В Народното събрание са депозирани три законопроекта за промени в ГПК. Първи по време беше "проектът Манолова" - предложенията на омбудсмана бяха внесени от името на БСП. След това се появи още един проект: от група депутати на партията на Веселин Марешки "Воля". Последни внесоха своите законодателни предложения депутатите от ГЕРБ.
Първите два законопроекта са твърде сходни, а на места изцяло идентични. Включително и в частта за
"банковата привилегия"
която предоставя прословутият чл.417 от ГПК. И в двата текста се предлага принудителното изпълнение да спира при подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по счетоводните записи на банковите счетоводства. И да изчаква окончателното разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт - т.е. събирането на задълженията да чака с години.
В рамките на предишния парламент патриотите също гръмогласно роптаеха срещу облекчената процедура за снабдяване с изпълнителен лист, която ползват банките. Нещо повече - през януари 2015 г. Патриотите дори внесоха свой законопроект, с който атакуваха този законов текст. Архивният проект носеше подписите на двамата сегашни вицепремиери и на част от наличната им в момента парламентарна група. Затова сега е твърде любопитно как ще гласуват тези хора. Защото в проекта на ГЕРБ такова предложение липсва.
За сметка на това в парламента е внесено становище на Министерството на финансите, от което става ясно, че Владислав Горанов въобще не е съгласен с отпадането на "бързото" изпълнение за банките. Дори и само заради това, че би могло да доведе до негативни последици дори за самите длъжници - включително и до по-голямо оскъпяване на дълговете им, защото всяко възражение означава да започне едно дълго и скъпо производство, разноските по което в крайна сметка пак ще трябва да плати длъжникът (или поне така ще бъде в 90% от случаите). МФ напомня и че България е една от страните със сравнително високи нива на необслужвани кредити, а предлаганите изменения "неминуемо ще доведат до забавяне на изпълнителния процес и ще се отразят негативно върху ефективността в събирането на необслужваните кредити".
Банковата привилегия обаче далеч не е единственият щекотлив момент в обсъждането на промените в ГПК. Другият твърде спорен момент ще бъде докъде е целесъобразно да се разшири
правото на длъжника да обжалва
действията на съдебния изпълнител. Към момента възможностите за обжалване са крайно ограничени. Длъжникът може да обжалва глоба - ако му бъде наложена, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, както и отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Могат да бъдат обжалвани и разноските, както и постановлението за възлагане на имот след извършена продан - ако наддаването за имота не е било извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Това ограничено право на обжалване поражда ред спорове. А най-ожесточени са те, когато стане дума за оценката на имуществото, предназначено за продан. Защото, от една страна, длъжниците се оплакват, че имотите им се оценяват за жълти стотинки и се продават на безценица, след което остават хем без жилища, хем с непогасени докрай задължения. А контрааргументът е, че оценката няма никакво значение, защото имуществото все пак се вади на търг. А на търг цената може да скочи в пъти, стига да има кой да наддава за изложеното имущество - т.е. ако има купувачи.
Възможността за обжалването на оценките на имотите, предназначени за публична продан, е залегнала по различен начин и в трите законопроекта за промени в ГПК. Проектът на БСП (или по-точно на Манолова) предвижда оценката да може да бъде оспорвана в съда. На същата възможност залага и проектът на "Воля".
В проекта на ГЕРБ нещата изглеждат малко по-различни: там се прилага съдебният изпълнител да бъде задължен да извърши нова оценка както по искане на кредитора, така и на длъжника (ако му бъде внесена съответната такса за това). А ако не го направи - едва тогава длъжникът да има право да обжалва този отказ в съда. И още нещо важно: оценките ще се правят задължително от вещи лица.
Оценките обаче далеч не са единственото, което длъжникът ще може да оспорва занапред. И в трите законопроекта са предвидени
нови възможности за сезиране на съда:
например предлага се обжалваеми да бъдат всички откази на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи изпълнението. В проектите на "Воля" и БСП се заложени още права, включително и в хода на публичната продан - например обжалване въз основа на допуснати нарушения при уведомяването, описа, оценката и проданта. А като за капак се разширяват правата и на т. нар. трети лица - това са хора, които сами не са длъжници никому, но са потърпевши заради длъжниците. За тях също се предвиждат повече възможности за обжалване, заради които самото изпълнение ще бъде спирано.
Точно заради това "разширено обжалване" Министерството на финансите изразява опасения, че ще се "създадат предпоставки за шиканиране на процеса". И че заради нескончаемата размяна на жалби ще се стигне до "недопустимо забавяне на събирането на вземания". От което се оказва, че може да пострада и държавата - защото нейните частни вземания също се събират по реда на ГПК.
От Камарата на частните съдебни изпълнители, които също са изпратили становище по внесените проекти за промени в закона, пък са още по-крайни: всичко това според тях ще забави неимоверно изпълнителното производство и ще върне държавата в старото положение отпреди новия ГПК, заради което я съдеха в Страсбург за мудност при събирането на вземанията: "Обжалването на всички действия на съдебния изпълнител, включително и оценката, беше най-големият проблем на отменения ГПК. При неговото действие България беше осъждана многократно в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Изпълнителният процес дори по влязло в сила решение на съд се точеше с години и точно това сега се предлага изненадващо отново... Няма по-безсмислено нещо от това в съда да се точи процес, който да определя пазарната стойност на вещ. Докато той приключи, цените на пазара ще са се променили, ще трябва нов процес и така до безкрай...", пишат от КСЧИ.
Впрочем в същото това становище се изразява подкрепа за една друга идея, която вече е залегнала в проекта на ГЕРБ: да се въведат електронните търгове на имущество, каквито има в държави като Естония, Литва, Латвия и други. За отбелязване е и друго: че управляващите правят опит да вдъхнат нов живот и на текстовете за налагане на електронен запор върху банковите сметки - процедура, която пести разходи на длъжниците и време на кредиторите и която беше приета още преди години, но така и не успя да заработи.
Всъщност във всички внесени проекти за промени в ГПК има по нещо добро, но има и залитания, които са напълно излишни. Но те са добра база да се седне и да започне да се мисли. Още повече че и в трите има и такива предложения, с които като че ли всички са съгласни: например недвижимите имоти и скъпите вещи да се продават на по-високи цени от досегашните (85 или 90% от оценките), да се прецезират текстовете за несеквестируемия доход, да се назначава особен представител, ако длъжникът не бъде издирен и редовно уведомен за производството, регламентират се действията на банките в случаите, в които е запорирана сметка със суми, които не подлежат на секвестиране - например социални помощи и други. Не се очаква да има проблем и с предложението принудителното производство да може да се спре, ако длъжникът внесе 20% (вместо досегашните 30%) от задължението си и се споразумее с кредиторите да погасява ритмично остатъка...
Важното е без предизборна реторика и без излишно натягане да се потърси баланс на правата. И то такъв, който да пази както интересите на длъжниците, така и тези на кредиторите. Защото не се знае утре кой в каква роля ще се окаже...
Абсолютна давност? Да, но не за всички
Има и още едно предложение в проекта на ГЕРБ, на което трябва да се обърне внимание. С преходните и заключителните разпоредби към промените в ГПК се предлага изменение и в Закона за задълженията и договорите. Като там бъде създаден нов чл.112, в който да се запише следното: "С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено". И допълнението, че това правило няма да се прилага за задълженията на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.
От мотивите към проекта става ясно, че целта е да се премахне фигурата на "вечния длъжник" и да се "даде шанс на гражданите да започнат от нулата, на чисто да градят своята семейна икономика". Вносителите смятат, че 10-годишната абсолютна давност в достатъчна степен ще защити и интересите на кредиторите, за които все пак остава достатъчно дълго време, в което да могат да си съберат борчовете.
Къде обаче е уловката? В една думичка в текста, която сякаш остава незабелязана: "необезпечени". А това, простичко казано, означава, че задълженията към банките няма да се погасяват с новата 10-годишна давност. Защото те по правило са обезпечени - с поръчителство или с ипотека. Залогът върху вещи също ще елиминира новата привилегия за длъжниците. Всъщност не само банковите, а всички задължения, които са обезпечени, няма да се погасяват с тази "абсолютна давност".
Какво ще се погасява тогава? Например вземанията на топлофикациите, които са необезпечени. Или на бабките хазайки, които и без това здраво си патят заради лъжовни наематели. Ще се погасяват и издръжките, неплатените заплати, обезщетенията на пострадалите от катастрофи и куп още други.
Формално погледнато, кредиторите действително имат 10-годишен срок, в който да си съберат вземанията - включително и принудително, чрез съдебните изпълнители. Срокът изглежда достатъчно дълъг. Но само на пръв поглед - защото тук трябва да прибавим и фактора "мудно съдопроизводство". И фактът, че всяка седмица Инспекторатът към ВСС вади дълъг списък с дела, които се влачат по инстанциите 10-15-20, че и повече години. Голяма част от тях са за права, които може да се окажат "погасени по давност" още докато трае спорът за това дали съществуват...
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар