"Казусът" Георги Чолаков - ребус за юристи

Дали да подпише или не указа за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд е решение, което е изцяло в правомощията на президента Румен Радев. Неговата преценка може да бъде аргументирана не само с доводи относно законосъобразността на процедурата, но и за нейната целесъобразност. Тази преценка обаче е възможна само веднъж.

Ако Висшият съдебен съвет повторно предложи Чолаков за шеф на ВАС - президентът ще е длъжен да го назначи.

Какво може да предприеме Радев сега? Най-общо възможните му ходове са три: 

- да подпише указа, 

- да не го направи,

- или просто да си замълчи и да продължи да "обмисля" ситуацията още седмици наред - законът не му поставя никакъв срок, в който да е длъжен да се произнесе.

Всички тези варианти вече са "отигравани" от различни президенти. 

През 2010 година президентът Георги Първанов бави месеци наред указа, с който трябваше да назначи Валентин Гагашев като директор на Военното разузнаване. С което принуди правителството просто да оттегли тази кандидатура.

А през 2015 година при назначаването на Лозан Панов за шеф на ВКС през 2015 година се стигна до същата ситуация, в която сме сега. И тогава граждански организации и партийни лидери призоваваха президента да не назначава Лозан Панов. Решението на Плевнелиев обаче беше да подпише указа за назначаване.

Борба с корупцията? Или просто лакърдии за наивници...

Веднага след края на лятната си ваканция депутатите сложиха бъдещия "антикорупционен" закон като точка първа в дневния ред на споровете си. Или по-точно - за двете алтернативни предложения за него: на управляващата коалиция и на опозицията в лицето на БСП.

Всъщност истината е, че темата за корупцията не е любима нито на едните, нито на другите. Пък и скелетите в гардеробите както на ГЕРБ, така и на БСП напомнят, че нито едно тяхно правителство не се е разминало без корупционни скандали. И е съвсем логично да се предположи, че винаги ще е така, независимо кой-кого ще сменя във властта.

Затова сблъсъкът между "двата полюса" в парламента всъщност ще бъде за това под чий контрол да се осъществява "борбата" с корупцията. Или по-точно кой да се възползва от информацията, която ще се генерира покрай тази "борба". Всичко останало ще са само кухи лакърдии за пред електората.

Органът, глупако...!

Всъщност първото нещо, което гражданите трябва да знаят, за да разберат за какво се ритат "атовете" в парламента, е какъв нов "антикорупционен" орган им се предлага: кой ще го избира, кои хора ще работят в него и какви ще са правомощията му.

Ще се осмели ли някой да прати НПК в Конституционния съд?

Изплаши ли се от нещо или от някого президентът Румен Радев, че така бързо пусна спорните и определяни дори като "скандални" промени в Наказателнопроцесуалния кодекс без вето? И то въпреки силните настоявания на куп организации, включително и на професионални юристи, да спре закона?

Ами депутатите юристи вкупом ли ги хвана амнезия, та забравиха азбучните принципи в правото, които са учили? Къде се скатаха така хлевоустите в други случаи оратори точно когато трябваше да се говори за НПК?...

Всъщност БСП беше единствената политическа сила в парламента, от която се очакваше да стреля с достатъчно, и то убедителни правни аргументи срещу спорните текстове  в преправения за пореден път НПК. И да гласува против. Но тя не го направи. Вместо това депутатите от партията се задоволиха да гласуват с "въздържал се". И после (колкото да не е без хич) обявиха, че "изразяват несъгласие" с част от предлаганите промени. Толкоз.

После пък президентът явно реши, че мненията срещу поправките в НПК, изразени от видни юристи и магистрати, при това далеч не само от членуващите в Съюза на съдиите в България, не следва да се вземат предвид. И така, под благосклонния поглед практически на всички политически сили плюс държавния глава поредните кръпки в НПК бяха приети, а след това и обнародвани в "Държавен вестник" - на 4 август. Остава само да влязат в сила - три месеца след публикуването им, в началото на ноември.

А въпросът дали законът ще бъде атакуван пред Конституционния съд, все по-ясно върви към отговора "не". Нежеланието на "държавните" мъже и жени да се занимават с това поправките в НПК да бъдат пратени в Конституционния съд става все по-видимо, а тази възможност - все по-незначителна, по-скоро - само теоретична.

Велико народно събрание? Може, но не сега!

В нощта на изборите Бойко Борисов ни в клин, ни в ръкав зададе курс към свикване на Велико народно събрание и за ремонт на конституцията. Почти едновременно с него за същото заговориха и висши функционери на АБВ и на ДСБ. А Лютви Местан още отпреди година-две настоява за същото (макар тогава да го правеше в качеството си на лидер на ДПС). Така идеята за поредната конституционна реформа влезе в обращение с подкрепата на различни политически сили - очевидно всяка с някакви свои си идеи за конституционни промени.

Бедата обаче е, че свикването на Велико народно събрание в момента заплашва да роди един конституционен Франкенщайн, от който после да се чудим как да избягаме.