"Справедливостта"за едни ще надуе сметките на други

Кого ще "оправи" законопроектът за частния фалит и кой ще бъде "ударен" от него? У нас този въпрос винаги е актуален, особено когато става дума и за много пари.
Противно на версиите, които ни пробутват публично, сред най-"ударените" от закона няма да са банките - те обикновено обезпечават кредитите, които отпускат, и ако законът бъде приет, просто ще уреждат обезпеченията си по-стриктно.
Най-голям ще е ударът по топлофикациите, по енергодружествата и ВиК и по телефонните оператори. Всички те без това трудно си събират задълженията от абонатите. Още повече че това са необезпечени вземания, които обикновено са на опашката при осребряването на имущество - след банките и след държавата, които са с привилегии при събирането на вземанията си. Та ако се стигне до очертаващата се "масовост" и до реално опрощаване на задълженията на техните длъжници, това може да доведе до финансов колапс самите енергийни и комуникационни дружества.

Като се има предвид спецификата на дейността на тези фирми, а също опасността покрай тяхното разклащане да се затресе и политическата, че и националната сигурност - никой няма да допусне те да фалират. И ще се случи нещо вече познато - те ще започнат да "начисляват" несъбраните (опростените) сметки на гърба на другите си платци - изрядните абонати. Те и без това от години плащат за кражбите на ток и парно - сега ще им "предложат" да поемат и сметките на "опростените". И така "справедливостта" за едни просто ще надуе цената за другите. Което също няма как да е справедливо.

Корупция, обречена на... успех

"Институционалната система за превенция и противодействие на корупцията в България включва различни органи и структури, всъщност доста повече отколкото в някои други държави членки. Но някои от тези органи и структури имат дублиращи се функции, което няма как да не се отрази върху качеството на тяхната дейност. Други пък имат скромни или твърде формални правомощия, поради което и резултатите са незадоволителни, а контролите – лесно преодолими. Трябва да се държи сметка обаче, че и натоварването на идеята за създаване на единен орган или мегаструктура за борба с корупцията със свръхочаквания може да се сблъска със същото разочарование. Което връща темата отново към хората, които прилагат правилата. Истината е, че и най-доброто законодателство, и най-ефективните правомощия в ръцете на неподготвени или непочтени служители ще претърпят еднакъв неуспех..."

Предупреждението е от десетото поред издание на "Юридически барометър", което бе представено през седмицата. Изданието е част от проект за наблюдение и анализ на състоянието на правния ред в страната, реализиран от Сдружение "Център за правни инициативи". Този път екипът, ръководен от проф. Даниел Вълчев, се е концентрирал върху проблемите с корупцията в МВР и в съдебната власт.
Оказва се, че само на борбата с корупцията в тези две системи сме вкарали общо осем закона, три етични кодекса, шест стратегии и стратегически насоки с всевъзможни планове и мерки към тях. А с тях се занимават десет ведомства и специализирани органи.

Правосъдие в капан на интереси

Върховният административен съд е в отчайващ капан на интереси. От него се иска да отмени като незаконосъобразни космическите такси за обжалване на нагласените обществени поръчки, които събира Комисията за защита на конкуренцията. Проблемът обаче е, че ВАС също печели от тях. При това немалко - до 7500 лв. от всяко дело.

От съда сега се иска да реши кое му е по-мило: собственият му интерес да пълни издънения бюджет на съдебната власт или общественото благо, което очевидно е накърнено от несекващите далавери с обществените поръчки и срещу което всъщност работят по-високите такси за обжалване. Лошото е, че няма кой да измъкне ВАС от тази "беда" - само той може да реши дали да отмени постановлението на Министерския съвет, с което се въвежда спорната тарифа, или не - друг съд с такива правомощия няма.

Адвокатурата загуби битката за параграфа

Върховният административен съд обяви за нищожен параграф 2 от наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари. Текстът предвиждаше, че ако възнагражденията на защитниците са прекомерно високи, съдиите могат да ги "режат", но максимум до двукратния минимум, записан в тази наредба. След решението на ВАС думичката "двукратен" ще отпадне. И съдът ще може смело да снижава хонорари до най-ниския размер, посочен във въпросния нормативен акт.

Бедата е, че тази разпоредба всъщност пазеше не толкова адвокатите, които със или без нея пак ще намерят начин да си взимат парите. Тя пазеше най-вече клиентите им. И то тези, които са изрядни пред закона - т.е. които съдът признае за прави в който и да било спор, независимо дали е граждански, или по дело срещу държавен орган. Контрата сега остава у тях.

Държавата отказва да събира парите си

Милиони левове на държавата изтичат в канала заради бездействието на собствените й органи, които не могат да се разберат кой трябва да ги събира. В същото време бюджетът се гъне и управляващите не са поискали заем само от папата, за да плащат масрафите на хазната - включително и заплатите на същите тези чиновници. Още по-дразнещото е, че никой не може да каже с точност колко пари потъват по този начин, защото никой не счита, че има задължението да направи това изчисление.
Проблемът за пореден път бе поставен на дневен ред от заместник-председателя на ВКС Красимир Влахов. "Повече от четири години НАП отказват да събират сумите, които гражданите дължат на съдилищата", в прав текст обяви Влахов. Става дума за т.нар. съдебни такси и разноски. Обикновено тези такси се поемат от този, който загуби делото, въпросът е какво се случва, ако човекът все пак не плати.  Задълженията се присъждат в полза на държавата и се издава изпълнителен лист за тях. Само че този лист в момента потъва в нечий кашон със стари бумаги. И в крайна сметка там си и умира: просто се чака да изтече давността за събиране, за да може да се прати официално в архив. 

Широко затворени очи

С калпавото законодателство, което произвеждат от години насам, депутатите от няколко парламента направиха и невъзможното, за да вържат ръцете на всички институции в държавата така, че да не могат да заничат в сметките и доходите им. В резултат Сметната палата се оказа куче без зъби, Националната агенция за приходите има по-скоро пожелателни функции, конфликт на интереси във висшия ешелон на властта явно никога няма да бъде установен, прането на пари се изчерпва с нелепи "разкрития" за мижави суми срещу още по-мижави престъпници, а законът за офшорките се превърна в бостанко плашило, което никого не спира. Но въпреки това ще го преправят, за да стане още по-сигурно безполезен.
Държавата стои със широко затворени очи за бизнеса и за благосъстоянието на най-видните си кадри. Истината е, че ако не бяха ни пришпорили отвън, Христо Бисеров вероятно и до ден днешен щеше да е сред най-тачените политици у нас. Истина е също и че в момента никой в държавата не може да даде един простичък отговор: чий в крайна сметка е "Булгартабак" и кой е "номиналният" собственик на 80% от капитала на дружеството, уютно скрит в анонимност. А ако се чудите защо се получава така, обяснението е елементарно: заради нежеланието на законодателите за промяна, съчетано с чиновнически мързел и панически страх.