Милиони левове на държавата изтичат в канала заради бездействието на собствените й органи, които не могат да се разберат кой трябва да ги събира. В същото време бюджетът се гъне и управляващите не са поискали заем само от папата, за да плащат масрафите на хазната - включително и заплатите на същите тези чиновници. Още по-дразнещото е, че никой не може да каже с точност колко пари потъват по този начин, защото никой не счита, че има задължението да направи това изчисление.
Проблемът за пореден път бе поставен на дневен ред от заместник-председателя на ВКС Красимир Влахов. "Повече от четири години НАП отказват да събират сумите, които гражданите дължат на съдилищата", в прав текст обяви Влахов. Става дума за т.нар. съдебни такси и разноски. Обикновено тези такси се поемат от този, който загуби делото, въпросът е какво се случва, ако човекът все пак не плати. Задълженията се присъждат в полза на държавата и се издава изпълнителен лист за тях. Само че този лист в момента потъва в нечий кашон със стари бумаги. И в крайна сметка там си и умира: просто се чака да изтече давността за събиране, за да може да се прати официално в архив.
Скандалната безотговорност е облечена в чисто юридически мотиви, както се случва обичайно у нас. Спорът този път е какъв вид вземане са таксите - частно или публично. С години продължава спорът кой трябва да събира сумите, присъдени в полза на държавата. Съдебната власт смята, че това е задължение на Националната агенция за приходите (НАП), която всъщност затова е създадена - да събира парите на хазната. Министерството на финансите и НАП обаче твърдят, че това не е публично държавно вземане и трябва да се събира по общия ред - т.е. да се вади изпълнителен лист, а после събирането на сумите да се възлага на съдия-изпълнителите, а не на данъчните.
Това всъщност няма никакво значение, защото предназначението на НАП е да събира всички държавни вземания с принуда, ако не се платят навреме с добро. В обратното просто няма никакъв смисъл и житейска логика. Освен това спор дали са публично вземане съдебните такси просто не може да има - това отдавна е изяснено, включително и от Конституционния съд (КС). В решение по дело номер 3 от 2008 година КС обстойно обяснява разликата между публичните и частните права на държавата, които "обслужват по-ограничени интереси в сравнение с публичната собственост и публичните вземания и са свързани с извършване на стопанска дейност и участие в гражданския оборот". Сиреч държавата се приравнява на частно лице, когато действа като редови търговец, наемател, продавач на имот - в чисто граждански отношения. Но правораздаването не е търговия с домати, колкото и на моменти да прилича на това, а е публична дейност.
В същия смисъл е и съдебната практика на административните съдилища, която признава таксите за публични държавни вземания. Дори с обикновена търсачка от интернет могат да се извадят достатъчен брой решения по тази тема, които категорично установяват, че съдебните такси са публични държавни вземания. Мотивите си съдиите черпят от същия Данъчноосигурителен процесуален кодекс, в който като в Библия се кълнат и бирниците. В този закон, в чл.162, ал.2, т.4, изрично е записано: "публично държавно вземане е вземането за държавни такси, установени по основание със закон". Таксите за съдебните дела са установени със Закона за държавните такси и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданскопроцесуалния кодекс(ГПК), "поради което представляват държавни публични вземания", категорични са съдилищата.
Няма "отговорен фактор" в държавата, който да не е запознат със скандалната ситуация. Тя бе обстойно разнищена и в доклада на Висшия съдебен съвет за дейността му през 2012 г., който бе разгледан и от Народното събрание. "В условията на финансови ограничения и остра нужда от парични постъпления в бюджета на съдебната власт Националната агенция по приходите (НАП), която е органът, законово овластен да извършва принудителното събиране на публични държавни вземания, отказва да приеме, че огромната част от разноските, правени от органите на съдебната власт в изпълнение на тяхната публична функция, са публични държавни вземания и да ги събира по предвидения за това ред. ВСС не може сам да преодолее отказа на НАП, поради което вече трета година не може да предложи ефективно решение на този много тежък за съдебната система проблем", написаха в доклада си висшите управници на магистратите.
Никой обаче не се трогна. Въпреки че най-лесното решение за излизане от тази каша е или депутатите да променят закона, така че да затворят всяка вратичка за подобен отказ, или поне да привикат финансовия министър и да го принудят да даде съответните указания на подопечните си, за да започнат да събират държавните пари.
Вярно, че на пръв поглед - разлика никаква. Дали парите ще ги събират държавните изпълнители или бирниците - все тая, нали все държавата им плаща заплатите. Само че съвсем не е така, защото съдебното изпълнение струва пари, там също се плащат такси, които ще трябва да се извадят от съдилищата, за да се задвижат производствата. А в бюджета на Темида перо за такъв разход не е предвидено. Това обаче е най-малкият проблем в случая, въпросът е принципен. И опира до очевидното нежелание на държавния чиновник да се товари с "излишна" работа, след като така или иначе заплатата си му върви.
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар