Преди няколко дни пет върховни съдии в държавата излязоха с коренно противоположни становища по един твърде прост въпрос: пред кой съд и по какъв ред държавните органи, написали незаконни наказателни постановления ще плащат за вредите от тях, ако бъдат отменени от съда.
Този съдийски спор на практика касае всеки, който някога е бил глобяван за някакво нарушение и впоследствие санкцията му е била отменена в съда. Защото много често от един такъв акт се търпят вреди - блокира се бизнес, банкови сметки, спират се автомобили, харчат се пари по адвокати, търпи се стрес, а може и до инфаркт да те докарат с една глоба от 20 000 лева, например.
Независимо дали става дума за обикновен човек или фирма, това са щети, които следва да бъдат овъзмездени, ако този акт на държавния орган се окаже незаконосъобразен.
Само че проблемът е как да стане това. Защото съдилищата си прехвърлят и спорят кой всъщност трябва да разгледа едно такова дело.
Законодателят пък се прави, че проблемът не съществува, защото така е по-удобно.
А в крайна сметка го отнасят гражданите. Факт е, че огромна част от наказателните постановления и принудителните административни мерки, които се обжалват, падат в съда. Само че единствените последици от тези незаконни актове остават само на гърба на потърпевшите от тях.
Това, че съдиите не могат да се разберат не е новина - с противоречивата им практика вече сме свикнали, макар че не би трябвало да е така. Но фактът, че това продължава вече с години, е направо отчайващ.
Благоевградски казус мина половин България,
за да се разбере кой трябва да го гледа
Един благоевградски казус се разходи през половин България, за да се реши поне кой съд трябва да го гледа. Делото е заведено от двама жители на града и е срещу Министерството на земеделието и храните, от което те искат 10 000 лева обезщетение. Хората са били санкционирани от Районната дирекция на горите с наказателно постановление, което впоследствие е било отменено. И пострадалите решават да търсят обезщетение за незаконния акт. А защо подобни смелчаци у нас са твърде малко става ясно от последните събития.
Първоначално двамата благоевградчани завеждат дело за непозволено увреждане срещу МЗХ в Районния съд. Според Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Затова искът звучи логично.
Само че Районният съд в Благоевград прекратява делото, защото смята, че му е неподсъдно. Според съда съществува специален закон, който дава възможност за търсене на отговорност от държавните правораздавателни и административни органи - и това е Законът за отговорността на държавата /ЗОДОВ/. А делата по този закон и по конкретния текст - за вреди от действия на административни органи, са подсъдни на Административен съд.
Така папките стигат до Благоевградския административен съд. Там обаче съдът решава точно обратното - че не му е подсъдно делото и не е този законът. Според него то следва да се разглежда от Районен съд. Защото вярно, че става дума за акт на административен орган, само че наказателното постановление е твърде специфичен акт и на практика чрез него се осъществява една санкционна дейност, вид правораздаване. А ЗОДОВ позволява административният орган да бъде съден само за чисто административните си действия.
Ситуацията на практика граничи с отказ от правосъдие. Затова Благоевградският административен съд резонно сезира ВАС и ВКС, за да направят смесен петчленен състав, в който да се разберат. И да укажат на по-долустоящите какво трябва да правят.
И преди няколко дни смесената петчленка се произнесе: делото е подсъдно на Административния съд в Благоевград, а редът, по който следва да се разглеждане по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Само че какво се оказва: в петчленката има трима съдии от ВКС и двама от ВАС. Тримата от ВКС смятат, че делото следва да се разгледа от Административния съд в Благоевград, а двамата съдии от ВАС - обратното. Затова и подписват определението с особено мнение.
Органът ли е важен
или какво върши
Това най-простичко представлява спорът, който тече между съдиите. За съжаление той съвсем няма пикантен характер и е твърде сериозен, защото касае много хора. Още повече при постоянно завишаваните размери на глобите, което наблюдаваме вече от години - в редица закони минималната предвидена санкция вече е 10 000 лева, а това са пари, които могат да сринат всеки малък бизнес, особено сега, когато всеки лев му е важен.
Според определението на петчленката, след като подобни искове следва да се разглеждат от административните съдилища и да се прилага ЗОДОВ, това означава, че и наказателните постановления са вид административна дейност. Само че не само в теорията, но и в съдебната практика, включително в Европа, това не е така.
"Дори да се приеме, че издаването на наказателно постановление не е административна дейност, а е правораздавателна дейност на административен орган, то тя се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му задължения. Касае се за акт на административен орган, а не на правозащитен такъв, така че независимо, че е акт, издаден по реда на ЗАНН, за вредите, причинени на лицето, вследствие на отмяната на акта като незаконосъобразен, отговорността е на държавата на основание чл.1 от ЗОДОВ", смятат съдиите от ВКС.
Съдиите от ВАС в петчленката обаче са на коренно противоположното мнение, според тях дейността по установяване на административни нарушение и налагане на административни наказания, не е типична административна дейност, защото чрез нея се реализира държавна репресия – лицето се признава за виновно в извършването на административно нарушение. а в ЗОДОВ е изрично разписано, че административните органи дължат обезвреда само за административната си дейност.
Казуистиката и замярането с алинеи изглеждат твърде далечни на непредубедения читател, но всъщност от решаването на този въпрос зависи дали един човек ще може да получи обезщетение за нанесените му от незаконен акт на администрацията вреди или не.
Законодателят си трае, бюджетът се пълни,
битият - бит и кака се ожени
Така или иначе, след произнасянето на смесения състав на ВКС и ВАС, благоевградското дело ще отпътува обратно към тамошния Административен съд. Какво ще реши той - тепърва ще стане ясно.
По-важното обаче е, че това съвсем не е първото определение на петчленка, свикана по този проблем. А още по-важно е, че има други петчленки, които са се произнасяли различно. И на практика няма единно мнение по въпроса. А това създава невероятен хаос в съдилищата от по-ниските нива, които не знаят чие мнение да приложат.
Това, което не е ясно в цялата тази история е защо законодателят се прави, че не забелязва, след като в Народното събрание има достатъчен брой юристи и би следвало да знаят за какво иде реч. Още повече, че проблемът с подсъдността при такива искове съвсем не е единственият въпрос, който със страшна сила виси нерешен от години. Има и друго: разноските по делата, с които се оспорват и отменят като незаконосъобразни наказателните постановления не се присъждат на хората, които обжалват - разходите по адвокати и такси си остават за тяхна сметка. И това става по същата причина, защото наказателното постановление е ни рак, ни щука - хем произлиза от административен орган, хем е един вид "наказателно обвинение". Разноски по обжалването не се присъждат, а когато някой се опита да си ги търси по съдебен ред, започва същата мъка: - ама дали да е по ЗЗД, или по ЗОДОВ. И пак почва чупене на пръсти и писане на особени мнения.
В крайна сметка проблемът може твърделесно да бъде решен с една не твръде сложна промяна в закона. Която обаче трябва някой да предложи. Само че това не се прави вече с години - вероятно от страх, че хазната може здраво да се оръси покрай незоконосъобразните актове на държавните органи. А тези, за чиято сметка става всичко това, продължават да преглъщат, че битият е бит и кака се ожени.
Ирина МАТЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар