Минималната издръжка за дете става 152, 50 лева

От 1 януари скача минималната работна заплата, която става 610 лева. Заедно с нея се увеличава и минималният размер на издръжката, която разведените родители дължат за отглеждането на децата им на този от тях, при когото децата са останали.

От 1 януари 2020 годна размерът на издръжката за едно дете вече не може да бъде по-малък от 152,25 лева (1/4 от минималната работна заплата според чл. 142 от Семейния кодекс).
Увеличаването на издръжката обаче не става автоматично, освен ако родителят сам не пожелае това. Размерът й може да бъде вдигнат по съдебен ред. Като съгласно чл. 149 от Семейния кодекс, издръжка за минало време може да се търси максимум за една година назад (от датата на предявяване на иска).

На родителите, които получават издръжките на децата си за сметка на държавата (по реда на чл. 152 от Семейния кодекс), хазната ще плаща по 80 лева - сумата е определена в Закона за бюджета за 2020 година. Става дума за родители, чито бивши съпрузи нямат доходи и не притежават имущество, от които парите да се събират принудително и това е установено след завеждане на изпълнително дело. Редът за получаване на такава издръжка е определен освен в Семейния кодекс и в специалната Наредба за определяне на реда за изплащане от държвата на присъдена издръжка.

Ще станат ли задължителни "професионалните домоуправители"?

Възможно ли е договорите с "професионалните домоуправители" да станат задължителни? Общественото обсъждане на подготвяните от правителството промени в Закона за управление на етажната собственост показва, че такава идея има. И че тя се радва на неочаквано силна подкрепа.

Дали след топлинните счетоводители живущите във блоковете ще бъдат принудени да преглътнат още едно неизбежно за тях фирмено обслужване, тепърва ще видим. 

Но фактът си е факт - има предложения сегашните форми за управление на етажната собственост (чрез общо събрание на собствениците или чрез сдружение), да отпаднат. И да бъдат заменени от договори с "професионалисти" - юридически лица, които да бъдат под някаква форма държани "на отчет" от държавата: чрез регистрация или лицензиране. 

Това разрешение безспорно ще облекчи сегашните "доброволни" домоуправители и касиери във входовете от тежестта да се карат със съседите, които отказват да си плащат таксите. Но то ще крие и опасности. А те ще са "заровени" в детайлите на договорите, които етажните собственици ще сключват с професионалните домоуправители. Или в общите условия, които те може да бъдат заставени да приемат. 

Подготовка за преговори и отстояване на други, различни условия в договорите, извън тези, които ще им бъдат предложени като "типови", собствениците на жилища нямат. Голямата част от тях дори няма и да ги прочетат, просто ще се подпишат където трябва. Ако някой се сети, че във входа живее юрист и му ги занесе - ще е добре, стига да има такъв. 

Но ако договорите не се прочетат внимателно и не се обмислят, в отношенията между етажната собственост и професионалните домоуправители неминуемо ще се породят множество спорове, включително и съдебни. Каквито, впрочем, не липсват и сега.

Как законова промяна "в защита на длъжниците" устройва всъщност монополните дружества?

В момента във всички районни съдилища в страната се случва едно и също: фирмите за бързи кредити и монополните дружества масово оттеглят исковете срещу неизрядните си (според тях) клиенти. Или оставят съдът да прекрати вече образуваните дела, като не внасят разноските за разглеждането им.

Защо? Защото чакат да бъдат приети поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Които уж трябваше да дадат по-добра защита на длъжниците. А всъщност може да направят съдебните производства по-бързи и по-евтини точно за монополните дружества, колекторите и тези с бързите кредити.

Как става така ли? С предлаганата промяна в чл. 415 от ГПК.

ВКС: За нищожност на договор се възразява с отговора на исковата молба

"Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора."

Това гласи решение №179/2019 г. от 08.04.2019 г. по гражданско дело № 163/2018 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решението е произнесено в производство по чл. 290 от ГПК.

Спорът е за действителността на покупко-продажба на имот.  Според оспорващата страна, "договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като обезпечава изпълнение на задължението по договор за заем, сключен на същата дата - чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД. Това възражение е направено от касатора след срока по чл. 131, ал.1 ГПК. С подадения в този срок отговор на исковата молба касаторът е заявил единствено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, и в условията на евентуалност е предявил против ищците насрещен иск за същата сума". 

"Въвеждането на възражението за нищожност на договора и представянето на доказателства за установяването му в по- късен етап на първоинстанционното производство не е мотивирано с твърдения за наличие на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК поради които същият не е могъл да го заяви своевременно. Липсват твърдения в този смисъл и в подадената въззивна жалба. При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението за нищожност, като направено несвоевременно от ответника по иска за собственост след изтичане на срока по чл. 131 ГПК не подлежи на разглеждане по същество.", казва ВКС.

Цялото решение на ВКС:

АПИ дължи връщане и на сумите за винетки, платени "погрешка"

"Напомняме, че за сгрешени по вина на потребителя символи от регистрационния номер на превозното средство суми не се възстановяват", казват от АПИ. И се мотивират с чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата, в който е записано: "Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му".

Отговорността за правилното деклариране на регистрационния номер на превозното средство е на потребителите, завършва съобщението на АПИ.

Всъщност, цитираната от АПИ норма предвижда две кумулативни условия, които трябва да са налице, за да "важи" винетката: номерът на автомобила и въобще данните в заявката да са изписани правилно и това изписване да е направено от собственика или ползвателя на въпросния автомобил.

Какво ни казват от АПИ? Ако объркаш номера на колата няма да ти се възстановят внесените суми за винетка - защото ти си си виновен за това.

Сумите обаче следва да се възстановят, защото номерът не е изписан "правилно", както изисква законът, а и декларирането не е извършено от собственик или ползвател на автомобила, чиито номер е посочен. Т.е. кумулативно посочените условия в закона не са изпълнени. И винетката "не важи".  А след като не важи и срещу нея услуга не може да бъде предоставена - парите следва да бъдат върнати.

Таксата за винетка не е данък. Срещу платената такса АПИ дължи услуга. Всъщност автомобилистите плащат винетка не за да получат някаква хартийка, която да си лепнат на стъклото - поне така беше доскоро, а за да могат безпрепятствено да използват и да се движат пътищата в страната, винетната такса е такса за ползване на пътищата. Това е правото, което държавата /в лицето на АПИ/ е длъжна да им осигури срещу платените пари.

Само че за да може да пътува, в случай на грешка собственикът ще трябва да плати втори път. Тогава - за какво е платил преди, какво ще получи срещу тези пари? А пак повтаряме: такса се дължи за услуга, която следва да бъде предоставена. Ако ще е "нищо", но от сърце - парите пак трябва да бъдат върнати.

В същото време този "сбъркан" номер най-вероятно ще е реален, съществуващ, и ще стои върху друг автомобил, чиито собственик също ще си купи винетка. А така АПИ ще получи два пъти такса за едно и също превозно средство, което си е чисто неоснователно обогатяване за агенцията. Ако пък няма автомобил с такъв номер въобще - за какво точно ще прибира пари АПИ?