Всъщност истината е, че темата за корупцията не е любима нито на едните, нито на другите. Пък и скелетите в гардеробите както на ГЕРБ, така и на БСП напомнят, че нито едно тяхно правителство не се е разминало без корупционни скандали. И е съвсем логично да се предположи, че винаги ще е така, независимо кой-кого ще сменя във властта.
Затова сблъсъкът между "двата полюса" в парламента всъщност ще бъде за това под чий контрол да се осъществява "борбата" с корупцията. Или по-точно кой да се възползва от информацията, която ще се генерира покрай тази "борба". Всичко останало ще са само кухи лакърдии за пред електората.
Органът, глупако...!
Всъщност първото нещо, което гражданите трябва да знаят, за да разберат за какво се ритат "атовете" в парламента, е какъв нов "антикорупционен" орган им се предлага: кой ще го избира, кои хора ще работят в него и какви ще са правомощията му.
И двата закона предвиждат "единен" и "независим" орган, който да "бори" корупцията във висшите етажи на властта. В проекта на ГЕРБ той е назован Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а в този на БСП - "Специална агенция "Антикорупция".
В проекта на ГЕРБ комисията е колективен орган, който ще се състои от петима членове, завършили висше юридическо образование и с дълъг професионален стаж. Ще ги избират с шестгодишен мандат. Председателят ще се избира от Народното събрание по предложение на депутатите, а останалите четирима членове на комисията ще бъдат предлагани от председателя и гласувани от парламента.
БСП пък предлага едноличен орган за борба с корупцията - председателят на тяхната агенция сам ще я представлява и ръководи. Предвижда се той да бъде назначен с указ на президента и пак президентът да може да го уволнява - например, ако нарушава престижа на агенцията. Председателят обаче ще има трима заместници, които той ще предлага за избор на Народното събрание. А то ще трябва да ги одобри с мнозинство от 2/3. Всички ще са с петгодишен мандат.
И още оттук започват споровете: коя от двете предложени структури би била по-независима от изпълнителната власт, където основно (по правило) се генерира корупцията. Само че отговорът е: зависи. Зависи от политическата конюнктура, която е крайно изменчива - властта както се печели, така се и губи.
Освен това и двата модела за структуриране на "единния антикорупционен орган" си имат своите несъвършенства - поне според начина, по който са предложени. В единия случай ГЕРБ може просто да си "назначи" начело на комисията някой като Филип Златанов с обикновено мнозинство. А в другия президентът абсолютно безконтролно ще решава кого да сложи за шеф на органа за борбата с корупцията - без над неговия избор да може да бъде осъществен какъвто и да било "външен" контрол. И няма никаква гаранция, че след време този избор няма да се окаже също неподходящ - но ще е късно...
Нов "бардак" със стари... служители
В проекта на ГЕРБ е използвана старата идея, лансирана от Меглена Кунева - под "шапката" на едно общо ръководство да се съберат досегашните БОРКОР, комисиите за конфискация на престъпно имущество и тази за конфликт на интереси, отделът на Сметната палата, който се занимава с проверките на имуществото на висшия ешелон на властта. Към тях обаче се предвижда да бъде "принадена" и специализирана дирекция от ДАНС, свързана с противодействие на корупцията. Така "слепената" мегаструктура ще проверява декларациите на всички хора с власт, ще работи и ще събира доказателства по сигналите срещу тях - за конфликт на интереси или за взимане на подкупи например. А накрая ще им конфискува и имуществото, ако се стигне дотам.
В БСП са доста по-скромни: предлагат обединяване само на ДАНС и на звеното от Сметната палата, което рови декларациите на властимащите.
И в двата случая обаче остава неясно как така същите тези служители, които просто ще бъдат преназначени на новите си работни позиции, ще се преборят с корупцията - след като толкова години така и не успяха да го направят. Но и в двата случая отговор няма.
Как точно ще бъде "борена" корупцията?
В двата законопроекта се залагат коренно различни правомощия на антикорупционния орган. И това е логично заради предвидените различния в състава му.
Така според проекта на ГЕРБ комисията ще събира декларациите на властта и ще ги проверява, ще анализира и извършва превенция, ще установява конфликт на интереси и ще санкционира за него. Освен това ще отнема имущество с неясен произход. Предвижда се обаче комисията да извършва оперативно-издирвателна дейност, включително и чрез използване на специални разузнавателни средства, ще привлича и доброволни сътрудници, които да работят за нея. А на събраните в хода на тази дейност материали се придава статут на "веществени доказателствени средства".
И БСП предвижда доброволни сътрудници и залага на "оперативно-издирвателната дейност", която да се извършва от замислената от тях агенция. Но в техния проект се казва и нещо друго: че не органите на досъдебното производство или на следствието, а агенцията ще извършва разследването на така наречените "корупционни престъпления", включени в Наказателния кодекс - подкуп, престъпление по служба, длъжностно присвояване и други. А в НПК се въвежда и още един разследващ орган - "разследващ агент". Дейностите по конфискация на имущество с неясен произход и установяването на конфликт на интереси остават извън обхвата на проекта на социалистите - тъй като и съответните комисии си остават самостоятелни органи.
И в двата проекта се предвижда право на комисията и съответно - на агенцията, да получават достъп до регистри и информация, съхранявана от държавни и местни органи на властта и други институции. Но никъде не е записано изрично дали ще може да се иска проверка на наличностите в банковите сметки на хората с власт и как ще става това.
Вечната дъвка: анонимните сигнали
В проекта на ГЕРБ изрично е записано, че анонимни сигнали няма да се разглеждат. Но в проекта на БСП такова изречение няма - вместо това фигурира задължение на служителите в агенцията да пазят в тайна самоличността на подалия сигнала.
И в двата проекта е предвидена "засилена защита" на гражданите, които подават сигнали за корупция.
Интригуващо е и следното предложение: "Лице, което е подало сигнал за корупция или за конфликт на интереси на лице, заемащо висша публична длъжност, не може да носи отговорност и да търпи други неблагоприятни последици само на това основание". А ако се окаже, че сигналът е бил чиста клевета или набеждаване в престъпление (но едва след като изтърпи цялата държавна репресия, която ще се стовари върху му, и то за години напред), нароченият ще може да поиска обезщетение за опетненото си име. Само че не от този, който го е накиснал, без да има основание, а от държавата - за сметка на всички данъкоплатци. След като заведе отделно дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Впрочем и в двата проектозакона се предвижда "самосезиране" на антикорупционния орган по материали в медиите. Но никъде не се посочва как ще се отсяват самите "анонимни" медии или неподписаните материали в тях.
Вместо епилог
Проектът на Кунева се сгромоляса, при това на два пъти, защото депутатите не можаха да се разберат кой трябва да избира ръководството на новия антикорупционен орган, а и заради анонимните сигнали.
Сега приемането на кой да е от двата проекта ще зависи от простата аритметика и от числовото превъзходство на управляващите над опозицията в парламента.
Консенсус между опозиция и управляващи по темата не се очаква. Не би могло и да се случи. Защото спорът между тях е всъщност кой да контролира и кой ще може да се ползва от огромното количество информация и за всички хора с власт в държавата, която ще се генерира в този "антикорупционен" орган - включително и чрез подслушване.
А колко време самият антикорупционен орган ще остане встрани от корупционните схеми - можем да се обзаложим отсега...
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар