Държавата отказва да събира парите си

Милиони левове на държавата изтичат в канала заради бездействието на собствените й органи, които не могат да се разберат кой трябва да ги събира. В същото време бюджетът се гъне и управляващите не са поискали заем само от папата, за да плащат масрафите на хазната - включително и заплатите на същите тези чиновници. Още по-дразнещото е, че никой не може да каже с точност колко пари потъват по този начин, защото никой не счита, че има задължението да направи това изчисление.
Проблемът за пореден път бе поставен на дневен ред от заместник-председателя на ВКС Красимир Влахов. "Повече от четири години НАП отказват да събират сумите, които гражданите дължат на съдилищата", в прав текст обяви Влахов. Става дума за т.нар. съдебни такси и разноски. Обикновено тези такси се поемат от този, който загуби делото, въпросът е какво се случва, ако човекът все пак не плати.  Задълженията се присъждат в полза на държавата и се издава изпълнителен лист за тях. Само че този лист в момента потъва в нечий кашон със стари бумаги. И в крайна сметка там си и умира: просто се чака да изтече давността за събиране, за да може да се прати официално в архив. 

Широко затворени очи

С калпавото законодателство, което произвеждат от години насам, депутатите от няколко парламента направиха и невъзможното, за да вържат ръцете на всички институции в държавата така, че да не могат да заничат в сметките и доходите им. В резултат Сметната палата се оказа куче без зъби, Националната агенция за приходите има по-скоро пожелателни функции, конфликт на интереси във висшия ешелон на властта явно никога няма да бъде установен, прането на пари се изчерпва с нелепи "разкрития" за мижави суми срещу още по-мижави престъпници, а законът за офшорките се превърна в бостанко плашило, което никого не спира. Но въпреки това ще го преправят, за да стане още по-сигурно безполезен.
Държавата стои със широко затворени очи за бизнеса и за благосъстоянието на най-видните си кадри. Истината е, че ако не бяха ни пришпорили отвън, Христо Бисеров вероятно и до ден днешен щеше да е сред най-тачените политици у нас. Истина е също и че в момента никой в държавата не може да даде един простичък отговор: чий в крайна сметка е "Булгартабак" и кой е "номиналният" собственик на 80% от капитала на дружеството, уютно скрит в анонимност. А ако се чудите защо се получава така, обяснението е елементарно: заради нежеланието на законодателите за промяна, съчетано с чиновнически мързел и панически страх.

Съдия наказан за прекалена етичност

Съдия от Софийския районен съд отказал да разглежда делата на банката, която му отпуснала преференциален кредит при далеч по-изгодни условия от обичайните. Магистратът обяснил, че прави това, за да не бъде обвинен в конфликт на интереси. Собствените му колеги обаче го низвергнали и обвинили, че с прекалената си етичност той руши имиджа на съдебната власт. И поискали да бъде наказан.
Случаят е абсурден, защото показва как у нас е напълно възможно да те накажат не за нарушаване на етичните норми, а за стриктното им спазване. Но това е нормално за една държава, в която ненормалното е правило, а всичко останало - изключение.