Кипи безсмислен труд...

Проектозакон закова на 200 лв. глобата за незаконно паркиране по тротоарите или в градинки и паркове. Предложението трябва да "мотивира" шофьорите да престанат да паркират където им хрумне. С това очевидно не успяха да се справят в достатъчна степен нито скобите, нито паяците, нито солените цени за интервенциите им.

"Справедливостта"за едни ще надуе сметките на други

Кого ще "оправи" законопроектът за частния фалит и кой ще бъде "ударен" от него? У нас този въпрос винаги е актуален, особено когато става дума и за много пари.
Противно на версиите, които ни пробутват публично, сред най-"ударените" от закона няма да са банките - те обикновено обезпечават кредитите, които отпускат, и ако законът бъде приет, просто ще уреждат обезпеченията си по-стриктно.
Най-голям ще е ударът по топлофикациите, по енергодружествата и ВиК и по телефонните оператори. Всички те без това трудно си събират задълженията от абонатите. Още повече че това са необезпечени вземания, които обикновено са на опашката при осребряването на имущество - след банките и след държавата, които са с привилегии при събирането на вземанията си. Та ако се стигне до очертаващата се "масовост" и до реално опрощаване на задълженията на техните длъжници, това може да доведе до финансов колапс самите енергийни и комуникационни дружества.

Като се има предвид спецификата на дейността на тези фирми, а също опасността покрай тяхното разклащане да се затресе и политическата, че и националната сигурност - никой няма да допусне те да фалират. И ще се случи нещо вече познато - те ще започнат да "начисляват" несъбраните (опростените) сметки на гърба на другите си платци - изрядните абонати. Те и без това от години плащат за кражбите на ток и парно - сега ще им "предложат" да поемат и сметките на "опростените". И така "справедливостта" за едни просто ще надуе цената за другите. Което също няма как да е справедливо.

Корупция, обречена на... успех

"Институционалната система за превенция и противодействие на корупцията в България включва различни органи и структури, всъщност доста повече отколкото в някои други държави членки. Но някои от тези органи и структури имат дублиращи се функции, което няма как да не се отрази върху качеството на тяхната дейност. Други пък имат скромни или твърде формални правомощия, поради което и резултатите са незадоволителни, а контролите – лесно преодолими. Трябва да се държи сметка обаче, че и натоварването на идеята за създаване на единен орган или мегаструктура за борба с корупцията със свръхочаквания може да се сблъска със същото разочарование. Което връща темата отново към хората, които прилагат правилата. Истината е, че и най-доброто законодателство, и най-ефективните правомощия в ръцете на неподготвени или непочтени служители ще претърпят еднакъв неуспех..."

Предупреждението е от десетото поред издание на "Юридически барометър", което бе представено през седмицата. Изданието е част от проект за наблюдение и анализ на състоянието на правния ред в страната, реализиран от Сдружение "Център за правни инициативи". Този път екипът, ръководен от проф. Даниел Вълчев, се е концентрирал върху проблемите с корупцията в МВР и в съдебната власт.
Оказва се, че само на борбата с корупцията в тези две системи сме вкарали общо осем закона, три етични кодекса, шест стратегии и стратегически насоки с всевъзможни планове и мерки към тях. А с тях се занимават десет ведомства и специализирани органи.

Правосъдие в капан на интереси

Върховният административен съд е в отчайващ капан на интереси. От него се иска да отмени като незаконосъобразни космическите такси за обжалване на нагласените обществени поръчки, които събира Комисията за защита на конкуренцията. Проблемът обаче е, че ВАС също печели от тях. При това немалко - до 7500 лв. от всяко дело.

От съда сега се иска да реши кое му е по-мило: собственият му интерес да пълни издънения бюджет на съдебната власт или общественото благо, което очевидно е накърнено от несекващите далавери с обществените поръчки и срещу което всъщност работят по-високите такси за обжалване. Лошото е, че няма кой да измъкне ВАС от тази "беда" - само той може да реши дали да отмени постановлението на Министерския съвет, с което се въвежда спорната тарифа, или не - друг съд с такива правомощия няма.

Адвокатурата загуби битката за параграфа

Върховният административен съд обяви за нищожен параграф 2 от наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари. Текстът предвиждаше, че ако възнагражденията на защитниците са прекомерно високи, съдиите могат да ги "режат", но максимум до двукратния минимум, записан в тази наредба. След решението на ВАС думичката "двукратен" ще отпадне. И съдът ще може смело да снижава хонорари до най-ниския размер, посочен във въпросния нормативен акт.

Бедата е, че тази разпоредба всъщност пазеше не толкова адвокатите, които със или без нея пак ще намерят начин да си взимат парите. Тя пазеше най-вече клиентите им. И то тези, които са изрядни пред закона - т.е. които съдът признае за прави в който и да било спор, независимо дали е граждански, или по дело срещу държавен орган. Контрата сега остава у тях.