Да поговорим (пак) за арбитражните съдилища

Една от безспорно най-полезните законодателни промени, извършени през последните години в защита на потребителите, беше премахването на възможността те да бъдат съдени за задължения по договори, пълни с неравноправни клаузи, в незнайни „гаражни” арбитражни съдилища, по никому неизвестни правила, но пък с решения, подлежащи на принудително изпълнение.

От  2017 година всякакво производство пред арбитражен съд  срещу потребител за закупена от него стока или услуга за лично потребление, е недопустимо. Произнесените арбитражни решения по  „висящите” дела срещу потребители бяха обявени за нищожни, а на съдиите от общите съдилища беше разпоредено в бъдеще да не издават изпълнителни листи по такива решения.

Благодарение на това изменение в закона кредиторите бяха принудени да върнат споровете за вземанията си в общите съдилища, където се налага да ги доказват както по размер, така и по основание, и то при ясните правила на ГПК и при гарантирана защита на длъжниците.

Така  огромният проблем, който съществуваше допреди  тази законодателна промяна, изглежда разрешен.  Дали обаче наистина е така? И какво показва практиката на ВКС по делата срещу решения на арбитражните решения през последните две години?

На първо място, че все още можем да попаднем в арбитражен съд без да се усетим – заради небрежност или  незнание 

Затова е важно да запомните: четете внимателно какво подписвате! А получите ли „покана за среща” в арбитражен съд или съобщение от ЧСИ по във връзка с такова дело – побързайте да потърсите помощ. И в никакъв случай не изхвърляйте призовката в кошчето...

Общ принцип на гражданското право е, че всички гражданскоправни спорове подлежат на арбитраж, ако има сключено арбитражно споразумение. Изключенията от този принцип са изрично посочени в закона. Съгласно изброяването в чл.19, ал.1 ГПК, това са споровете за неимуществени права; имуществените спорове за вещни права или владение на недвижим имот; споровете за издръжка; споровете за права, произтичащи от трудово правоотношение; споровете, по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.

Т.е. при всякакви други хипотези, извън изброените по-горе, арбитражните клаузи в договорите ще са допустими.

Къде тогава да внимаваме най-много?

https://irinamateva.blogspot.com/p/blog-page_25.html

 

 

 

Неплатените задължения към входа - само за три години назад

Неплатените задължения на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, се погасяват с тригодишна давност. Заради давността естествената съпротива на съседите, които са склонни да чакат с години, но да не си развалят отношенията с длъжниците и да прибягват до принудително събиране на вземанията за чистачка, асансьор, а и за ремонти на общите им покрив, стълбище, мази, инсталации и др.в сградата, много често води всъщност до негласното „опрощаване” на натрупаните задължения.

Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ предвижда, че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. 

За да може да бъде претендирано това плащане, е необходимо от общото събрание на етажните собственици да бъдат взети решения, определящи размера на дължимите годишни вноски за ремонт и обновление на общите части на процесната сграда, както и на тези за обичайните сметки и услуги, които се ползват във всеки жилищен блок.

Ако  взетите решения не са оспорени в указания от закона срок и не са отменени от съда, същите са валидни и всеки от собствениците е обвързан с тях – без значение дали е съгласен или не. 

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодичните плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По отношение на тези задължения е приложима специалната 3-годишна давност.

Т.е. не само ежемесечните сметки за общите ток, вода и чистачка, но и вземането за годишна вноска за ремонт и обновление на общите части също е периодично. То възниква всяка година, като не е обусловено от условия. Няма значение дали и колко точно разходи са извършени за поддръжката на общите части. Собстеникът, ползвателят или обитателят трябва да заплаща вноската всяка година.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането – т.е. от неговия падеж. Приложима е разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗУЕС, която предвижда решенията на общото събрание да се изпълняват в определените в тях срокове. Затова най-лесно този момент се определя, ако в решението на ОС се предвиди срок за плащане на всяко от задълженията – до определено число на месеца или годината (за вноските за ремонт). 

Когато срокът не е определен, законът е предвидил, че решенията на ОС се изпълняват в 14-дневен срок от получаването на писмена покана, връчена по реда на чл. 13, ал. 2 - ал. 6 от ЗУЕС.

Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решението на ОС и не плати в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него по реда на ГПК.

От подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или искова молба срещу неиздължилия се собственик, давността, погасяваща задълженията му, спира да тече.

 

Минималната издръжка за дете става 152, 50 лева

От 1 януари скача минималната работна заплата, която става 610 лева. Заедно с нея се увеличава и минималният размер на издръжката, която разведените родители дължат за отглеждането на децата им на този от тях, при когото децата са останали.

