Рунд пореден: Длъжници срещу кредитори

Промените в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и най-вече предложенията да отпадне привилегията на банките да вадят "бързи" изпълнителни листове срещу длъжниците си могат да се превърнат в първото сериозно изпитание пред управляващата коалиция.

В Народното събрание са депозирани три законопроекта за промени в ГПК. Първи по време беше "проектът Манолова" - предложенията на омбудсмана бяха внесени от името на БСП. След това се появи още един проект: от група депутати на партията на Веселин Марешки "Воля". Последни внесоха своите законодателни предложения депутатите от ГЕРБ.

Първите два законопроекта са твърде сходни, а на места изцяло идентични. Включително и в частта за

"банковата привилегия"
която предоставя прословутият чл.417 от ГПК. И в двата текста се предлага принудителното изпълнение да спира при подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по счетоводните записи на банковите счетоводства. И да изчаква окончателното разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт - т.е. събирането на задълженията да чака с години.

Край с "вечния длъжник"? Нищо подобно!

През последните няколко дни медиите се надпреварваха да тръбят как депутатите се канят да сложат край на мъките на "вечните дъжници", като приемат 10-годишна давност, след която задълженията им да се считат за погасени.

Неистовата масова радост от новината обаче е меко казано прибързана. Защото ако се прочете какво точно предлагат депутатите, ще се види, че тази давност съвсем няма да важи за всички длъжници. И най-малко ще помогне на тези, които дължат пари на банките.

Поправката "Манолова" сече арбитражите

Върховният касационен съд буквално е залят с дела срещу арбитражни решения. При бързата проверка в сайта на ВКС не открихме случай, в който потребител да е загубил такова дело - поне не и в последните няколко месеца, откакто действат измененията в закона, прокарани след намесата на омбудсмана Мая Манолова. Съдът масово обявява за нищожни решенията на арбитражите, с които гражданите са били осъдени.

Да припомним, че малко преди да прекрати работата си миналият парламент депутатите приеха по настояване на Манолова поправки в Гражданскопроцесуалния кодекс, Закона за потребителите и в Закона за международния търговски арбитраж. С тях на практика бе забранено тези "съдилища" да се произнасят по потребителски спорове: например за взети "бързи" кредити, за начислени сметки за ток или парно и други. Да поясним, че защитата на потребителите не действа при търговските дружества - според закона потребител може да бъде само "физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.”

Общински безобразия, писани "под индиго"

Само от 1 април насам административните съдилища в страната са насрочили повече от 60 дела срещу незаконосъобразни разпоредби, включени в общински правила и наредби. Общият брой на такива производства от началото на годината надхвърля триста.

На свой ред самата Върховна административна прокуратура пък отброи нови 187 случая, в които е установила как местните власти най-безобразно газят закона в приеманите от тях нормативни актове - този път става дума за наредбите, с които се регламентира управлението на общинските пътища и специалните правила за тяхното ползване. Само по темата на тази проверка - за общинските пътища, заведените дела в административните съдилища по протест на държавното обвинение са над 20, отчитат магистратите от ВАП. И подчертават, че достигането до съд е крайна мярка, до която се прибягва рядко - в повечето случаи общините сами се захващали да си оправят наредбите и да ги привеждат в законосъобразен вид веднага след като получат констатациите на прокурорите.

Поръчителството като бизнес

Комисията за защита на потребителите, а и съдилищата вече са затрупани с дела срещу т.нар. възмездно поръчителство - фигура, която доскоро беше почти непозната у нас и съществуваше в учебниците като по-скоро теоретично допустима възможност. Но това беше до промените в Закона за потребителския кредит, чиято цел беше да сложат "юзда" пред безумните лихви по бързите кредити, които в някои случаи дори надхвърляха до 500% лихва годишно. Сега обаче точно възмездното поръчителство се оказва един от най-често прилаганите способи за "надуване" на разходите за потребителите по погасяването на заемите им.

Нова инструкция срещу "кражбата на фирми"

Нова инструкция детайлизира задълженията, които служителите от Агенцията по вписванията (АВ) имат при регистрация на фирмени промени, за които вече се изисква нотариално удостоверяване на документи - едновременно на подписите и съдържанието им. Инструкцията вече е пусната за обществено обсъждане на сайта на правосъдното министерство.

Най-общо алгоритъмът ще е следният: когато пред служителите бъдат заявени за вписване обстоятелства, за които вече се иска нотариална заверка (например сделка за прехвърляне на фирмени дялове или решение за смяна на управител), служителят веднага трябва да направи проверка в регистър "Единство" на Нотариалната камара. Там пък нотариусите от своя страна имат задължение незабавно да качват информация за фирмените документи, които заверяват.
Ако всичко е наред - документите са истински, има ги в регистъра и действително са минали през съответния нотариус, поисканата промяна във фирменото досие просто ще бъде вписана.