Бедата обаче е, че свикването на Велико народно събрание в момента заплашва да роди един конституционен Франкенщайн, от който после да се чудим как да избягаме.
Първо, защото никой не знае какво точно ще бъде променено в конституцията - няма проект, от който да става ясно заради какви корекции в основния закон се налага свикването на ВНС.
Факт е, че конституцията далеч не е съвършена и има нужда от промени. Велико народно събрание обаче се свиква по точно определени въпроси: когато се приема нова конституция, когато се изменят границите на държавата, налага се промяна на държавното устройство или на държавното управление (т.е. дали България да е република, или монархия, дали да е унитарна, или да се превърне във федерация например). А едно от най-важните правомощия на ВНС е свързано с приемането на всякакви промени, които по един или друг начин засягат заложения в конституцията баланс между властите и принципа за разделението им.
След като се иска свикване на ВНС, очевидно въпросите, които то трябва да реши, ще са свързани с тези "велики" негови правомощия. Но с кои точно, засега никой не знае.
Вторият голям проблем е кой ще прави тази конституционна реформа. Защото според сегашното изборно законодателство, "великите депутати" най-вероятно ще са същите, сегашните депутати, благодарение на чийто "капацитет" парламентът вече избълва камари от законодателен брак. Само че ако един калпав, но обикновен закон при нужда може да бъде преправен веднага, то конституция, за чийто ремонт се изисква Велико народно събрание, се оправя далеч по-трудно - достатъчно красноречив е фактът, че близо три десетилетия за свикване на ВНС дори не се говореше.
В момента всички политици, които призовават за свикване на Велико народно събрание, премълчават една "дребна" подробност: че според сегашните изборни правила съставът на ВНС ще бъде избран изцяло с партийни листи - по същия начин, по който обичайно се пълни с послушковци всеки един състав на обикновено Народно събрание. Просто защото Законът за избиране на Велико народно събрание бе отменен тихомълком - с една кратка преходна разпоредба от Изборния кодекс. Предишната схема, според която половината от 400-те депутати, които трябва да влязат в едно Велико народно събрание, се избираха мажоритарно, а другата половина - с партийни листи, вече е заличена.
Има и трети проблем, който ще се окаже ключов: липсата на време. Защото на този парламент му остават само няколко месеца "живот". Което означава, че един евентуален проект за промени в конституцията ще се спазарява и пише набързо и на коляно. Без принципи, без обществен консенсус, мотивирани само от нечисти партийни интереси.
Всъщност властта навлезе в една твърде сложна "хронография".От една страна, имаме правителство в оставка. Предстои да се "завърти" процедурата в президенството, предназначена да реши правителствената криза. След което, по всичко изглежда, че ще бъде назначено служебно управление на държавата. То ще работи със сегашното Народно събрание през следващите три месеца, защото Плевнелиев няма право да го разпусне. Старият парламент може да бъде разпуснат едва когато през януари в президентството влезе Румен Радев.
До разпускането на сегашния парламент, в същите тези три месеца, депутатството има възможност да се спазари какви точно промени в конституцията иска и да внесе проект за ремонт на основния закон. Както и да осигури 2/3 мнозинство, за да приеме решение за свикване на ВНС. При това в условията на правителствена криза и мощно политическо предизборно надцакване. И с "матриал" в парламента, който вече доказа, че вероятността оттам да излезе каквато и да било читава идея за реформа по-скоро клони към нула.
На този фон, още ли очаквате от това "Велико" събрание да излезе нещо добро?
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар