Поправката "Манолова" сече арбитражите

Върховният касационен съд буквално е залят с дела срещу арбитражни решения. При бързата проверка в сайта на ВКС не открихме случай, в който потребител да е загубил такова дело - поне не и в последните няколко месеца, откакто действат измененията в закона, прокарани след намесата на омбудсмана Мая Манолова. Съдът масово обявява за нищожни решенията на арбитражите, с които гражданите са били осъдени.

Да припомним, че малко преди да прекрати работата си миналият парламент депутатите приеха по настояване на Манолова поправки в Гражданскопроцесуалния кодекс, Закона за потребителите и в Закона за международния търговски арбитраж. С тях на практика бе забранено тези "съдилища" да се произнасят по потребителски спорове: например за взети "бързи" кредити, за начислени сметки за ток или парно и други. Да поясним, че защитата на потребителите не действа при търговските дружества - според закона потребител може да бъде само "физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.”


Със законовите поправки арбитражите бяха задължени да прекратят всички висящи дела при тях срещу потребители. Окръжните съдилища пък трябваше да отказват да издават изпълнителен лист, ако видят, че една от страните в арбитражния спор има качеството на потребител. А всяка клауза в договор, която предвижда решаването на такива спорове пред арбитраж, бе обявена за недействителна.

Въпросът, който остана "висящ" обаче, беше какво ще се случи с вече издадените арбитражни решения и изпълнителни листи. Защото в закона вече пише буквално следното: "Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни."

Само че твърде малко потребители разбраха, че това изречение няма да им реши проблема "автоматично", само по силата на закона - особено когато срещу тях вече е издаден изпълнителен лист. Повечето граждани просто предпочетоха да повярват, че ако получат покана за доброволно изпълнение по такова решение, трябва само да я хвърлят в коша.

И сбъркаха. Защото съдебни изпълнители от цялата страна признават: продължаваме да работим по тези дела. Ако при нас има издаден изпълнителен лист по такова решение и кредиторът е поискал да съберем сумите по него - ние го правим. Нямаме нито основание, нито правен механизъм, по който да откажем. Защитата е изцяло в ръцете на длъжниците, но те трябва сами да предприемат стъпки за това, поясняват съдебните изпълнители.

Истината е, че както преди промените в Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), така и сега, всеки съден от арбитражен съд гражданин (без значение дали има качеството на потребител, или не) може  да заведе иск и да поиска отмяна на арбитражното решение пред един-единствен съд в страната - Върховния касационен. Това обаче трябва да стане в тримесечен срок, след като е уведомен за арбитражното решение и след като си плати разноските и таксите за едно такова производство.

В момента ВКС решава основно делата, които са били образувани пред него още преди влизането в сила на поправките в закона (24 януари 2017 г.). И в масовия случай още преди да разгледа оплакванията на гражданите срещу решенията на арбитражите по същество, съдът ги обявява за нищожни. С мотива, че при служебната проверка за валидността на решението на арбитража се прилага новата, действащата в момента правна уредба - т.е. поправката "Манолова", която забранява потребителски спорове да се разрешават през арбитраж и прави решенията по тях невалидни (нищожни).

Съдът казва: "Съгласно закона започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове се прекратяват и по тях арбитражно решение не може да бъде постановявано. Това правило следва да се приложи по отношение на неарбитруемите потребителски спорове, по които е постановено арбитражно решение, чиято отмяна се търси с иск от ВКС. Ако защитата срещу постановено арбитражно решение е преминала във своя втори стадий и е налице заварено производство за защита по исков ред пред ВКС, последният следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение, съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА, се прогласява за нищожно като постановено по неарбитруем към тази дата висящ спор....".

Това обаче са  заварени случаи, делата по които вече са били образувани пред ВКС към момента на законовите промени.

В момента законът казва, че окръжните съдилища са тези, които трябва да правят преценка за валидността на арбитражните решения - когато се направи искане за издаване на изпълнителен лист по тях. И ако ответникът по тях е потребител - да отказват издаването на изпълнителен лист.

Пита се в задачата: какво се случва с тези длъжници, срещу които вече са издадени изпълнителни листи по решения на арбитражни съдилища и които са изтървали тримесечния срок, в който имат право да искат отмяна на някое от другите основания в ЗМТА? Но пък са потребители, обвързани от нищожни арбитражни решения...

Въпрос, който очаква отговор за ситуацията на ВКС, защото камарите с дела, които настояват за него, продължават да се трупат ли трупат...
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"