Само че едва ли са много хората, които са забелязали, че освен свободата на избор на вероизповедание, конституцията официално закрепва правото на българите ... да бъдат атеисти, ако изберат това.
В чл. 37 ал.1 от КРБ изрично е записано следното: "Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними".
Нормата е закрепена сред основните права на гражданите. И дава право на избор за всеки сам да реши - както коя религия да следва, така и дали въобще да бъде вярващ.
Освен това конституцията урежда и задължение за държавата да "съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи".
Конституцията забранява и всякаква дискриминация въз основа на религиозните или атеистични възгледи на гражданите.
И накрая: правото на гражданите да изберат дали да следват религиозни или атеистични възгледи, е сред техните ненакърними права. И то не може да бъде ограничавано - дори временно, в екстремални ситуации - при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение. /чл. 57 ал.3 от КРБ/.
Какво следва от факта, че правото да не вярваш в определена религия и да не принадлежиш към кое да е вероизповедание, е конституционно признато и установено?
На първо място, че атеистите имат право да изискват от държавата техните убеждения да бъдат зачитани и съобразявани в същата степен, с която се зачитат религиозните вярвания на останалите граждани.
А в чисто практически план закрепването на атеизма като конституционно призната "алтернатива" на религиозните възгледи, води до огромно затруднение пред въвеждането в училище на задължителен предмет, свързан с вероизповеданията. Защото едновременно с религиозната тематика, на децата ще следва да се разяснява и правото им да не бъдат вярващи въобще.
Лично аз не съм попадала на друга конституция, в която изрично да е разписано правото на избор на атеистични възгледи, а не само свободата на мисълта или убежденията - възможно е и да има такава.
Със сигурност мнозина ще "прозрат" в решението на конституционния законодател да запише това право в нашия основен закон поредната доза от "наследството на комунизма", който насаждаше, че "религиите са опиум за народа". И като се има предвид в какво време, от кого и как бе създаден основният ни закон, до голяма степен ще са прави.
Но пък е редно да се каже и друго: че в света все още има държави, които преследват атеизма и го наказват - например в Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Афганистан, Судан и други. Но у нас това никога няма да може да се случи - включително и заради Конституцията...
Няма коментари:
Публикуване на коментар