От 1 януари 2020 годна размерът на издръжката за едно дете вече не може да бъде по-малък от 152,25 лева (1/4 от минималната работна заплата според чл. 142 от Семейния кодекс).
Увеличаването на издръжката обаче не става автоматично, освен ако родителят сам не пожелае това. Размерът й може да бъде вдигнат по съдебен ред. Като съгласно чл. 149 от Семейния кодекс, издръжка за минало време може да се търси максимум за една година назад (от датата на предявяване на иска).

На родителите, които получават издръжките на децата си за сметка на държавата (по реда на чл. 152 от Семейния кодекс), хазната ще плаща по 80 лева - сумата е определена в Закона за бюджета за 2020 година. Става дума за родители, чито бивши съпрузи нямат доходи и не притежават имущество, от които парите да се събират принудително и това е установено след завеждане на изпълнително дело. Редът за получаване на такава издръжка е определен освен в Семейния кодекс и в специалната Наредба за определяне на реда за изплащане от държвата на присъдена издръжка.

Ще станат ли задължителни "професионалните домоуправители"?

Възможно ли е договорите с "професионалните домоуправители" да станат задължителни? Общественото обсъждане на подготвяните от правителството промени в Закона за управление на етажната собственост показва, че такава идея има. И че тя се радва на неочаквано силна подкрепа.

Дали след топлинните счетоводители живущите във блоковете ще бъдат принудени да преглътнат още едно неизбежно за тях фирмено обслужване, тепърва ще видим. 

Но фактът си е факт - има предложения сегашните форми за управление на етажната собственост (чрез общо събрание на собствениците или чрез сдружение), да отпаднат. И да бъдат заменени от договори с "професионалисти" - юридически лица, които да бъдат под някаква форма държани "на отчет" от държавата: чрез регистрация или лицензиране. 

Това разрешение безспорно ще облекчи сегашните "доброволни" домоуправители и касиери във входовете от тежестта да се карат със съседите, които отказват да си плащат таксите. Но то ще крие и опасности. А те ще са "заровени" в детайлите на договорите, които етажните собственици ще сключват с професионалните домоуправители. Или в общите условия, които те може да бъдат заставени да приемат. 

Подготовка за преговори и отстояване на други, различни условия в договорите, извън тези, които ще им бъдат предложени като "типови", собствениците на жилища нямат. Голямата част от тях дори няма и да ги прочетат, просто ще се подпишат където трябва. Ако някой се сети, че във входа живее юрист и му ги занесе - ще е добре, стига да има такъв. 

Но ако договорите не се прочетат внимателно и не се обмислят, в отношенията между етажната собственост и професионалните домоуправители неминуемо ще се породят множество спорове, включително и съдебни. Каквито, впрочем, не липсват и сега.

Как законова промяна "в защита на длъжниците" устройва всъщност монополните дружества?

В момента във всички районни съдилища в страната се случва едно и също: фирмите за бързи кредити и монополните дружества масово оттеглят исковете срещу неизрядните си (според тях) клиенти. Или оставят съдът да прекрати вече образуваните дела, като не внасят разноските за разглеждането им.

Защо? Защото чакат да бъдат приети поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Които уж трябваше да дадат по-добра защита на длъжниците. А всъщност може да направят съдебните производства по-бързи и по-евтини точно за монополните дружества, колекторите и тези с бързите кредити.

Как става така ли? С предлаганата промяна в чл. 415 от ГПК.

ВКС: За нищожност на договор се възразява с отговора на исковата молба

"Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора."

Това гласи решение №179/2019 г. от 08.04.2019 г. по гражданско дело № 163/2018 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решението е произнесено в производство по чл. 290 от ГПК.

Спорът е за действителността на покупко-продажба на имот.  Според оспорващата страна, "договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като обезпечава изпълнение на задължението по договор за заем, сключен на същата дата - чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД. Това възражение е направено от касатора след срока по чл. 131, ал.1 ГПК. С подадения в този срок отговор на исковата молба касаторът е заявил единствено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, и в условията на евентуалност е предявил против ищците насрещен иск за същата сума". 

"Въвеждането на възражението за нищожност на договора и представянето на доказателства за установяването му в по- късен етап на първоинстанционното производство не е мотивирано с твърдения за наличие на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК поради които същият не е могъл да го заяви своевременно. Липсват твърдения в този смисъл и в подадената въззивна жалба. При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението за нищожност, като направено несвоевременно от ответника по иска за собственост след изтичане на срока по чл. 131 ГПК не подлежи на разглеждане по същество.", казва ВКС.

Цялото решение на ВКС:

АПИ дължи връщане и на сумите за винетки, платени "погрешка"

"Напомняме, че за сгрешени по вина на потребителя символи от регистрационния номер на превозното средство суми не се възстановяват", казват от АПИ. И се мотивират с чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата, в който е записано: "Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му".

Отговорността за правилното деклариране на регистрационния номер на превозното средство е на потребителите, завършва съобщението на АПИ.

Всъщност, цитираната от АПИ норма предвижда две кумулативни условия, които трябва да са налице, за да "важи" винетката: номерът на автомобила и въобще данните в заявката да са изписани правилно и това изписване да е направено от собственика или ползвателя на въпросния автомобил.

Какво ни казват от АПИ? Ако объркаш номера на колата няма да ти се възстановят внесените суми за винетка - защото ти си си виновен за това.

Сумите обаче следва да се възстановят, защото номерът не е изписан "правилно", както изисква законът, а и декларирането не е извършено от собственик или ползвател на автомобила, чиито номер е посочен. Т.е. кумулативно посочените условия в закона не са изпълнени. И винетката "не важи".  А след като не важи и срещу нея услуга не може да бъде предоставена - парите следва да бъдат върнати.

Таксата за винетка не е данък. Срещу платената такса АПИ дължи услуга. Всъщност автомобилистите плащат винетка не за да получат някаква хартийка, която да си лепнат на стъклото - поне така беше доскоро, а за да могат безпрепятствено да използват и да се движат пътищата в страната, винетната такса е такса за ползване на пътищата. Това е правото, което държавата /в лицето на АПИ/ е длъжна да им осигури срещу платените пари.

Само че за да може да пътува, в случай на грешка собственикът ще трябва да плати втори път. Тогава - за какво е платил преди, какво ще получи срещу тези пари? А пак повтаряме: такса се дължи за услуга, която следва да бъде предоставена. Ако ще е "нищо", но от сърце - парите пак трябва да бъдат върнати.

В същото време този "сбъркан" номер най-вероятно ще е реален, съществуващ, и ще стои върху друг автомобил, чиито собственик също ще си купи винетка. А така АПИ ще получи два пъти такса за едно и също превозно средство, което си е чисто неоснователно обогатяване за агенцията. Ако пък няма автомобил с такъв номер въобще - за какво точно ще прибира пари АПИ?

Малко познатата Конституция: Правото ... да бъдеш атеист

Сигурно няма българин, който да не е убеден, че познава едва ли не из основи Конституцията. Към тази илюзия предразполага и сравнително малкият обем на основния ни закон, който се събира буквално в няколко печатни странички.

Само че едва ли са много хората, които са забелязали, че освен свободата на избор на вероизповедание, конституцията официално закрепва правото на българите ... да бъдат атеисти, ако изберат това.

В чл. 37 ал.1 от КРБ изрично е записано следното: "Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними".

Нормата е закрепена сред основните права на гражданите. И дава право на избор за всеки сам да реши - както коя религия да следва, така и дали въобще да бъде вярващ.

За личните данни и "малкия" бизнес - практично и без страх

 Датата 25 май, от която и у нас ще започне да се прилага Регламент ЕС 2016/679, се превърна в плашило за бизнеса - най-вече заради страховитите глоби в милиони евро, които въвежда регламентът.

Но всъщност място за страх няма - още повече, че голяма част от правилата въобще не са нито нови, нито кой-знае колко трудни за осъществяване.

Затова да поговорим практично: какво трябва да направи една малка фирма, за да продължи да работи спокойно.

Започваме с най-простичките неща: какво ще де разбира занапред под "лични данни" и кой има задължения да ги опазва. И ще продължаваме напред със задълженията, едно по едно, фокусирайки се най-вече върху "малките" играчи на пазара.

Част 6: Как да се справим сами със задълженията по регламента: първо, второ, трето... Или какво практически трябва да предприеме малка фирма, за да спази регламента?

Първо трябва да съберете екипа, на който ще възложите подготовката за спокойното посрещане на "сакралната дата" 25 май, от която ще влезе в действие регламентът и за нашата страна.

В този екип задължително трябва да има юрист /юрисконсултът на предприятието ще се окаже ключовата фигура в този екип, но ако нямате такъв - потърсете юридически съвет отвън/.

Счетоводителят и служителите /или поне този от тях с ръководни за дейността функции/ от личния състав - задължително трябва да се включат.

Системният администратор - без него също няма да може, защото повечето от конкретните мерки за защита на данните със сигурност ще се окажат свързани именно с неговите компетенции и специфични познания в областта на компютърните технологии.

Шефовете на различните отдели - реклама, маркетинг, администрация и човешки ресурси/ако има такива/, продажби и др. Те също трябва да присъстват в екипа - най-малкото, за да очертаят кръга от данни, с които се работи при тях, начините, по които те се обработват и сроковете, в които се съхраняват.

Съдът пак "нагази" бързите кредити

Съдии от страната наскачаха срещу новата  практика, която започнаха да прилагат  фирми за бързи кредити - да прибират от клиентите си освен лихвите по заемите и солени възнаграждения за "закупени" от тях "пакети с допълнителни услуги".

