С калпавото законодателство, което произвеждат от години насам, депутатите от няколко парламента направиха и невъзможното, за да вържат ръцете на всички институции в държавата така, че да не могат да заничат в сметките и доходите им. В резултат Сметната палата се оказа куче без зъби, Националната агенция за приходите има по-скоро пожелателни функции, конфликт на интереси във висшия ешелон на властта явно никога няма да бъде установен, прането на пари се изчерпва с нелепи "разкрития" за мижави суми срещу още по-мижави престъпници, а законът за офшорките се превърна в бостанко плашило, което никого не спира. Но въпреки това ще го преправят, за да стане още по-сигурно безполезен.
Държавата стои със широко затворени очи за бизнеса и за благосъстоянието на най-видните си кадри. Истината е, че ако не бяха ни пришпорили отвън, Христо Бисеров вероятно и до ден днешен щеше да е сред най-тачените политици у нас. Истина е също и че в момента никой в държавата не може да даде един простичък отговор: чий в крайна сметка е "Булгартабак" и кой е "номиналният" собственик на 80% от капитала на дружеството, уютно скрит в анонимност. А ако се чудите защо се получава така, обяснението е елементарно: заради нежеланието на законодателите за промяна, съчетано с чиновнически мързел и панически страх.
Единият от проблемите е, че Сметната палата няма никакъв механизъм да провери дали депутатите не я лъжат в декларациите, които подават. "Сметната палата не може да контролира банковите сметки в България и в чужбина, защото няма достъп до банковата тайна", призна бившият вече началник на ведомството Валери Димитров още докато го ръководеше. Така задължението на публичните лица да декларират влоговете си става откровено пожелание - ако поискат. А те не искат, затова и не го правят - достатъчен пример за това е Христо Бисеров, за чиито авоари в чужбина разбрахме едва когато от заместник-шеф на парламента се срина до редови обвиняем. Скандалният отказ на законотворците да предоставят правомощието за такава проверка на Сметната палата ни се навира в очите от години и независимо от това кои са били управляващите никой не пожела да го поправи. Дори и с последните промени в закона за Сметната палата, които изметоха Валери Димитров, депутатите така и не вдигнаха завесата на банковата тайна пред държавните одитори. Страх лозе пази, все пак!
Другият болен проблем за цяла Европа са офшорките, в чиято блажена анонимност се знае, че тънат хиляди българи, включително и политици. Но никой не може да каже кои са. Дори Националната агенция за приходите(НАП), която уж има повече правомощия за проверка на приходите и разходите на властимащите у нас. Всъщност единственият начин "властелините" все пак да бъдат проверени, е да направят някакъв глупав гаф в декларациите си, който лесно да лъсне при напълно формалната проверка в Сметната палата. Тогава идва приходната агенция, която има право да направи пълна ревизия на приходите и разходите на цялата депутатска фамилия. И ако установи, че през годините са харчили повече, отколкото са декларирали, да поиска данък върху разликата. До момента така вече изгоряха двама-трима дребни кметове и местни величия. Но не се е чуло да е бил "ужилен" депутат. Освен това тази проверка пак няма да извади наяве нито сметките в чужбина, нито участията в офшорки. Защото данъчните просто не могат да стигнат дотам.
Ако си спомняте, в началото на мандата си Петър Чобанов извади списък с 34 българи, които имат сметки в Швейцария и които само от лихви върху влоговете си са спечелили над 2 млн. франка за година и от сърце им обеща ревизии от данъчните. После рапортува на началника си, че търси начин да извади на светло собствениците на офшорки с български капитали, за които се твърдеше, че са за над 6 млрд. евро. Но и за двете му инициативи повече нищо не се чу. Точно така, както стана с прословутия диск от Германия, съдържащ имена на българи със задгранични авоари, с който се фукаха данъчните по времето на ГЕРБ.
Истината обаче е, че в момента данъчните ни власти нямат почти никаква възможност да проверяват нито банковите сметки на българите в чужбина, нито участието им в офшорните дружества. Единственото, с което разполагат, е една европейска директива, която им дава право да получат информация за спестяванията на българите зад граница, за да не ги облагат с данък в двете държави. Но тази информация не включва имената на титулярите по банковите сметки, нито пък цялата сума, която има в тях. Пък и обхваща само няколко от "райските данъчни кътчета" в света, далеч не всички. За да може да се получат други данни, които вече да дадат възможност за данъчна проверка, е нужно да се подписват двустранни спогодби с всяка от държавите поотделно, с която хем да се договори избягване на двойното данъчно облагане, хем да се включи клауза за обмен на информация. Спогодби с такава клауза обаче почти нямаме. А по нищо не личи дипломати и финансисти да са се разтичали да подписват нови.
Това е положението и то е безкрайно удобно за властта. Затова и не се очаква който и да било да разбута... тази "конструкция".
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар