Скъпо, по-скъпо, най-скъпо ... правосъдие


Само за една година - през 2016-а, бюджетът е изплатил чрез Министерството на правосъдието общо 604 648 лв. за обезщетения на граждани, пострадали от забавено правосъдие. Максимумът на сумите е до 10 000 лв. и те се плащат, ако пострадалите склонят да сключат споразумение да се откажат от съдебно установяване на вреди в по-голям размер. Затова в тази сметка не влизат далеч по-впечатляващите суми, които държавата плаща, след като е била осъдена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, нито разноските по тези процеси. Не се включват и парите, които данъкоплатците плащат след десетките осъдителни решения от съда в Страсбург - все заради бавно правосъдие или дори за отказ от него.

Всяко тримесечие Инспекторатът към Висшия съдебен съвет вади сводка с нови и нови забавени дела: поредната бе огласена през юли. От нея става ясно, че държавата пак ще плаща - този път за 52 дела, които са се точили далеч по-дълго от срока, приет в Европа като "разумен срок" за продължителност на едно съдопроизводство.

Четири от поредните "брадати" случаи, които е извадил наяве инспекторатът, изглеждат умопомрачително. В първия от тях девет съсобственици на парцел на бул. "Витоша" в центъра на София завеждат дело в Софийския градски съд още през далечната 1996 година. Хората искат да влязат във владение на собствените си имоти, които използва незаконно друг. Казусът не изглежда сложен, но отнема на съдебната власт общо 18 години и 2 месеца, за да го реши. Толкова продължава превъртането на спора през трите съдебни инстанции, които приключват с него едва на 28 юни 2016 година.

Близо 14 години е продължил пък спор за собственост върху 32 дка ниви, градини, цветарници и 10 сгради и съоръжения в спортен парк "Дианабад", отчуждени през 1948 година. Разпределянето на собствеността върху две ниви в полите на Витоша е отнело на съда 11 години, 3 месеца и 4 дни, а в друг казус собственик на апартамент в "Младост" е успял да си го върне за някакви си 10 години, 6 месеца и 21 дни.

Ще се осмели ли някой да прати НПК в Конституционния съд?


Изплаши ли се от нещо или от някого президентът Румен Радев, че така бързо пусна спорните и определяни дори като "скандални" промени в Наказателнопроцесуалния кодекс без вето? И то въпреки силните настоявания на куп организации, включително и на професионални юристи, да спре закона?

Ами депутатите юристи вкупом ли ги хвана амнезия, та забравиха азбучните принципи в правото, които са учили? Къде се скатаха така хлевоустите в други случаи оратори точно когато трябваше да се говори за НПК?...

Всъщност БСП беше единствената политическа сила в парламента, от която се очакваше да стреля с достатъчно, и то убедителни правни аргументи срещу спорните текстове  в преправения за пореден път НПК. И да гласува против. Но тя не го направи. Вместо това депутатите от партията се задоволиха да гласуват с "въздържал се". И после (колкото да не е без хич) обявиха, че "изразяват несъгласие" с част от предлаганите промени. Толкоз.

После пък президентът явно реши, че мненията срещу поправките в НПК, изразени от видни юристи и магистрати, при това далеч не само от членуващите в Съюза на съдиите в България, не следва да се вземат предвид. И така, под благосклонния поглед практически на всички политически сили плюс държавния глава поредните кръпки в НПК бяха приети, а след това и обнародвани в "Държавен вестник" - на 4 август. Остава само да влязат в сила - три месеца след публикуването им, в началото на ноември.

А въпросът дали законът ще бъде атакуван пред Конституционния съд, все по-ясно върви към отговора "не". Нежеланието на "държавните" мъже и жени да се занимават с това поправките в НПК да бъдат пратени в Конституционния съд става все по-видимо, а тази възможност - все по-незначителна, по-скоро - само теоретична.