Лесно можем да предположим какво ще се случи по-нататък - стига да си спомним какво стана след предишните избори, когато гърмяха същите скандали. Ще започнат едни дълги проверки, които ще се точат с месеци и ще приключат с налагането на мижави глоби. Те пък ще бъдат обжалвани още няколко години в съдилищата, където току-виж ги отменили. А прокуратурата, която също дълго и протяжно ще проверява случая, накрая отново няма да открие данни за престъпление.
Пито-платено. И така: до следващия път, следващите избори и следващите кражби на личните данни на граждани.
Само че освен очевадното безсилие на държавата да защити правата на гражданите си, в този случай има и още една дребна, но много дразнеща подробност: във всички официални съобщения на ведомствата, ангажирани с казуса, имената на партиите, които са се възползвали от самоличността на нищо неподозиращите хора, се пазят в тайна. Всъщност, може никога и да не разберем кои са те - освен ако пострадалите един по един не се оплачат в медиите и не посочат в чий списък са открили фалшивите си "подписи". Партийната идентичност ще се окаже свято пазена тайна дори в съдебните решения, с които ще им отменят или потвърдят санкциите - въпреки че според закона тези съдебни решения са публични.
Защо ли? Защото сме в България, където всичко може да бъде доведено до абсурд, включително и защитата на личните данни. А ако си мислите, че само "личните данни" на партиите се пазят като светая светих от държавните чиновници - в грешка сте, не са само те. Всяко ведомство, министър, община, банка, монополно дружество - всички, които всъщност би трябвало да бъдат максимално осветени и сложени под лупа, се ползват със същия комфорт на пълната анонимност. Без да има каквото и да било обяснение (а още по-малко да се посочи законово основание), което да казва защо и техните имена също трябва да се пазят в тайна.
Факт е, че е налице колизия между правото на обществото да получи информация и правото на субектите да опазят своите тайни - лични, семейни, служебни, търговски. Но обичайно има един много ясен критерий, който помага да се определи кое от тези две права има превес във всяка конкретна ситуация. И това е общественият интерес.
Така например общественият интерес безспорно диктува, ако един кмет е крал от служебните пари и е осъден за това, името му да се знае. За да може неговият работодател - избирателят, да си направи сметка дали да го държи още на работа. Вместо това както в публичните полицейски сводки, така и в съдебните решения, с които този кмет ще бъде осъден - той ще си остане с инициали. Защото това са личните му данни, които законът пази. Нещо повече, дори името на общината или селото, което управлява, може да се окажат изтрити. Да не би пък някой да направи връзка за кого всъщност става дума...
За сметка на това пък тайните на гражданите са леснодостъпни за всички. И докато четем как П... е осъдена да плати обезщетение заради незаконно обвинение или защо кметът Х на общината У е бил глобен, личните данни на хиляди хора се продават "в пакети" директно чрез оферти в интернет - на всеки, който иска да ги купи. При това напълно безнаказано.
Затова догодина, по време на следващата предизборна кампания, пак ще има кражби на лични данни. Хората отново ще виждат имената си в подписки на партии, за които може дори да не са чували. Но тези, които ще се оплачат, ще бъдат много по-малко, отколкото са сега. Просто защото вече ще знаят, че в това упражнение няма особен смисъл.
Безумие? Безспорно. Но факт.
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар