Безхаберие, което може да ни струва милиони

"Мораториумът" върху придобиването по давност на частни общински и държавни имоти изтече на 31 декември 2017 година и нов няма. Законопроектът за поредното му удължаване бе внесен в  Народното събрание на 22 декември миналата година - в последния работен ден на парламента за миналата година.

Само че този законопроект  може да стане закон най-рано към края на януари - след като депутатите се върнат от коледната си ваканция и започнат работа. А после ще е нужно още време, докато законът стигне и до  "Държавен вестник".

През това време обаче държавата и общините могат да загубят имущество за милиони.

Проблемът е наистина голям. Защото в странат има хиляди хора и фирми, които имат правото да придобият по давност държавни или общински земи. И междувременно могат да предприемат действия, за да реализират това свое право - стига да са владяли тези имоти спокойно и необезпокоявано повече от 10 години, отпреди първото спиране на придобивната давност през 2006 година. Това са собственици на къщи или фирмени обекти, застроени в общински терени, на стопански постройки по селата, а и на куп още обекти, вдигнати върху терени в градовете.


Отгоре на всичко се предлага новият срок, блокиращ възможността граждани и фирми да придобиват по давност частна собственост на държавата и общините, която владеят от десетилетия,  да бъде въведен "със задна дата" - от 31 декември 2017 година.

Това би било едно твърде спорно решение, което  спокойно може да прати мораториума в Конституционния съд. Първо, защото според неговата практика обратно действие на правни норми се допуска по изключение и само тогава, когато с това изключение няма да се отнемат вече придобити права или да се въвеждат нови задължения. И второ: заради естеството на самия мораториум, който откровено нарушава основни принципи в правото - дори само заради факта, че от временна мярка, предназначена да опази държавния интерес, отдавна вече се е превърнал в смокиново листо, все по-трудно прикриващо грозната гледка на чиновническия мързел и некадърност. 

Това обаче е все още хипотетична дискусия, поне на този етап - управляващото мнозинство най-вероятно няма да се задълбочи в конституционни дискусии и ще приеме текста със "задна дата", както е предложен. Не е ясно кой и дали изобщо ще сезира КС, как ще се произнесе съдът, а и неговите решения действат занапред.

Съвсем реална в момента е само възможността държавата да "олекне" с милиони, а после да бъде принудена да харчи още толкова в безумни опити да си върне загубеното имущество по съдебен ред. Само заради едно "невинен пропуск" на чиновниците.

Въпросът е дали наистина е толкова невинен. Защото, на фона на досегашния ни опит, съвсем логично възниква подозрението, че това "проспиване" може да не е никак случайно.

Защо? Ами простичко е: опасността държавата да загуби собственост не идва толкова от бай Пешо от Горно Нанадолнище, който трудно ще извади пари за таксите по едно такова придобиване. Но то със сигурност ще е съвсем по силите на избрани фирми.

А най-лошото е, че кои ще бъдат тези фирми, ще разберем изключително трудно  - заради липсата на кадастрални карти и регистри и повсеместните проблеми с актуването на имотите - частна държавна и  общинска собственост, за които признават областните управители. Проверката кои ще са тези "печеливши"  и какви точно имоти са придобили от държавата, може да се окаже практически невъзможна.