Какво представлява тази "нова мода"? Клиентът подписва два договора: освен договора за заема, в който кредитните институции са задължени да спазват "таван" на възможното оскъпяване, получателите  подписват  още един - за предоставянето на тези "допълнителни услуги". Те са съвсем схематично изброени и в голямата си част не са нищо повече от дейности, свързани със самото обслужване на искания кредит.

"Пакетът от екстри" за клиента може да включва възможност за "приоритетно разглеждане и изплащане" на искания кредит. Или пък опция за възможно отлагане или разсрочване на една или няколко вноски. Предвижда се и улеснена процедура за получаване на бъдещ нов кредит. Всичко това обаче е само  възможност, която може да бъде поискана от клиента, но чието "одобрение" зависи от решението на кредитната институция.

Възнаграждението за "услугите" обаче се договаря предварително. То е твърдо уговорена сума, която може да се плаща също на вноски  едновременно с тези за погасяване на кредита. И която обикновено се дължи в пълен размер, ако заемът бъде върнат предсрочно.

И още нещо: за този "пакет от допълнителни услуги"  клиентът дължи сума, почти равна на тази, която фирмата му отпуска като заем. Това му оскъпява задължението с почти сто процента,  извън лихвите. Само че тази сума никъде не фигурира в общия сбор от такси и лихви, които кредитната институция е длъжна да обяви пред клиента си, а и пред различните контролни органи.

Когато кредитополучателят закъса с плащанията, фирмата за бързи кредити си вади заповед за изпълнение и ако човекът не се усети и не възрази навреме, може бързо да се сдобие и с изпълнителен лист. При това за задълженията и по двата договора едновременно. А оттам нататък на вратата на длъжника просто идва съдия-изпълнителят. И се започва: запори на заплата, на сметки, на автомобил, възбрана на къща - каквото имущество е налично...

Какво остана неразбрано в скандала за "гражданската конфискация"?

Съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд зададе на Съда на ЕС /СЕС/ шест напълно резонни въпроса, от които се очаква да стане ясно едно: допуска ли европейското законодателство конфискация на "престъпно" имущество от човек, който не само не е осъден, но може да бъде дори и напълно оправдан за престъплението, в което е бил обвинен.

Поставянето на този въпрос на практика стопира делото за конфискация на имущество срещу банкера Цветан Василев, семейството му и свързаните от тях фирми. Това предизвика истинска медийна истерия, съпроводена от всевъзможни конспиративни теории и грозни персонални нападки срещу съдията.

Добавете надпис

Истински важното обаче остана неразбрано. А то е, че отговорът на СЕС ще касае практически всеки човек с бизнес, пари или власт в една държава, в която станаха възможни "тефтерчета" като тези в бюрото на бившия борец срещу злоупотребите с власт Филип Златанов. Всеки, който може да бъде "удрян" или "оправян" според конюктурата във властта.   

Ще касае бизнесмени, магистрати, депутати, министри, кметове и куп още хора с влияние в обществото, срещу които  по всяко време може да бъдат повдигнати всевъзможни обвинения  /например за данъчни престъпления, престъпление по служба, подкуп и по куп още престъпни състави от НК /.  При това тези обвинения може да са видимо несъстоятелни още от самото начало - виждали сме и това.

Обвиненията обаче ще се окажат достатъчни за това  бизнесът на "ударените"  да бъде блокиран, имотите им - възбранени, сметките - запорирани, а накрая може да бъде предявен и иск за конфискация на имуществото им -  под предлог, че е  "незаконно придобито".

А че после от "престъпленията" на тези хора нищо не останало, а имотите им се оказали законни - много важно. И без това сметките за обезщетенията, които логично следват в такива случаи, се поемат от данъкоплатците...

Всъщност от Съда на ЕС бе поискано да очертае една граница: между правото на държавата да упражнява репресия срещу тези, които действително заслужават да я търпят и между злоупотребата с това право - включително когато тя е зачулена под мантрата за "борба с корупцията". И въпросите, които съдията от СГС постави, са принципни - те съвсем не касаят само и единствено Цветан Василев...

Но малцина разбраха това.

Нови правила при командироване на работници в ЕС

ЕП и Съветът се споразумяха за заплащането и условията на труд:

–          Командироването на работник може да продължи до 12 месеца, като е възможно срокът да бъде удължен с 6 месеца;

–          Ще се прилагат правилата за заплащане на приемащата държава за всички командировани работници.

Според предварителното споразумение между евродепутатите и министрите в Съвета на ЕС работниците, временно изпратени в друга държава членка на ЕС, ще получават еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място.

Новите правила на ЕС за по-добра защита на работници, командировани в друга държава членка, бяха неофициално договорени в понеделник вечер от преговарящите в Европейския парламент и Съвета. Преразгледаните правила имат за цел да осигурят по-добра защита за командированите работници и лоялна конкуренция за дружествата.