Дали да подпише или не указа за
назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния
административен съд е решение, което е изцяло в правомощията на
президента Румен Радев. Неговата преценка може да бъде аргументирана не
само с доводи относно законосъобразността на процедурата, но и за
нейната целесъобразност. Тази преценка обаче е възможна само веднъж.
Ако Висшият съдебен съвет повторно предложи Чолаков за шеф на ВАС - президентът ще е длъжен да го назначи.
Какво може да предприеме Радев сега? Най-общо възможните му ходове са три:
- да подпише указа,
- да не го направи,
-
или просто да си замълчи и да продължи да "обмисля" ситуацията още
седмици наред - законът не му поставя никакъв срок, в който да е длъжен
да се произнесе.
Всички тези варианти вече са "отигравани" от различни президенти.
През
2010 година президентът Георги Първанов бави месеци наред указа, с
който трябваше да назначи Валентин Гагашев като директор на Военното
разузнаване. С което принуди правителството просто да оттегли тази
кандидатура.
А през 2015 година при назначаването на Лозан Панов за шеф на ВКС през 2015 година се стигна до същата ситуация, в която сме сега. И тогава граждански организации и партийни лидери призоваваха президента да не назначава Лозан Панов. Решението на Плевнелиев обаче беше да подпише указа за назначаване.
