Безхаберие, което може да ни струва милиони

"Мораториумът" върху придобиването по давност на частни общински и държавни имоти изтече на 31 декември 2017 година и нов няма. Законопроектът за поредното му удължаване бе внесен в  Народното събрание на 22 декември миналата година - в последния работен ден на парламента за миналата година.

Само че този законопроект  може да стане закон най-рано към края на януари - след като депутатите се върнат от коледната си ваканция и започнат работа. А после ще е нужно още време, докато законът стигне и до  "Държавен вестник".

През това време обаче държавата и общините могат да загубят имущество за милиони.

Проблемът е наистина голям. Защото в странат има хиляди хора и фирми, които имат правото да придобият по давност държавни или общински земи. И междувременно могат да предприемат действия, за да реализират това свое право - стига да са владяли тези имоти спокойно и необезпокоявано повече от 10 години, отпреди първото спиране на придобивната давност през 2006 година. Това са собственици на къщи или фирмени обекти, застроени в общински терени, на стопански постройки по селата, а и на куп още обекти, вдигнати върху терени в градовете.

Хиляди остават без право на пенсия

Държавата създаде небивал хаос с пререгистрацията на фирмите и го стовари върху гърба на работещите

Хиляди русенци на практика няма да могат да се пенсионират, дори и да доживеят "заветните" 65 години. Защото едноличните фирми, в които са работили, вече не съществуват - заличени са служебно. Без да са предали ведомностите си в НОИ, без да са изготвили както трябва и трудовите книжки на бившите си вече служители. Тези фирми вече не съществуват в правния мир и никой не може да закачи собствениците за нищо.
Става дума за работещите в над 10 000 еднолични търговски фирми само в Русе, чиито собственици така и не благоволиха да си пререгистрират фирмите сами. А някои от тях бяха достатъчно големи, за да наемат десетки работници.
Потърпевши обаче ще са не само служители в ЕТ-та, а и в дружества и кооперации, които също не се пререгистрираха. Огромна част от тях на практика не функционират от години, няма ги на адресите, на които са се регистрирали и никой не знае къде са собствениците им. Рано или късно и тези фирми ще бъдат заличени - вероятно пак служебно, но след още няколко години. А как тогава ще се оформи стажът на работниците - Божа работа.
Проблем има не само с документите, но и със събирането на дълговете от непререгистрирани фирми. Висящите изпълнителни дела за неплатени борчове срещу заличените служебно еднолични търговци се прекратяват. За да се извади нов изпълнителен лист срещу собственика на ЕТ, който отговаря и с личното си имущество за задълженията на фирмата, трябва ново дело, нови такси и разноски, още време и куп главоболия.
А делата срещу непререгистрираните дружества и кооперации пък се спират, за да чакат по-добри времена. Защото законът бе така направен, че на практика върза ръцете на съдебните изпълнители и те не можеха изобщо да работят. Накрая най-вероятно кредиторите ще се снимат за спомен с изпълнителните листи, за които вече са наринали сума пари, защото насреща няма да получат нищо.
Цялото това безумие и небивал до момента хаос е плод на калпаво законодателство. От което обаче няма да са потърпевши депутатите, а тези, които им плащат заплатите.

Жертвите на престъпления имат право на финансова помощ от държавата

От пет години в България съществува закон, според който държавата е длъжна да плаща вредите на жертвите на престъпления, ако те не могат да получат обезщетение  от престъпниците или не са възмездени по друг начин - например от застраховка.
Законът е в сила от 1 януари 2007 г. Вероятно приемането му е следствие на европейския натиск да заприличаме поне малко на бяла държава преди влизането си в Евросъюза.
Цял куп институции са ангажирани да информират жертвите на престъпления за правата им и да им помагат. На първо място полицията, която първа би следвало да уведомява пострадалите за правата им по този закон. После областната администрация, защото заявленията, с които се иска компенсация за претърпяна щета от престъпление, се подават именно чрез нея.
А съществува и специален Национален съвет, председателстван от министъра на правосъдието, с цяла експертна комисия към него, които са задължени да разгледат молбите и да отпуснат обезщетение, ако всичко в документите отговаря на условията.
Освен това са осигурени и пари - от създаването на закона държавата заделя около 1 млн. лева годишно за обезщетяването на жертвите на престъпления.
Всичко поне на хартия изглежда така, сякаш цялата държава е впрегната да помага на жертвите на престъпления. Само че на практика не е така. И обезщетените по този закон се броят буквално на пръсти.