За втори път екип от съдии на Върховния касационен съд правят проверка на качеството на правораздаване в една от подсистемите на съдилищата.
И отново вадят данни, които безпощадно разбиват всякаква илюзия, че в България въобще се води каквато и да било борба с прословутата "организирана престъпност".
Този извод някак естествено следва от анализа на дейността на специализираните съдилища (Специализиран наказателен и Апелативен специализиран наказателен съд), с който във вторник (13 декември) се запозна "за сведение" Висшият съдебен съвет. Анализът, изготвен от 11 наказателни съдии от ВКС, обхваща дейността на тези две съдилища от създаването им през 2012 г. насам.
Какво става ясно от числата?
Първо, че за тези три години в спецсъдилищата не е постъпило нито едно дело срещу организирана престъпна група, заета с престъпления по новите "антитерористични" текстове в Наказателния кодекс, приети с толкова патос през 2015 година. Няма и нито един "засечен" извършител на организиран рекет при сключване на сделки, разбити банди за контрабанда, пране на пари, фалшифициране на валута или за източване на бюджетни фондове с подправени документи. Очевидно просто защото такива престъпления в държавата въобще не се извършват. За сметка на това има огромно количество "организирани престъпни групи" от треторазрядни улични дилъри на дрога, които стигат до съда.
Около 40% от внесените обвинения в спецсъда приключват абсолютно безславно - съдиите прекратяват производствата още преди да са внесени в зала. Причината най-често са процесуални нарушения в хода на досъдебната фаза: "отсъствие на факти за всички или за част от съставомерните признаци на престъплението", непълнота, неяснота, липса на конкретика, противоречия, "неточно или противоречиво дефиниране на обвинението при съучастие", изреждат съдиите от ВКС в анализа си.
И това безобразно количество прекратени дела сочи към "чужд" проблем - то показва колко е "спец" работата на спецпрокуратурата. Не съдиите са виновни и за "стъкмистиката", въз основа на която се отчита работата на съдилищата въобще, включително и на специализираните. Тя обаче е факт, който сочи всичко друго, но не и успехи в борбата с организираната престъпност.
Статистика-стъкмистика
Според данните в анализа за трите години (2012-2015) от съществуването на спецсъдилищата, в тях са постъпили общо 8758 дела (между 2000-3000 всяка година). Само че 90% от тези дела всъщност въобще не са такива в същинския смисъл на думата. Защото в тях просто не става дума за правораздаване. Това са т.нар. "частни" производства: мерки за неотклонение, групиране на присъди, разрешения за обиск, разрешения за подслушване и прилагане на други специални разузнавателни средства (СРС) и дори разпитите пред съдия на свидетели и подсъдими, които вече също се отчитат като "брой дело".
Само през 2015 г. например съотношението е следното: постъпилите дела от общ характер в първоинстанционния специализиран съд (включително и постигнатите с прокуратурата споразумения) са били едва 173. Почти толкова (163) са и записаните разпити пред съдия. Срещу тях стоят общо 2559 "частни дела". А, кажи-речи, половината (около 1200) от тези "частни" дела са били по искане за използване на СРС - впрочем в анализа е изведена отчетлива тенденция, според която броят на тези искания от година на година расте.
"Необходимо е да се отбележи, че поради естеството си поначало тези дела не се отличават с висока правна и фактическа сложност. Изключение са някои от производствата по искания за вземане или промяна на мерките за неотклонение "задържане под стража", които изискват по-продължително проучване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание", отчитат съдиите от ВКС. Но с уточнението, че мерките също не са били кой знае колко - едва около 10% от "частните" дела. Благодарение на този "специфичен" начин на отчитане обаче натовареността на съдиите в спецсъда е "скочила" - до близо 14 дела на съдия месечно (макар че за всеки районен съдия такава бройка изглежда направо като курорт).
В резюме: за трите си години съществуване специализираният наказателен съд е приключил 636 наказателни дела от общ характер - т.е. падат се по малко повече от 200 дела на година на 18-те съдии по щат.
От тези наказателни дела с присъда (включително и оправдателна) са приключили едва 122 (по-малко от 20%). Почти всяко трето дело е свършило със споразумение между прокуратурата и защитата на обвиняемите. А другите (285) са били прекратени.
Присъди с вкус на помилване
Сред всичките 122 присъди (повтаряме: това е за три години) има 29 изцяло оправдателни. А това е толкова висок процент, какъвто няма никъде другаде в България (23,77%). Тези пък, които са били осъдени, най-често получават мижави наказания - едва по 30 от делата наказанията са за повече от пет години лишаване от свобода. Голяма част от подсъдимите са минали или условно, или с пробация, а има и производствата, завършили само с глоба.
При споразуменията с прокуратурата пък положението е направо отчайващо - там най-масовото наказание е условната присъда. Точно заради това проверяващите съдии от ВКС не си спестяват коментара, че "следва да се обърне внимание на проявената от Специализирания наказателен съд прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност на обвиняемите и подсъдимите". Според проверяващите, одобрявайки споразумения за пробация и лишаване от свобода от шест месеца до три години условно за тежки престъпления, съдът "внушава безнаказаност". А за капак съдиите от ВКС констатират и серия случаи, в които наказанието, договорено с прокуратурата, е определено с точност по дни - например 6 месеца и 22 дни. И при проверка се оказва, че точно толкова време подсъдимият е изкарал в предварителния арест. Така наказанието обаче се оказва достатъчно, за да "покрие" възможността впоследствие той да съди държавата за незаконно задържане.
От тези 122 присъди, постановени за три години, 109 са били обжалвани. Резултатът при обжалването обаче е плачевен - потвърдените са едва 26. Всички останали са или изцяло отменени, или изменени. По 19 обаче производствата са все още висящи, така че все още има шанс бройката на потвърдените да стане поне малко по-респектираща.
В цялата тази мрачна картина обаче все пак има и нещо добро - в частта, която касае работата на Апелативния специализиран наказателен съд, анализът изглежда повече от ласкав в сравнение с констатациите за първата специнстанция: "След проучване на съдебните актове и след анализ на статистическите данни за резултата от касационната проверка на тези актове комисията достигна до извод за преобладаващо качествена работа на съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд", пише в доклада. А и данните са такива - все пак от общо 54 обжалвани присъди на апелативния съд ВКС е отменил едва 12. При това част от тях - заради споровете за това кой прокурор има право да сезира спецсъда, които предизвикали дори тълкувателно дело пред ВКС.
А сега накъде?
Анализът (според думите на председателя на ВКС Лозан Панов) ще бъде пратен на правосъдния министър в оставка Екатерина Захариева, "за да послужи за преосмисляне на идеята за създаване на тези специализирани съдилища". Не е тайна, че покрай споровете за прословутата реформа на съдебната карта от години вече битува становището, че правосъдието у нас няма да се срути и да загине, ако те бъдат закрити, а съдиите в тях - преназначени в спецотдели към окръжните и апелативните съдилища.
Освен това от самия анализ става ясно, че според ВКС моделът на спецправосъдието у нас е изначално сбъркан и трябва да се "поправи" от депутатите: "Зададената от законодателя предметна компетентност на Специализирания наказателен съд е непрецизна и произволна, определена при пълна липса на концептуалност и визия за вида специализация и за съдържанието на предметната компетентност на Специализирания наказателен съд. Това е законодателен проблем, който следва да намери експертно и професионално решение...", пишат съдиите.
Дали ще ги чуят народните представители? Едва ли. Особено в навечерието на избори. Пък и много зависи кой ще спечели предстоящия (и по всичко изглежда неизбежен предсрочен) вот - все пак спецсъдилищата бяха създадени по време на първия мандат на ГЕРБ, те бяха, а и до ден днешен се приемат като "гордостта на Цветанов".
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар