Никой в държавата не знае с каква лихва за забава тя самата ще изплаща занапред обезщетенията на гражданите, които са я осъдили, защото са пострадали от незаконните действия на хилядите й чиновници. А забава в тези случаи винаги има - при това в някои случаи тези плащания се влачат с години.
Защо ли? Ами защото депутатите въобще не се сетиха да уредят този въпрос, докато - увлечени в предизборното си надцакване, ударно забъркваха поредния законодателен батак. Този път с поправки в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В момента т. нар. законна лихва, която се начислява на всеки длъжник, ако не си плати навреме борчовете, е 10 пункта над определения от БНБ основен лихвен процент (ОЛП). Толкова плащат за забавата си и редовите граждани, и фирмите, и държавата.
Законната лихва се урежда в чл.86 от Закона за задълженията и договорите. А размерът й се определя с постановление на Министерския съвет. Повече от 20 години той си стои на равнището ОЛП плюс 10% и въобще не е променян, а в момента е най-нисък от всякога - просто защото основният лихвен процент удари дъното.
Да уточним и още нещо: лихвата за забава не е наказание - според съдебната практика тя е по-скоро вид обезщетение за кредитора. Защото длъжникът всъщност задържа неправомерно неговите пари и му нанася вреда, като не му плаща в срок.
В навечерието на изборите бе прието на първо четене едно предложение за изменение в ЗЗД, което предвижда (вероятно от 1 януари догодина) да се намали размерът на тази законна лихва. А основният лайтмотив, който се чуваше в залата, бе да бъдат облекчени длъжниците - заради хилядите закъсали хора, които страдат от високия й размер в момента - хем не могат (поради липса на средства) да си платят борчовете, хем им се трупат огромни лихви върху тях.
Всъщност промяната в закона се състои само в едно-единствено изречение: "Размерът на законната лихва, когато е дължима от търговец, не може да надхвърля основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс 8 пункта, а когато е дължима от физическо лице - ОЛП плюс 4 пункта."
В това изречение обаче държавата (с всичките й ведомства - отделни юридически лица) се оказва "пропусната". Просто защото тя не е нито търговец, нито физическо лице.
Това означава, че правомощието да определя с какъв размер на лихвата за забава тя самата ще изплаща задълженията си, остава в ръцете на Министерския съвет. Но след като вече ще е нарушен принципът лихвата да е еднаква за всички субекти в държавата, няма никаква пречка МС да каже: ама в интерес на фиска е лихвата за забава, която държавните органи ще плащат, да е ниска - затова нека я направим 1% или 2% максимум. И никой копче няма да може да каже. Кой ще е потърпевш ли? Ами пострадалите граждани и фирми, които на всичко отгоре не дължат никому нищо. Дори напротив - държавата ще им дължи, при това след поредица от дела и сума разходи, които са направили, за да я осъдят.
Но не само държавните органи са пропуснати. Няма ги и юридическите лица с нестопанска цел - фондациите и сдруженията. А те също могат да натрупат задължения и да ги влачат с години.
И това все още не е цялата беда. По-лошото е, че в този вид законопроектът заплашва да залее съдилищата с камари спорове за дължимите размери на лихвата за забава.
Впрочем, с Директива 2011/7/ЕС - същата, с която вносителите мотивират нуждата от промени в закона и от намаляване на размера на законната лихва, се въвежда за държавите членки минимален праг за законната лихва от 8% над ОЛП при забава по търговски сделки. Идеята й е всъщност да защити на първо място кредиторите - като уеднакви в някаква степен условията за работата им във всички държави членки, включително и като принуди тези от тях, в които лихвата за забава е под 8% над ОЛП, да я повишат. Съвсем неслучайно тази директива не дели длъжниците на физичесли лица и търговци, а си служи с понятието "търговски сделки" и определя точно кои от тях има предвид: само сключваните с търговци и с публичноправни юридически лица (същите, които са пропуснати в нашия проектозакон). А редовите потребители са изрично изключени от обхвата й.
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар