Ще станат ли задължителни "професионалните домоуправители"?

Възможно ли е договорите с "професионалните домоуправители" да станат задължителни? Общественото обсъждане на подготвяните от правителството промени в Закона за управление на етажната собственост показва, че такава идея има. И че тя се радва на неочаквано силна подкрепа.

Дали след топлинните счетоводители живущите във блоковете ще бъдат принудени да преглътнат още едно неизбежно за тях фирмено обслужване, тепърва ще видим. 

Но фактът си е факт - има предложения сегашните форми за управление на етажната собственост (чрез общо събрание на собствениците или чрез сдружение), да отпаднат. И да бъдат заменени от договори с "професионалисти" - юридически лица, които да бъдат под някаква форма държани "на отчет" от държавата: чрез регистрация или лицензиране. 

Това разрешение безспорно ще облекчи сегашните "доброволни" домоуправители и касиери във входовете от тежестта да се карат със съседите, които отказват да си плащат таксите. Но то ще крие и опасности. А те ще са "заровени" в детайлите на договорите, които етажните собственици ще сключват с професионалните домоуправители. Или в общите условия, които те може да бъдат заставени да приемат. 

Подготовка за преговори и отстояване на други, различни условия в договорите, извън тези, които ще им бъдат предложени като "типови", собствениците на жилища нямат. Голямата част от тях дори няма и да ги прочетат, просто ще се подпишат където трябва. Ако някой се сети, че във входа живее юрист и му ги занесе - ще е добре, стига да има такъв. 

Но ако договорите не се прочетат внимателно и не се обмислят, в отношенията между етажната собственост и професионалните домоуправители неминуемо ще се породят множество спорове, включително и съдебни. Каквито, впрочем, не липсват и сега.

И в момента в адвокатските ни кантори всеки ден влизат собственици на жилища, които получават "честитки" за дължими суми от дружества за професионално управление, с които смятат, че отдавна си нямат работа. Но се оказва, че не е съвсем така. Има случаи, в които хора се оплакват, че професионални домоуправители са събрали вноските, удържали са си таксата за своите услуги и не са платили сметките на входа, защото парите не стигнали. Има и обвинения, че професионални домоуправители отказват да връщат "домовата книга" и протоколите от провежданите общи събрания при прекратяване на договорите. Или че всъщност нищо не са вършили по обещаваната поддръжка на общите части, а само са събирали парите за това...

Всичко това са хипотези, които могат да се уредят в закона. Но основният въпрос, който народните представители трябва да решат е дали наистина да въвеждат задължение за сключване на договори с професионалните управители. И дали това не би довело до нарушаване на и без това труднопостижимия баланс между неприкосновеността на частната собственост, гарантирана в конституцията, и необходимостта от ораничаване на тази неприкосновеност в името на общото благо.

Лично моето мнение е, че етажната собственост не трябва да бъде лишавана от правото на избор как да управлява общия си дом. Но от друга страна - ако етажната собственост все пак реши да сключи договор с професионален домоуправител, то законът трябва да е предвидил детайлна правна уредба за такива отношения, при ясно дефиниране както на правата, така и на задълженията на страните по договора, както и специфични способи за защита при неизпълнение. 

Впрочем, в дискусията са дадени и някои твърде рационални предложения за промени в ЗУЕС. Едно от тях например е да се въведе задължение при сделка с имот в режим на етажна собственост, пред нотариуса да се представя и справка-извлечение от касовата книга или служебна бележка от касиера или домоуправителя на входа, с която да се удостоверява, че продавачът няма неплатени задължения към етажната собственост. Така голяма част от кавгите и споровете между домоуправителите, старите и новите собственици, биха отпаднали, а етажната собственост би получила още един бърз и ефективен способ да си събира парите. Само че и това разрешение не е безпротиворечиво - най-малкото, защото възможността да се представят "фалшиви" бележки винаги ще стои, оспорването на решенията на общите събрания по съдебен ред може да доведе до забавяне или блокиране на сделки, а има и стотици блокове, които преживяват някак си "на самотек" - без избран домоуправител или касиер и може да се окаже, че няма кой да издаде въпросния документ.