Това е идеята на новата европейска заповед за запор, въведена на територията на целия ЕС с нарочен регламент - Регламент (ЕС) 655/2014. А за да се осигури приложението й от нашите съдебни изпълнители, ще бъде поправен и Гражданско-процесуалният кодекс (ГПК) - проектът за тези поправки в ГПК вече е внесен в парламента.
Новият правен инструмент ще даде още възможности в ръцете на фирми, пострадали от некоректни контрагенти, на наемодатели, на работници, чиито чуждестранни работодатели са изчезнали, и при куп още случаи, в които събирането на неплатени задължения "през граница" сега е, меко казано, затруднено. Най-простичко целта на европейската заповед е описана в преамбюла към регламента: да се подобри ефикасността от действията на съдебните изпълнители в случаите, когато в отношенията между кредитора и длъжника има "трансграничен елемент" и да се предотврати изчезването на имущество още преди да се е стигнало до принудително изпълнение. Предлага се уеднаквена процедура за налагане на запор върху банкови сметки, който ще може да се използва по всички граждански и търговски дела - без тези по обявяване в несъстоятелност, арбитражните решения, брачни или наследствени спорове, данъчни, митнически или други административни дела.
Производството ще започва след молба на кредитора за издаване на европейска заповед за запор. Той ще я подава пред съда в онази държава, който е компетентен да разгледа спора по същество. Единствено при потребителски спорове компетентни да издадат такава заповед ще са само съдилищата от държавата, в която живее потребителят.
В поправките към ГПК се предвижда възможност молбата да бъде подадена по всяко време - след съдебно решение или спогодба, по време на делото или дори преди още да е заведен същинският иск - като предварителна обезпечителна мярка. Предвидено е и ограничение: кредиторът не може да подава едновременно до няколко съдилища паралелни молби за заповед за запор срещу един и същ длъжник, целящи обезпечаване на един и същ иск. В молбата си за издаване на заповедта той ще декларира писмено дали е предприел такива мерки в други съдилища и дали вече е получил такава заповед. Както и дали има съдебни решения, с които издаване на заповед му е било отказано.
Когато се иска предварително обезпечение при все още незаведен иск, съдилищата първо ще трябва да проверяват по представените им документи доколко би бил основателен един такъв иск. И да искат гаранция от кредитора, за да се предотврати злоупотреба. "Съдът следва да има правото да определи сума на гаранция, която е достатъчна за предотвратяване на злоупотреба със заповедта и за осигуряване на обезщетение на длъжника. В случаи, при които кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез които от длъжника се изисква да изплати вземането на кредитора, учредяването на гаранция следва да бъде правило, а съдът следва да освобождава от това изискване или да изисква учредяването на гаранция от по-малка сума само в изключителни случаи - ако счете, че подобна гаранция е нецелесъобразна, излишна или непропорционална при обстоятелствата по конкретния случай. Такива обстоятелства биха били например, че кредиторът има особено силни аргументи, но не разполага с достатъчно средства за учредяване на гаранция, че искът се отнася за издръжка или изплащане на заплати или че искът е в такъв размер, че няма вероятност заповедта да причини вреда на длъжника, например дълг, свързан с малко предприятие", пише в регламента.
Регламентът решава и друг важен въпрос - как кредиторите ще могат да преодоляват "банковата тайна" и да събират информация от банките за наличните в тях сметки на длъжниците им, на които да поискат запор. Всяка държава - членка на ЕС, ще определи един специален орган, който ще събира тази информация - правосъдното ни министерство предлага за България това да бъдат държавните съдебни изпълнители към Софийския районен съд (СРС). Те ще получават исканията от чуждестранните съдилища за разкриване на такава банкова информация, както и обратните данни, които ще им изпращат банките.
"Когато кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка, но не знае нито наименованието или адреса на банката, нито IBAN, BIC, нито друг банков номер, позволяващ да бъде установена банката, кредиторът може да поиска от съда, в който е подадена молбата за заповедта за запор, да изиска от информационния орган на държавата членка по изпълнение да получи информацията, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или сметките на длъжника", е казано в регламента.
С думи прости това означава кредиторът да иска в молбата си пред съда да получи информацията за банковите сметки на длъжника си, съдът ще я препраща към този "информационен орган" - в случая изпълнителите при СРС, които пък ще изискват информация от банките и ще я препращат към чуждестранния съд, който я е поискал. Всичко това изглежда тромаво и сложно, но не е така, защото процедурата през това време ще се пази в пълна тайна от длъжинка - "уведомяването за разкриването на неговите лични данни се отлага с 30 дни, за да се предотврати застрашаването на действието на заповедта за запор при предварително уведомяване", е изрично казано в регламента.
Според Регламент 655/2014, ако кредиторът иска предварително обезпечение, съдът е длъжен да се произнесе по молбата за издаване на заповед до края на десетия работен ден, след като кредиторът я е подал. Искът, който е бил обезпечен по този ред, трябва да бъде заведен до 30 дни след датата на подаване на молбата или до 2 седмици след издаването на заповедта за запор. В противен случай заповедта ще бъде отменена. А ако по спора вече има валидно изпълнително основание (например съдебно решение), съдът постановява решението си до края на петия работен ден.
Най-важната последица от въвеждането на тази европейска заповед ще бъде, че тя ще се признава от всички държави членки, без да се налага да се прибягва до някаква допълнителна процедура по допускането й за изпълнение - т.е. веднъж издадена от който и да било съд в ЕС, тя ще подлежи на директно изпълнение у нас от нашите съдебни изпълнители (частни и държавни).
Регламентът изрично урежда и самостоятелни основания, на които длъжникът може да обжалва и да иска отмяна на заповедта за запор: ако не са спазени условията и изискванията за издаването й според регламента, ако не е получил документите в 14-дневен срок от налагането на запора върху сметката му и дори ако не са спазени "езиковите изисквания" според регламента. А те задължават съдебните изпълнители всички документи, които ще връчват на длъжника, да са или на официалния език - у нас български, или на език, който той разбира. Длъжникът ще може да атакува заповедта и ако запорираните суми превишават задължението му и не са освободени от кредитора. Предвидена е и възможност длъжникът да поиска кредиторът да бъде задължен да внесе допълнителна гаранция за възможни щети, които искът му може да нанесе.
За цялото това производство естествено ще се плащат такси. Те все още не са определени, но регламентът е категоричен, че съдебните такси по производствата за получаване на заповед за запор или за защита срещу такава заповед не могат да бъдат по-високи от таксите, които са предвидени за издаването на българските обезпечителни заповеди или обжалването им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар