Русенец осъди МВР за незаконно взета книжка

Собственик на билярдна зала след седем години съдебни спорове осъди МВР да му плати 300 лева обезщетение за моралните вреди, които му били нанесени с незаконно отнемане на книжка. Всъщност искът на Н.С. е за много по-голяма сума плюс имуществените разходи, които е претърпял - за заплата на шофьора, на когото плащал да го кара, докато е без книжка, за платените такси по жалби, такси за явяване на изпит и куп още разноски. Но останалите му претенции бяха отхвърлени от Русенския административен съд.

Огромните лихви по бързите кредити далеч не са единствения проблем

Никой не знае колко са арбитражните съдилища у нас, нито пък контролира кой и как работи в тях

Едно телевизионно разследване най-сетне накара куп висши държавни мъже да заговорят за проблем, за който всъщност знаеха прекрасно от години. Защото жалбите от опарени с "бързи кредити" и високите им лихви, пълнят пощите и канцелариите им от началото на кризата и вероятно отдавна са стотици.

Досега очевидно беше по-удобно да се замълчи, само че повече не може. Затова цяла седмица управляващите засипваха с обещания като с манна небесна главите на гневните граждани: ще въведем таван върху лихвите, ще има по-строг контрол от БНБ върху небанковите кредитни институции, лихвите ще се описват в европейски формуляр и прочие, и прочие. Без да се впускат в обяснения какво пречеше това да стане преди 3-5 или повече години.

Но размерът на лихвите далеч не е единственият проблем на хората, които дължат пари, въпреки че най-силно се натрапва в общественото полезрение. Има и друг, много по-страшен, за който обаче все още никой не говори.

За какво става дума разказва историята на 60-годишната русенка Нели Иванова, която стигна до дъното без да има никаква вина. Заради заем, който при това е изплатила до стотинка. Въпреки това обаче в края на лятото онкоболната жена остана без пукната стотинка в джоба, след като съдия-изпълнител й запорира пенсията. Направи го напълно законно, при това с решение на съд. Абсурд, с какъвто в България отдавна вече сме свикнали.

Да осъдиш държавен орган за вреди е като да играеш в "Мисията невъзможна"

Преди няколко дни пет върховни съдии в държавата излязоха с коренно противоположни становища по един твърде прост въпрос: пред кой съд и по какъв ред държавните органи, написали незаконни наказателни постановления ще плащат за вредите от тях, ако бъдат отменени от съда.
Този съдийски спор на практика касае всеки, който някога е бил глобяван за някакво нарушение и впоследствие санкцията му е била отменена в съда. Защото много често от един такъв акт се търпят вреди - блокира се бизнес, банкови сметки, спират се автомобили, харчат се пари по адвокати, търпи се стрес, а може и до инфаркт да те докарат с една глоба от 20 000 лева, например.
 Независимо дали става дума за обикновен човек или фирма, това са щети, които следва да бъдат овъзмездени, ако този акт на държавния орган се окаже незаконосъобразен.
Само че проблемът е как да стане това. Защото съдилищата си прехвърлят и спорят кой всъщност трябва да разгледа едно такова дело.
Законодателят пък се прави, че проблемът не съществува, защото така е по-удобно.
А в крайна сметка го отнасят гражданите. Факт е, че огромна част от наказателните постановления и принудителните административни мерки, които се обжалват, падат в съда. Само че единствените последици от тези незаконни актове остават само на гърба на потърпевшите от тях.
Това, че съдиите не могат да се разберат не е новина - с противоречивата им практика вече сме свикнали, макар че не би трябвало да е така.  Но фактът, че това продължава вече с години, е направо отчайващ.

Благоевградски казус мина половин България,
за да се разбере кой трябва да го гледа