Как законова промяна "в защита на длъжниците" устройва всъщност монополните дружества?

В момента във всички районни съдилища в страната се случва едно и също: фирмите за бързи кредити и монополните дружества масово оттеглят исковете срещу неизрядните си (според тях) клиенти. Или оставят съдът да прекрати вече образуваните дела, като не внасят разноските за разглеждането им.

Защо? Защото чакат да бъдат приети поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Които уж трябваше да дадат по-добра защита на длъжниците. А всъщност може да направят съдебните производства по-бързи и по-евтини точно за монополните дружества, колекторите и тези с бързите кредити.

Как става така ли? С предлаганата промяна в чл. 415 от ГПК.

ВКС: За нищожност на договор се възразява с отговора на исковата молба

"Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора."

Това гласи решение №179/2019 г. от 08.04.2019 г. по гражданско дело № 163/2018 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решението е произнесено в производство по чл. 290 от ГПК.

Спорът е за действителността на покупко-продажба на имот.  Според оспорващата страна, "договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като обезпечава изпълнение на задължението по договор за заем, сключен на същата дата - чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД. Това възражение е направено от касатора след срока по чл. 131, ал.1 ГПК. С подадения в този срок отговор на исковата молба касаторът е заявил единствено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, и в условията на евентуалност е предявил против ищците насрещен иск за същата сума". 

"Въвеждането на възражението за нищожност на договора и представянето на доказателства за установяването му в по- късен етап на първоинстанционното производство не е мотивирано с твърдения за наличие на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК поради които същият не е могъл да го заяви своевременно. Липсват твърдения в този смисъл и в подадената въззивна жалба. При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението за нищожност, като направено несвоевременно от ответника по иска за собственост след изтичане на срока по чл. 131 ГПК не подлежи на разглеждане по същество.", казва ВКС.

Цялото решение на ВКС: