Да осъдиш държавен орган за вреди е като да играеш в "Мисията невъзможна"

Преди няколко дни пет върховни съдии в държавата излязоха с коренно противоположни становища по един твърде прост въпрос: пред кой съд и по какъв ред държавните органи, написали незаконни наказателни постановления ще плащат за вредите от тях, ако бъдат отменени от съда.
Този съдийски спор на практика касае всеки, който някога е бил глобяван за някакво нарушение и впоследствие санкцията му е била отменена в съда. Защото много често от един такъв акт се търпят вреди - блокира се бизнес, банкови сметки, спират се автомобили, харчат се пари по адвокати, търпи се стрес, а може и до инфаркт да те докарат с една глоба от 20 000 лева, например.
 Независимо дали става дума за обикновен човек или фирма, това са щети, които следва да бъдат овъзмездени, ако този акт на държавния орган се окаже незаконосъобразен.
Само че проблемът е как да стане това. Защото съдилищата си прехвърлят и спорят кой всъщност трябва да разгледа едно такова дело.
Законодателят пък се прави, че проблемът не съществува, защото така е по-удобно.
А в крайна сметка го отнасят гражданите. Факт е, че огромна част от наказателните постановления и принудителните административни мерки, които се обжалват, падат в съда. Само че единствените последици от тези незаконни актове остават само на гърба на потърпевшите от тях.
Това, че съдиите не могат да се разберат не е новина - с противоречивата им практика вече сме свикнали, макар че не би трябвало да е така.  Но фактът, че това продължава вече с години, е направо отчайващ.

Благоевградски казус мина половин България,
за да се разбере кой трябва да го гледа