Какво представлява тази "нова мода"? Клиентът подписва два договора: освен договора за заема, в който кредитните институции са задължени да спазват "таван" на възможното оскъпяване, получателите подписват още един - за предоставянето на тези "допълнителни услуги". Те са съвсем схематично изброени и в голямата си част не са нищо повече от дейности, свързани със самото обслужване на искания кредит.
"Пакетът от екстри" за клиента може да включва възможност за "приоритетно разглеждане и изплащане" на искания кредит. Или пък опция за възможно отлагане или разсрочване на една или няколко вноски. Предвижда се и улеснена процедура за получаване на бъдещ нов кредит. Всичко това обаче е само възможност, която може да бъде поискана от клиента, но чието "одобрение" зависи от решението на кредитната институция.
Възнаграждението за "услугите" обаче се договаря предварително. То е твърдо уговорена сума, която може да се плаща също на вноски едновременно с тези за погасяване на кредита. И която обикновено се дължи в пълен размер, ако заемът бъде върнат предсрочно.
И още нещо: за този "пакет от допълнителни услуги" клиентът дължи сума, почти равна на тази, която фирмата му отпуска като заем. Това му оскъпява задължението с почти сто процента, извън лихвите. Само че тази сума никъде не фигурира в общия сбор от такси и лихви, които кредитната институция е длъжна да обяви пред клиента си, а и пред различните контролни органи.
Когато кредитополучателят закъса с плащанията, фирмата за бързи кредити си вади заповед за изпълнение и ако човекът не се усети и не възрази навреме, може бързо да се сдобие и с изпълнителен лист. При това за задълженията и по двата договора едновременно. А оттам нататък на вратата на длъжника просто идва съдия-изпълнителят. И се започва: запори на заплата, на сметки, на автомобил, възбрана на къща - каквото имущество е налично...
Това се случва, ако все пак не се стигне до съд. Защото там ситуацията може да се окаже доста различна - това поне подсказват няколкото съдебни решения, на които попаднахме.
В единия случай става дума за кредит от 500 лв., взет срещу задължение да бъде върнат за девет месеца. Годишният процент на разходите (ГПР) е в рамките на допустимото от закона - 49.87 процента. Освен лихвите и таксите обаче клиентът на кредитната институция се е задължил да й плати още 466 лв., защото "закупил пакет за допълнителни услуги". Така общата сума, която трябвало да върне вместо взетите 500 лв., скочила на общо 1055 лева.
Кредитът не бил платен. Фирмата си извадила заповед за изпълнение и си поискала парите и по двата договора. Длъжникът обаче подал възражение в съда. И съдът казва: да, фирмата за бързи кредити е в правото си да си търси парите за отпуснатия заем, заедно с договорените лихви и такси по него. Но не и за пакета допълнителни услуги.
Според съда "т. нар. "Договор за допълнителни услуги" всъщност е част от договора за кредит, макар че е обособен като отделен договор. Така се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишният процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В същото време "допълнителната услуга" за улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства" реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиента е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него стават "по съгласие на страните" - т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит, без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази "услуга" клиентът не получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно категорично изразено съгласие на страните. Останалите "допълнителни услуги" са свързани пряко с договора за кредит: приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. Затова възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения, които трябва да бъдат включени в договора за кредит и следователно - съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Така той надхвърля значително максималния допустим, според Закона за потребителския кредит, размер, поради което на основание чл.19 ал.5 от същия закон клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги, също са нищожни", пише в съдебното решение.
С тези съображения, а и с мотива, че съгласно практиката на Съда на ЕС в Луксембург "съдът трябва да следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори", съдията приема, че вземането по "договора с пакета" не съществува. И отхвърля иска на фирмата за бързи кредити в тази част.
Почти същото казва и друг съдебен състав по друго дело за бърз кредит, при който срещу получената сума от 2050 лв. длъжникът трябвало да върне 5091 лв. - пак по два договора и пак с "пакет екстри за клиента". "Допустимо е да се уговарят цени за допълнителни услуги, но същите следва да са действително "допълнителни". Защото ако не са такива, ще е нарушение на Закона за потребителския кредит. А чл.10а от този закон предвижда, че "кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита" и че "не може да събира повече от веднъж такса или комисиона за едно и също действие". Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. А в случая от формулировката в споразумението за допълнителни услуги е видно, че за една от "допълнителните услуги" всъщност става въпрос за действия по предоставяне на кредита, по други три въобще няма предоставена услуга, а само възможност за предоставяне на такава. При съвкупната преценка на използваните формулировки и на целия текст на споразумението и на общите условия на ищеца е видно, че уговорените "услуги" засягат усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещо несигурно събитие (евентуално искане за ново кредитиране). Същите са неясно формулирани. Не са представени доказателства за реално извършване на услуги, при което положение следва изводът, че предварителното уговаряне и събиране на такси за тях е в нарушение на закона. Става въпрос за нищожност на уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда, дори и служебно".
Това са първоинстанционни съдебни решения, които със сигурност ще бъдат оспорвани до последно - тези съвсем не са в интерес на фирмата за бързи кредити, която е въвела този "пакет с услуги".
Тук е мястото да припомним и че преди време пак съдът и Комисията за защита на потребителите се обявиха и срещу таксите за гаранти и поръчители, които се събираха множество фирми за бързи кредити. Схемата не беше много по-различна от тази с "пакетите": освен лихвата по заема длъжниците се задължаваха да плащат и възнаграждения на гаранти или поръчители, които им се осигуряваха от фирмите за бързи кредити - пак по отделен договор за "услуга". Само че според съдиите от АССГ, които първи се произнасяха по тези казуси, възнагражденията за "поръчителите" също трябвало да бъдат включвани в Годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите, тъй като са пряко свързани с тях...
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар