили от престъпленията на своите собственици и управители, поне засега остават само на книга. И слава Богу, защото от малкото съдебни решения, с които досега те са налагани, става видно, че родните законотворци пак са забъркали грандиозен батак. Който очевидно няма да донесе кой-знае колко повече пари в хазната, но пък за сметка на това  може здраво да я опразни - заради обезщетенията, за които държавата рискува да бъде осъдена, ако спазва калпавото си законодателство.

За какво става дума? В края на 2015 г. бяха приети изменения в чл. 83а и текстовете след него от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С тях бе дадена възможност да се налагат санкции в размер до 1 млн. лв. на юридически лица, които са се облагодетелствали от престъпленията на техни длъжностни лица и представители. Глобите могат да се налагат само за изчерпателно изброени в закона престъпления. В този своеобразен "каталог" са включени данъчните престъпления, контрабандата, наркотиците, подкупите и злоупотребите по служба, сводничество и други.

Законодателство на юруш

Никой в държавата не знае с каква лихва за забава тя самата ще изплаща занапред обезщетенията на гражданите, които са я осъдили, защото са пострадали от незаконните действия на хилядите й чиновници. А забава в тези случаи винаги има - при това в някои случаи тези плащания се влачат с години.

Защо ли? Ами защото депутатите въобще не се сетиха да уредят този въпрос, докато - увлечени в предизборното си надцакване, ударно забъркваха поредния законодателен батак. Този път с поправки в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Високо напрежение

Две от електроразпределителните дружества в България са глобени с близо 8 млн. лв. заради това, че са начислявали сметките на абонатите си по показания на "нередовни" електромери - без да са минали през задължителната периодична проверка, която се прави на всички такива измервателни уреди. Случаите са стотици в цяла България. За всеки един от тях е наложена санкция в размер на 20 000 лв. - толкова е минимумът, който предвижда законът.

Следва обаче най-интересното: всеки районен и административен съд в страната сам решава дали при налагането на глобите Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е разтълкувала правилно закона, или не. В резултат има стотици абсолютно противоречиви решения: едни съдилища потвърждават санкциите, а други - ги отменят, точно като на лотария.

В името на потребителите

Само за изминалите две години председателят на КЕВР е издал общо 377 наказателни постановления и с тях е наложил имуществени санкции на електроразпределителните дружества, защото не са извършили периодична проверка на средствата за измерване (електромерите). Това е задължение на енергодружествата, защото електромерите са тяхна собственост. Тяхно е и задължението да ги поддържат в изправност, както и да ги носят за периодичен контрол.

За 2014 г. са наложени 146 санкции само на "Енерго-Про Мрежи" АД - защото проверките са попаднали на техни електромери. За 2015 г. обаче са издадени 173 наказателни постановления и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Запор ще лови и сметките в чужбина

От 18 януари догодина кътането на пари по банкови сметки в други държави - членки на Европейския съюз, вече няма да ни спасява от съдебните изпълнители. Защото и тези сметки ще могат да бъдат слагани под запор. Или по-простичко казано - ще могат да бъдат блокирани от кредиторите.

Това е идеята на новата европейска заповед за запор, въведена на територията на целия ЕС с нарочен регламент -  Регламент (ЕС) 655/2014. А за да се осигури приложението й от нашите съдебни изпълнители, ще бъде поправен и Гражданско-процесуалният кодекс (ГПК) - проектът за тези поправки в ГПК вече е внесен в парламента.