"Казусът" Георги Чолаков - ребус за юристи

Дали да подпише или не указа за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд е решение, което е изцяло в правомощията на президента Румен Радев. Неговата преценка може да бъде аргументирана не само с доводи относно законосъобразността на процедурата, но и за нейната целесъобразност. Тази преценка обаче е възможна само веднъж.

Ако Висшият съдебен съвет повторно предложи Чолаков за шеф на ВАС - президентът ще е длъжен да го назначи.

Какво може да предприеме Радев сега? Най-общо възможните му ходове са три: 

- да подпише указа, 

- да не го направи,

- или просто да си замълчи и да продължи да "обмисля" ситуацията още седмици наред - законът не му поставя никакъв срок, в който да е длъжен да се произнесе.

Всички тези варианти вече са "отигравани" от различни президенти. 

През 2010 година президентът Георги Първанов бави месеци наред указа, с който трябваше да назначи Валентин Гагашев като директор на Военното разузнаване. С което принуди правителството просто да оттегли тази кандидатура.

А през 2015 година при назначаването на Лозан Панов за шеф на ВКС през 2015 година се стигна до същата ситуация, в която сме сега. И тогава граждански организации и партийни лидери призоваваха президента да не назначава Лозан Панов. Решението на Плевнелиев обаче беше да подпише указа за назначаване.

Добре е да си спомним  какво каза тогава Росен Плевнелиев: "Конституцията на Република България предвижда споделена компетентност на президента и на ВСС при първо предложение за назначаване на председател на ВКС, каквато е хипотезата сега. Тази споделена компетентност обаче не означава, че президентът може да изземе решаващата роля на ВСС и да откаже назначаването, без да има каквито и да било аргументи. Евентуален отказ на президента да назначи предложения кандидат трябва да бъде мотивиран с факти, поставящи под съмнение професионалните и моралните качества на кандидата или способността му да се справи с поста, за който е избран..."

Отказът на президента да назначи Чолаков би повлякъл след себе си и ангажимента той да обяви пред обществото с какви мотиви прави това. До момента обаче единственият аргумент, който той е заявил публично, е че според него е редно новият председател на Върховния административен съд да бъде избран от новия състав на Висшия съдебен съвет.

Само че този аргумент би бил категорично недостатъчен, за да обоснове един евентуален президентски отказ. Още повече, че той не намира опора в конституцията: конституционният законодател напълно умишлено  /с оглед гарантирането на разделението на трите власти в държавата, тяхната независимост една от друга, но и възможност за осъществяване на взаимен контрол/, е заложил различни срокове в мандатите на президента, ВСС, тримата "големи" в съдебната власт, а и на парламентарните представители, които имат 11-членна квота във ВСС. Т.е. целта на великите депутати е била точно да не допуснат "обвързването" на мандатите. 

Съществен въпрос е и какво би последвало, ако президентът не назначи Чолаков. А тук цари неяснота, която вече поражда спорове сред юристите - заради постната и доволно противоречива правна уредба.

В Конституцията е записано само следното: "Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение".

Освен това в чл.173 ал.13 от Закона за съдебната власт /след измененията от август 2016 г./ вече се казва, че "когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на ал. 1 - 12" - т.е. "пълна" изборна процедура, която да започне от обявяването и представянето на номинации, концепции и биографии, се предвижда само ако няма второ предложение на ВСС за същия човек.

До приемането на промените в ЗСВ текстът беше категоричен: при наличие на отказ да бъде назначен предложеният от ВСС кандидат, процедурата по избора във всички случаи трябваше да започне съвсем отначало. След нескопосания ремонт на закона обаче излиза, че се е появила някаква друга, "междинна фаза", в която ВСС трябва само отново да свика пленум, който да гласува и да предложи /или не/ същия кандидат. Но как, кога и по каква процедура трябва да бъде направено това повторно предложение - няма и ред.

