Как законова промяна "в защита на длъжниците" устройва всъщност монополните дружества?

В момента във всички районни съдилища в страната се случва едно и също: фирмите за бързи кредити и монополните дружества масово оттеглят исковете срещу неизрядните си (според тях) клиенти. Или оставят съдът да прекрати вече образуваните дела, като не внасят разноските за разглеждането им.

Защо? Защото чакат да бъдат приети поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Които уж трябваше да дадат по-добра защита на длъжниците. А всъщност може да направят съдебните производства по-бързи и по-евтини точно за монополните дружества, колекторите и тези с бързите кредити.

Как става така ли? С предлаганата промяна в чл. 415 от ГПК.

ВКС: За нищожност на договор се възразява с отговора на исковата молба

"Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора."

Това гласи решение №179/2019 г. от 08.04.2019 г. по гражданско дело № 163/2018 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решението е произнесено в производство по чл. 290 от ГПК.

Спорът е за действителността на покупко-продажба на имот.  Според оспорващата страна, "договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като обезпечава изпълнение на задължението по договор за заем, сключен на същата дата - чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД. Това възражение е направено от касатора след срока по чл. 131, ал.1 ГПК. С подадения в този срок отговор на исковата молба касаторът е заявил единствено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, и в условията на евентуалност е предявил против ищците насрещен иск за същата сума". 

"Въвеждането на възражението за нищожност на договора и представянето на доказателства за установяването му в по- късен етап на първоинстанционното производство не е мотивирано с твърдения за наличие на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК поради които същият не е могъл да го заяви своевременно. Липсват твърдения в този смисъл и в подадената въззивна жалба. При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението за нищожност, като направено несвоевременно от ответника по иска за собственост след изтичане на срока по чл. 131 ГПК не подлежи на разглеждане по същество.", казва ВКС.

Цялото решение на ВКС:

АПИ дължи връщане и на сумите за винетки, платени "погрешка"

"Напомняме, че за сгрешени по вина на потребителя символи от регистрационния номер на превозното средство суми не се възстановяват", казват от АПИ. И се мотивират с чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата, в който е записано: "Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му".

Отговорността за правилното деклариране на регистрационния номер на превозното средство е на потребителите, завършва съобщението на АПИ.

Всъщност, цитираната от АПИ норма предвижда две кумулативни условия, които трябва да са налице, за да "важи" винетката: номерът на автомобила и въобще данните в заявката да са изписани правилно и това изписване да е направено от собственика или ползвателя на въпросния автомобил.

Какво ни казват от АПИ? Ако объркаш номера на колата няма да ти се възстановят внесените суми за винетка - защото ти си си виновен за това.

Сумите обаче следва да се възстановят, защото номерът не е изписан "правилно", както изисква законът, а и декларирането не е извършено от собственик или ползвател на автомобила, чиито номер е посочен. Т.е. кумулативно посочените условия в закона не са изпълнени. И винетката "не важи".  А след като не важи и срещу нея услуга не може да бъде предоставена - парите следва да бъдат върнати.

Таксата за винетка не е данък. Срещу платената такса АПИ дължи услуга. Всъщност автомобилистите плащат винетка не за да получат някаква хартийка, която да си лепнат на стъклото - поне така беше доскоро, а за да могат безпрепятствено да използват и да се движат пътищата в страната, винетната такса е такса за ползване на пътищата. Това е правото, което държавата /в лицето на АПИ/ е длъжна да им осигури срещу платените пари.

Само че за да може да пътува, в случай на грешка собственикът ще трябва да плати втори път. Тогава - за какво е платил преди, какво ще получи срещу тези пари? А пак повтаряме: такса се дължи за услуга, която следва да бъде предоставена. Ако ще е "нищо", но от сърце - парите пак трябва да бъдат върнати.

В същото време този "сбъркан" номер най-вероятно ще е реален, съществуващ, и ще стои върху друг автомобил, чиито собственик също ще си купи винетка. А така АПИ ще получи два пъти такса за едно и също превозно средство, което си е чисто неоснователно обогатяване за агенцията. Ако пък няма автомобил с такъв номер въобще - за какво точно ще прибира пари АПИ?

Малко познатата Конституция: Правото ... да бъдеш атеист

Сигурно няма българин, който да не е убеден, че познава едва ли не из основи Конституцията. Към тази илюзия предразполага и сравнително малкият обем на основния ни закон, който се събира буквално в няколко печатни странички.

Само че едва ли са много хората, които са забелязали, че освен свободата на избор на вероизповедание, конституцията официално закрепва правото на българите ... да бъдат атеисти, ако изберат това.

В чл. 37 ал.1 от КРБ изрично е записано следното: "Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними".

Нормата е закрепена сред основните права на гражданите. И дава право на избор за всеки сам да реши - както коя религия да следва, така и дали въобще да бъде вярващ.

За личните данни и "малкия" бизнес - практично и без страх

 Датата 25 май, от която и у нас ще започне да се прилага Регламент ЕС 2016/679, се превърна в плашило за бизнеса - най-вече заради страховитите глоби в милиони евро, които въвежда регламентът.

Но всъщност място за страх няма - още повече, че голяма част от правилата въобще не са нито нови, нито кой-знае колко трудни за осъществяване.

Затова да поговорим практично: какво трябва да направи една малка фирма, за да продължи да работи спокойно.

Започваме с най-простичките неща: какво ще де разбира занапред под "лични данни" и кой има задължения да ги опазва. И ще продължаваме напред със задълженията, едно по едно, фокусирайки се най-вече върху "малките" играчи на пазара.

Част 6: Как да се справим сами със задълженията по регламента: първо, второ, трето... Или какво практически трябва да предприеме малка фирма, за да спази регламента?

Първо трябва да съберете екипа, на който ще възложите подготовката за спокойното посрещане на "сакралната дата" 25 май, от която ще влезе в действие регламентът и за нашата страна.

В този екип задължително трябва да има юрист /юрисконсултът на предприятието ще се окаже ключовата фигура в този екип, но ако нямате такъв - потърсете юридически съвет отвън/.

Счетоводителят и служителите /или поне този от тях с ръководни за дейността функции/ от личния състав - задължително трябва да се включат.

Системният администратор - без него също няма да може, защото повечето от конкретните мерки за защита на данните със сигурност ще се окажат свързани именно с неговите компетенции и специфични познания в областта на компютърните технологии.

Шефовете на различните отдели - реклама, маркетинг, администрация и човешки ресурси/ако има такива/, продажби и др. Те също трябва да присъстват в екипа - най-малкото, за да очертаят кръга от данни, с които се работи при тях, начините, по които те се обработват и сроковете, в които се съхраняват.

Съдът пак "нагази" бързите кредити

Съдии от страната наскачаха срещу новата  практика, която започнаха да прилагат  фирми за бързи кредити - да прибират от клиентите си освен лихвите по заемите и солени възнаграждения за "закупени" от тях "пакети с допълнителни услуги".

Какво представлява тази "нова мода"? Клиентът подписва два договора: освен договора за заема, в който кредитните институции са задължени да спазват "таван" на възможното оскъпяване, получателите  подписват  още един - за предоставянето на тези "допълнителни услуги". Те са съвсем схематично изброени и в голямата си част не са нищо повече от дейности, свързани със самото обслужване на искания кредит.

"Пакетът от екстри" за клиента може да включва възможност за "приоритетно разглеждане и изплащане" на искания кредит. Или пък опция за възможно отлагане или разсрочване на една или няколко вноски. Предвижда се и улеснена процедура за получаване на бъдещ нов кредит. Всичко това обаче е само  възможност, която може да бъде поискана от клиента, но чието "одобрение" зависи от решението на кредитната институция.

Възнаграждението за "услугите" обаче се договаря предварително. То е твърдо уговорена сума, която може да се плаща също на вноски  едновременно с тези за погасяване на кредита. И която обикновено се дължи в пълен размер, ако заемът бъде върнат предсрочно.

И още нещо: за този "пакет от допълнителни услуги"  клиентът дължи сума, почти равна на тази, която фирмата му отпуска като заем. Това му оскъпява задължението с почти сто процента,  извън лихвите. Само че тази сума никъде не фигурира в общия сбор от такси и лихви, които кредитната институция е длъжна да обяви пред клиента си, а и пред различните контролни органи.

Когато кредитополучателят закъса с плащанията, фирмата за бързи кредити си вади заповед за изпълнение и ако човекът не се усети и не възрази навреме, може бързо да се сдобие и с изпълнителен лист. При това за задълженията и по двата договора едновременно. А оттам нататък на вратата на длъжника просто идва съдия-изпълнителят. И се започва: запори на заплата, на сметки, на автомобил, възбрана на къща - каквото имущество е налично...