Как законова промяна "в защита на длъжниците" устройва всъщност монополните дружества?

В момента във всички районни съдилища в страната се случва едно и също: фирмите за бързи кредити и монополните дружества масово оттеглят исковете срещу неизрядните си (според тях) клиенти. Или оставят съдът да прекрати вече образуваните дела, като не внасят разноските за разглеждането им.

Защо? Защото чакат да бъдат приети поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Които уж трябваше да дадат по-добра защита на длъжниците. А всъщност може да направят съдебните производства по-бързи и по-евтини точно за монополните дружества, колекторите и тези с бързите кредити.

Как става така ли? С предлаганата промяна в чл. 415 от ГПК.

Да поясним, че в момента правилата изглеждат така: когато бъде внесено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник, започва търсенето му, за да бъде той уведомен за производството и за да може - ако желае, да възрази срещу твърдението на кредитора си, че му дължи пари.

Ако длъжникът не бъде намерен на адреса си и заради това съобщенията до него бъдат връчени "чрез залепване" на вратата (най-често това се случва, когато той е заминал да работи в чужбина), спорът се вкарва за разглеждане "по общия ред" - съгласно разпоредбата в чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК. Тогава започва редовно исково производство, в което се установява дали наистина човекът дължи плащане на исканата от кредитора сума. Като в това исково производство на липсващия длъжник му се назначава "особен представител" - адвокат, който да защитава правата му.

Сега съществуващото правило в закона обаче първо натоварва дружествата, които завеждат по стотици дела на ден, с огромни разноски: освен съдебните такси, те трябва да внесат и пари за експертизите, които обикновено се назначават по такива спорове. Както и за възнагражденията на особените представители, които бранят една голяма част от длъжниците им.

Но това не е най-страшното, защото ако фирмите спечелят делата - всички авансово платени суми ще им бъдат възстановени (доброволно или от съдебните изпълнители). По-лошото е, че все по-често кредиторите започват да губят делата си. Защото адвокатите, назначени като особени представители, правят (от името на длъжниците) всички възможни възражения за неравноправни клаузи в договорите, за недоказани вземания, за неправилно изчислени задължения, за изтекла давност...

Въобще особените представители "затрудняват" кредиторите в максимална степен. И понякога успяват дори да им съборят исковете - нещо, което не би било възможно, ако договорите, общите условия или практиките на тези дружества са били изрядни и съобразени със закона.

Така, за  няма и две години (защото този ред за защита на длъжниците бе въведен през 2017-та),  стотици хора не само не бяха "осъдени без да разберат", а дори напротив - те спечелиха делата, заведени срещу тях, пак без да разберат.

С поредната поправка в ГПК, внесена за обсъждане в Народното събрание обаче този ред се променя. Предлага се да отпадне задължителното внасяне на претенцията срещу  "изчезналия" длъжник в съда. Няма да се води дело за установяване на вземането, няма да се назначава и особен представител, който да представлява ответника. Кредиторите ще могат да си вадят заповеди за изпълнение и изпълнителни листи и срещу тези, които не могат да бъдат открити - без да им се налага да плащат разноски по искови процеси.

В замяна, съдът ще следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договорите - но само толкова.

Отделно на длъжниците се дава възможност за възразят и да спрат принудителното изпълнение тогава, когато разберат за него (без краен срок, което пък е друг проблем, който може да създаде още по-голяма каша).

Само че делата вече ще се водят за тяхна сметка - т.е. длъжниците ще заплащат такси и разноски, за да установяват, че не дължат парите, които им се търсят принудително.

Такава промяна напълно устройва всички дружества-монополисти, фирмите за бързи кредити и колекторите, които най-често прибягват до заповедните производства по чл. 410 от ГПК. И това се разбира от едно становище на "Топлофикация София", внесено в Народното събрание по повод законопроекта за изменение на ГПК, който предстои да се разгледа за второ четене. 

"Провеждането на исково производство при действителна липса на възражение от страна на длъжника ненужно забавя кредитора при удоволетворяване на вземането му. "Топлофикация София" ЕАД подкрепя тази законодателна промяна. Дужеството има огромен брой неизправни длъжници, срещу които се налага да образува съдебни производства. Голям е броят на гражданските дела, по които дружеството е ищец и длъжниците биват уведомявани именно по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК и дружеството ни получава указания от съда да предяви установителен иск. Това само по себе си е свързано с ангажиране на голям ресурс от служители. Исковите производства имат различна продължителност, зависеща от поведението на страните в процеса. Считаме, че предвижданата промяна ще намали сроковете, в които кредиторите ще събират вземанията си от неизрядни длъжници. Нещо повече - това би спестило разходи за последващи съдебни такси и разноски, както и начисляването на големи лихви през тези дълги периоди за удоволетворяване на вземанията...", пишат до Народното събрание от столичната "Топлофикация".

Очаква се разглеждането на измененията в ГПК на второ четене в правната комисия да започне следващата седмица. Вече има индикации, че депутатите разбират, че новата разпоредба в чл. 415 от ГПК май няма да се хареса на избирателите. 

Има и един  "смекчен" вариант на измененията в чл. 415 от ГПК, внесен от депутата Христиан Митев между първо и второ четене на проекта. Митев предлага да се запази досегашният ред и задълженията да се доказват в исково производство, но само в случаите, в които призовкарите установят, че длъжниците действително не живеят на адресите, които са посочени в базите данни за населението. Но не и ако живеят там и просто се крият....

    Сега действащият текст на ГПК:

    Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
    1. когато възражението е подадено в срок;
    2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
    3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
    (2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
    (3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 - осъдителен.
    (4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
    (5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

    Проект за изменение на чл. 415 от ГПК, приет на първо четене:

    1. В ал.1 т.2 се отменя
    2. Ал. 2 се отменя
    3. В ал.3 думите "и 2" се отменят

    Предложението на Христиан Митев:

    Чл. 415 ал.1 , т.2 се изменя така:
    2. Когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5, но само при хипотезата на чл. 47, ал.1, изречение 4" (когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението).