Длъжни са да ви предупредят, ако звъните на пренесен номер

Ако сметката за GSM набъбва необяснимо от разговори с "външни" номера - пишете жалба до КРС

Вече два пъти ми се случва да плащам по 35 лева отгоре към сметката си за мобилен телефон, защото се оказва, че съм звъняла на други оператори. А аз много внимавам, звъня само на телефони от моята мрежа и гледам да вляза в рамките на отстъпките, които имам по абонатния си план, не звъня на други оператори. Попитах в магазина какво става и ми обясниха, че вероятно съм звъняла на номера, които са пренесени към други мрежи. Само че аз си знам, че в такива случаи би трябвало да чуя специален сигнал, който да ме предупреди, че звъня на друг оператор. И ако се случи - веднага затварям, търся друг начин за връзка. Винаги досега съм се побирала в рамките на своя абонатен план именно така - не звъня на номера от други мрежи. И няма как да съм пропуснала сигнала за предупреждение, освен ако умишлено не са го пуснали. Само че не знам нито как да го докажа, нито дали ще ми върнат парите, които са ми взели за обажданията. Какво да правя?"

Цвета П., Русе

Оказва се, че този проблем са се сблъсквали доста хора, но явно никой от тях не е сигнализирал Комисията за регулиране на съобщенията, защото оттам ни обясниха, че нямат подобни жалби. А именно това е институцията, която би следвало веднага да бъде алармирана. Защото мобилните оператори са длъжни по закон да пускат този звуков сигнал и ако не го правят - подлежат на санкции.

Преносимостта на номерата между различните мобилни оператори отдавна поражда напрежение - всяка компания разбираемо се опитва да запази абонатите си и при всяка възможност да откаже пренос на номер, го прави. Това обаче има и позитиви, защото в стремежа си да запазят клиентите си, компаниите правят неочаквани отстъпки и дори са склонни да подписват договори с индивидуални преференции, което доскоро изглеждаше немислимо.

По принцип всеки абонат може да поиска да си "пренесе" номера към друга компания, ако условията там са му по-изгодни. Номерът се запазва.

За приятелите, които не знаят за прехвърлянето към нов оператор обаче остава риска да звънят на стария номер, мислейки, че той все още принадлежи на една или друга мобилна мрежа. И да плащат по-солени тарифи за повикванията си, ако не чуят сигнала, с който ги предупреждават за това.

Според наредбите към Закона за електронните съобщения, при набиране на пренесен номер от определена мрежа, абонатите на същата мрежа се уведомяват чрез звуков сигнал, че търсеният от тях номер вече е пренесен към друга мрежа. Уведомителният сигнал е еднакъв за всички оператори и е одобрен от Комисията за радио и съобщения. Качен е на сайтовете на всички мобилни компании, както и на страницата на КРС. Трае три секунди, като това време не се таксува като разговор.

Целта на този сигнал е след като абонатът го чуе, да прецени сам дали да продължи с връзката или да се откаже от разговора.

Този сигнал може и да се деактивира, стига абонатът да поиска това от своя оператор. Като деактивиране се допуска както към конкретен номер, така и към всички повиквания към пренесени номера. Това обаче се прави по молба на абоната - възможно е да се направи изрично, да се включи като условие в договора с мобилния оператор, за което се иска съгласие, а е възможно да се направи и чрез автоматичните менюта, които всеки може да набере от телефона си. Във всички случаи обаче все някъде трябва да има някакъв запис, че клиентът е поискал деактивирането на сигнала - на оператора не е дадено право да го лишава от тази услуга по свое усмотрение.

Операторите са длъжни винаги да пускат този предупредителен сигнал - няма опция да го пускат само няколко месеца, пък после да го спрат. Така че ако са допуснали подобен пропуск, подлежат на санкция.

Ако действително се окаже, че има такъв проблем - единствената институция, която потребителят може да сезира е Комисията за регулиране на съобщенията. "Ние не можем да работим по такива случаи, защото при тях става въпрос за нарушение не на потребителски права, а на Закона за електронните съобщения. Затова дори и да пристигне такъв сигнал при нас, нашата роля е само да го препратим към КРС", обясниха от Комисията за защита на потребителите.

Връзката с Комисията за регулиране на съобщенията може да стане или чрез горещия телефон 02/949 24 18, на който  гражданите могат да получават съвети и съдействие, на адрес София 1000, ул. "Гурко"6 или  на електронния адрес на КРС: info@crc.bg. На същия адрес може да се намерят и готови типови бланки - формуляри за жалби, сложени за улеснение на гражданите. Но жалбата може да бъде написана и в свободен текст.

Комисията за регулиране на съобщенията е длъжна да извърши проверка по такъв сигнал. И да отговори писмено за резултатите от него. Ако се докаже, че операторът умишлено не е пуснал предупредителния сигнал - глобите по ЗЕС започват от 1000 лева нагоре.

Как ще се докаже, че операторът не е пуснал предупредителния сигнал обаче никой не можа да обясни. От КРС твърде лаконично заявиха само: "Ще направим проверка".

Има и друг вариант - това дали комисията ще накаже мобилния оператор не пречи и абонатът сам да се опита да си търси правата в чисто финансов план. Комисията няма механизъм да задължи мобилният оператор да възстанови някакви суми на абонатите си, така че ако иска да му върнат парите, абонатът ще трябва да се справя сам.

На първо място той може да опита да се разбере човешки със самия мобилен оператор - ако действително има някакъв гаф, компанията със сигурност ще предпочете да се разбере с добро с абоната си, за да го запази, а и да не се разчуе за проблема.

Но ако иска, клиентът може направо да заведе дело и да се опита чрез съда да докаже, че е бил жертва на нелоялна търговска практика и да си потърси обратно парите за проведените разговори с други оператори без задължителното предупреждение. Ще му е изключително трудно сам да доказва обаче, че е станал жертва на неволно или злоумишлено действие на мобилния оператор. Особено ако проверката на КРС не успее да намери данни за това.

Така че да се прати жалба до КРС е едно добро начало -  ако подобни сигнали зачестят, това ще покаже системен проблем, а тогава КРС не би могла да остави въпроса без последствия.

Ирина МАТЕВА
Вестник "Утро"
Русе