Кредитът ми към банка е бил прехвърлен на фирма, за която за първи път чух, след като получих призовка от съдия-изпълнител. Знам, че дължа на банката, но на тази фирма нищо не дължа, защо те ми искат парите? И какво да правя? Ако платя на тях, после банката пак ли ще ми иска парите?
Димитринка Л. от Русе
В случая става дума за така наречената "цесия" - това е договор за прехвърляне на вземания от един кредитор на друг. Която е напълно законна и напоследък се прилага масово от банки и дружества с множество длъжници - телекомуникационни компании, комунални дружества и други.
Тези банки и големи фирми на практика "продават" пакети с информация за длъжниците си - всъщност прехвърлят събирането на неплатените им кредити или други задълженията на частни фирми, които са наречени "колектори" или събирачи на вземания. И оттам нататък колекторите започват да събират дълговете за своя сметка. Длъжникът ще трябва да плати на тях, а не на банката.
Банката няма задължение да уведомява клиента си, който е пресрочил плащания по заема си, че прави кредита му предсрочно изискуем и че преминава към принудителното му събиране. Длъжникът би трябвало да знае, че това му предстои, ако не си плаща редовно - записано е в договора му с банката.
В цесията или прехвърлянето на задължението няма нищо незаконно. Не е незаконно и това, че от длъжниците не се иска нито мнение, нито съгласие преди да се сключи такъв договор за прехвърляне на вземания. Тяхното задължение е да си платят сметката, а на кого ще го направят - не е от значение.
Задължение на банката обаче е все пак да уведоми клиента си, че има сключен договор за цесия и че занапред ще изплаща парите на друг. И ако не се направи такова съобщение, което според закона задължително трябва да изхожда от първоначалния кредитор, цесията не произвежда действие.
Все пак съдът приема в практиката си двете страни по този договор за цесия да се споразумеят не банката, а новата фирма-колектор да изпрати такова съобщение до длъжника. Така че съобщението може да пристигне и директно от фирмата-колектор. Но е задължително да го има. А съгласие от длъжника не се иска при нито един случай.
В масовия случай тези съобщения добросъвестно се изпращат на длъжниците, при това със специална куриерска фирма и удостоверяване на връчването им. Проблем обаче възниква ако длъжникът междувременно си е сменил адреса без да уведоми кредитора си.
В договорите за кредит от банка обичайно се въвежда задължение за уведомяване, което след като веднъж е поето от кредитополучателите, оставя на техен риск последствията - ако не бъдат намерени на стария си адрес, се считат за уведомени и толкова.
В практиката на Русенския районен съд само за последния месец обаче има вече две съдебни производства, които приключиха в полза на длъжниците, "прехвърлени" без тяхно знание на фирма-колектор.
И в двата случая става дума за банкови кредити, които са прехвърлени за събиране от фирма. Тя е поискала от съда издаване на заповед за изпълнение срещу тях и едва тогава длъжниците са научили за цесията, тъй като съобщенията не им били връчени - куриерите не са ги открити на посочените адреси.
Въпреки това съдът счита, че те са били уведомени - фактът, че не са били открити на адресите си остава за тяхна сметка, заради задължението им при промяна в местожителството да съобщят това на банката.
Но нарушение според съда все пак има - в единия случай фирмата-колектор не е успяла да предостави извлечения от счетоводните книги на банката, по които може да се проследи какви плащания са правени по кредита и какво остава да се дължи. А в другия няма доказателства, че точно договорът на конретния длъжник е бил включен в списъка със задължения, прехвърлени на цесия.
За да се стигне до победа в съда обаче е нужно при получаването на документите, че срещу длъжника е образувано гражданско дело и предстои издаване на изпълнителен лист за неплатеното му задължение в полза на фирмата-цесионер, той да напише възражение до съда. И да обоснове там защо смята, че не дължи исканата сума.
Ирина МАТЕВА
Вестник "Утро"
Русе
Няма коментари:
Публикуване на коментар