На всичкото отгоре правилата на ВСС за избор на "тримата големи" в съдебната власт /поне във вида, в който те битуват на сайта на ВСС/, предписват друго. Според тях, ако президентът откаже да назначи предложения кандидат, се провежда изцяло нов избор, при това от самото му начало. Ситуацията на отказ е "приравнена" в правилата на прекратена процедура поради липса на избор - т.е. когато кандидатът за административен ръководител не е събрал нужните 17 гласа. Едва след проведена пълна нова процедура, въз основа на новото решение на Пленума на ВСС от повторния избор, се  изготвя  и  изпраща  предложение  до  президента за назначаване  на новия избран - без значение дали става дума за същия човек или за друг. И това е предложението, при което президентът  не  може  да  откаже назначаването. (Справка - Правила за избор на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, приети с Решение на ВСС по Протокол No 48/ 08.11.2012 г.; изм. и доп. с решение на ВСС по Протокол No 32/10.07.2014 г. и Протокол No 10/16.03.2017г.). Връзка към сайта: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/1/PRAVILA_VKS_VAS_GP.pdf

А като за капак вече се поставя и друг въпрос: ако Радев забави необосновано дълго обявяването на решението си, ще има ли пречка ВСС да свика пленум и да реши да отправи повторно предложение за назначаването на Чолаков буквално утре или вдругиден - възприемайки бездействието на президента като един вид "мълчалив отказ"?

Очевидно е, че ситуацията ще е тест за юристите - засега само за тези, които работят в президентството. Но знае ли човек - току-виж скоро и за всички останали.

***
Правомощието на президента да подписва указите за назначаване на "тримата големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС, е заложено в чл. 129 ал.2 от основния закон.  Според него "председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение".
 

Текстът е приет от Великото народно събрание. Първоначално е било предложено посочените три висши длъжности да бъдат избирани от Народното събрание, но идеята е отхвърлена. Както впрочем и една друга: Народното събрание да избира и всички съдии от по-нисък ранг. Отхвърлено е и предложението президентът да поеме председателството на Висшия съдебен съвет - решава се това да е функция на министъра на правосъдието, като при това той да няма право на глас при вземане на решения. В крайна сметка се стига до сегашния модел: магистратите да се избират от Висшия съдебен съвет като специфичен кадрови, администриращ орган на съдебната система, а назначаването на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор, да се извършва от президента по предложение на Висшия съдебен съвет. "Като на президентския указ да се придаде преди всичко престижен характер - затова, ако първия път президентът откаже по съображения за целесъобразност, т.е. счете за неподходящи предложените кандидатури, при повторно предложение от страна на Висшия съдебен съвет той да е длъжен да издаде указ за назначаване" - пояснява решение №13 от 25 юли 1996 г. по к.д. 11/96 на Конституционния съд.
 

Пак според Конституционния съд /решение №2 от 28 март 2002 г. по к.д. 2/2002 г./ правният характер на предложението на ВСС до президента по чл.129, ал.2 от Конституцията има белези на подготвителен, несамостоятелен акт, част от сложен фактически състав по назначаването на лица с конституционно предвиден статут, който сам по себе си не може да породи правни последици, поради което и не подлежи на самостоятелно обжалване. На обжалване подлежи само указът на президента - пред Конституционния съд и то само за противоконституционност.
 

При осъществяването на правомощията си в хода на процедурата по назначаването на "тримата големи" в съдебната власт президентът действа с два вида компетентности - заради двете различни хипотези, предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал.2. В първата хипотеза - при първоначално отправено предложение за назначаване от ВСС, президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС и да не издаде указа. При повторно направено предложение на ВСС президентът вече е поставен в условията на обвързана компетентност, което означава, че той не разполага с избор. "В същото време Висшият съдебен съвет и в двата случая има на разположение своята оперативна самостоятелност, включително и да гласува повторно лицето, без да се съобразява с неодобрението му от президента", казва КС.