Неистовата масова радост от новината обаче е меко казано прибързана. Защото ако се прочете какво точно предлагат депутатите, ще се види, че тази давност съвсем няма да важи за всички длъжници. И най-малко ще помогне на тези, които дължат пари на банките.
За какво става дума? Тази седмица група депутати от ГЕРБ внесоха в НС пакет с изменения в Гражданския процесуален кодекс. С преходните и заключителни разпоредби към тях се предлага изменение и в Закона за задълженията и договорите. Като там се създаде нов чл.112, в който да се запише следното: "С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено". И допълнението, че това правило няма да се прилага за задълженията на физически лица, упражняващи търговска дейнст като еднолични търговци.
От мотивите към проекта става ясно, че целта е да се премахне фигурата на "вечния длъжник" и да се "даде шанс на гражданите да започнат от нулата, на чисто да градят своята семейна икономика". Вносителите смятат, че 10-годишната абсолютна давност в достатъчна степен ще защити и интересите на кредиторите, за които все пак остава достатъчно дълго време, в което да могат да си съберат борчовете.
Къде обаче е уловката? В една думичка в текста, която сякаш остава незабелязана: "необезпечени". А тя казва твърде много.
Това, простичко казано, означава, че задълженията към банките няма да се погасяват с новата 10-годишна давност. Защото те по правило са обезпечени - с поръчителство или с ипотека. Залогът върху вещи също ще елиминира новата привилегия за длъжниците.
Всъщност не само банковите, а всички задължения, които са обезпечени.
Какво ще се погасява тогава? Например вземанията на топлофикациите, които са необезпечени. Или на бабките-хазайки, които и без това здраво си патят заради лъжовни наематели.. Ще пищят и майки с неплатени издръжки, защото бившите им половинки също ще се спасяват с абсолютната давност. Ще има и други, разбира се...
Да, формално погледнато кредиторите имат 10-годишен срок, в който да си съберат вземанията - включително принудително, чрез съдебните изпълнители. И този срок изглежда достатъчно дълъг. Но само на пръв поглед - защото тук трябва да прибавим и фактора "мудно съдопроизводство".
Всяка седмица Инспекторатът към ВСС вади дълъг списък с дела, които се влачат по инстанциите 10-15-20, че и повече години. Вярно, на фона на десетките хиляди спорове, които се превъртат годишно през съдилищата, тези случаи изглеждат нищожно малко. Но във всеки един от тях става дума за живи хора, за техните имоти и пари, за техните права. Които може да се окажат "погасени по давност" още докато трае спорът за това дали съществуват...
Предложението за промяна в ЗЗД тепърва ще се обсъжда и обмисля от депутатите. И е добре това да стане без популизъм и без обичайния стремеж на политиците да се харесват на електората си на всяка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар