За какво става дума? В края на 2015 г. бяха приети изменения в чл. 83а и текстовете след него от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С тях бе дадена възможност да се налагат санкции в размер до 1 млн. лв. на юридически лица, които са се облагодетелствали от престъпленията на техни длъжностни лица и представители. Глобите могат да се налагат само за изчерпателно изброени в закона престъпления. В този своеобразен "каталог" са включени данъчните престъпления, контрабандата, наркотиците, подкупите и злоупотребите по служба, сводничество и други.
Текстът в чл. 83а от ЗАНН не е нов - той съществуваше и действаше (макар и твърде мъчно) далеч отпреди 2015 година. "Новаторският принос" на законодателя обаче бе друг: дадена бе възможност санкцията да се налага "превантивно" - още преди извършителите на престъпления да са осъдени и вината им - доказана с влязла в сила присъда. Законодателите позволиха прокуратурата да поиска глобата, а отделно от това и отнемане на незаконната облага, без да чака да се "натутка" съдът - т.е.веднага, след като се внесе обвинителният акт.
В мотивите към промените в закона, внесени от Министерския съвет, бе надълго и нашироко обяснено, че новият начин за налагане на тези санкции ще "усъвършенства" досегашната нормативна уредба и ще се "повиши превантивната роля на санкционния институт". Само че до споменатото "усъвършенстване" така и не се стигна, нито пък до превенция. По-скоро се случи обратното.
Оказва се, че една година след това изменение в закона делата за налагане на санкции срещу фирмите, облагодетелствали се от престъпленията на техните собственици, се броят на пръсти. Прокуратурата очевидно избягва да прибързва и да внася предложения за налагане на глоби, без преди това да има налице влязъл в сила съдебен акт, с който да се установи дали е налице престъпление и кой го е извършил.
Все пак има, макар и много малко случаи, в които обвинението е решило да подходи "иновативно" и да се опита да приложи новата законова мярка. И точно в тези случаи най-ясно се вижда, че депутатите са заложили в закона истинска бомба със закъснител. Тя обаче няма да гръмне в техните паници, а в тези на данъкоплатеца - все пак всички сметки се "лепят" на негов гръб.
Един от редките примери на влязло в сила решение по новия текст на чл. 83а от ЗАНН е от Варна. На 8 март 2016 г. състав на Варненския окръжен съд е наложил на местно търговско дружество санкция в размер на 105 000 лв. заради това, че "дружеството е получило имуществена облага в размер на 103 943,41 лв. в резултат на извършено от бившия му управител - Евгени А. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, и т. 7 от НК". От делото става ясно, че в случая става дума за фиктивни сделки със зърно, чрез които шестима варненци, сред които и Евгени, са се опитвали незаконно да "усвоят" ДДС. Така поне твърдят данъчните и прокуратурата.
Съдът пише буквално следното: от приложените от прокуратурата доказателства е безспорно установено, че дружеството се е обогатило с тази значителна сума, която представлява неправомерно ползван данъчен кредит "и следователно в резултат на престъплението е получило неправомерна облага". С други думи, съдът казва: престъплението е извършено, при това виновно, и то от точно тези лица, които прокуратурата е посочила - включая и управителя Евгени, а от техните действия се е облажило въпросното дружество - затова го е и санкционирал.
Да де, ама този управител всъщност и до ден днешен няма присъда за това престъпление. Както и никой друг от тези шестима варненци, срещу които прокуратурата е повдигнала обвинения за ДДС-измамата - делото срещу тях все още е висящо. Нещо повече - то е било върнато обратно на прокуратурата заради допуснати "съществени процесуални нарушения". И не е много ясно кога и дали изобщо папките ще бъдат вкарани пак в съда. Пък дори и това да се случи, по това наказателно дело тепърва ще има да се произнася друг съдебен състав, който на свой ред ще трябва да преценява дали обвинените са виновни, дали за деянията им има събрани достатъчно доказателства и дали въобще трябва да бъдат осъдени. И този друг съдебен състав като нищо може да прочете и оправдателни присъди - включително и на Евгени, чието дружество е санкционирано със 105 000 лева.
Бедата е там, че всъщност за едно и също престъпление трябва да се произнасят два различни съдебни състава по две отделни дела - едното е наказателното срещу извършителите на престъплението, а другото - административно, по което се налага санкция на юридическо лице. И така могат да се получат две коренно противоположни съдебни решения: по едното подсъдимите да бъдат признати за виновни, а по другото - реално оправдани.
Според закона, глобата се налага "независимо от осъществяването на наказателната отговорност на съучастниците" - включително и ако извършителят въобще не може да бъде осъден (ако например почине, хване го амнистия или полудее). Предложението на прокуратурата за налагане на санкция се внася веднага, след като обвинителният акт за престъплението е бил внесен в съда - по-нататъшното развитие на делото въобще няма значение. Санкцията се налага и подлежи на принудително изпълнение - ако дружеството оцелее, след като го "ударят" със санкция от 1 млн. лв., добре дошло. Ако не - ще бъде обявено във фалит и толкова.
А ако все пак деецът бъде оправдан, се предвижда сложен ред по възобновяване на административното дело и отмяна на глобата. Което обаче значи, че държавата ще плаща - при това солено.
Конкретно във варненския случай, ако управителят Евгени А. бъде оправдан и се окаже, че не участвал в данъчната измама, както дружеството, така и той самият ще започнат да съдят държавата. И тя ще трябва да върне както наложената санкция от 105 000 лева, при това с лихвите, така и направените съдебни разноски по всичките дела. А накрая ще бъде осъдена да плати и обезщетение за последвалите вреди.
Като теглим чертата накрая - абсурдът с "усъвършенстването" на закона става пълен. Но е факт: има го в "Държавен вестник".
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар