Противно на версиите, които ни пробутват публично, сред най-"ударените" от закона няма да са банките - те обикновено обезпечават кредитите, които отпускат, и ако законът бъде приет, просто ще уреждат обезпеченията си по-стриктно.
Най-голям ще е ударът по топлофикациите, по енергодружествата и ВиК и по телефонните оператори. Всички те без това трудно си събират задълженията от абонатите. Още повече че това са необезпечени вземания, които обикновено са на опашката при осребряването на имущество - след банките и след държавата, които са с привилегии при събирането на вземанията си. Та ако се стигне до очертаващата се "масовост" и до реално опрощаване на задълженията на техните длъжници, това може да доведе до финансов колапс самите енергийни и комуникационни дружества.
Впрочем, все ще е така, докато продължаваме да тачим Андрешко, да мразим бирника и да сочим кредитора за "лошия", защото си иска парите. Или поне докато съвсем не заприличаме не на държава, а на просто географско понятие. Но това е друга тема.
Предизборни задявки
Още с внасянето му в Народното събрание законът за защита при свръхзадълженост на физическите лица предизвика истинска буря и това е напълно разбираемо. Защото, от една страна, в негова подкрепа стоят хилядите длъжници, чието положение, особено сега - в периода на икономическа стагнация, наистина е незавидно. От другата страна обаче застанаха експертите икономисти и юристи, според които предложенията, поне по начина, по който са внесени, са по-скоро опасни.
Предложеният законопроект на петима депутати от АБВ всъщност "реанимира" идеята за частния фалит, която така и не намери подкрепа по време на управлението на Пламен Орешарски. Сегашният законопроект, внесен от Кирил Цочев, Михо Михов, Георги Кючуков, Петър Кадиев и Лъчезар Никифоров,
по същество почти изцяло копира старите предложения. Единственото по-сериозно изменение е, че вече има граница от 5000 лв. за задължения, които физическите лица трябва да са натрупали, за да получат защита от кредиторите си.
Но дори и това подобрение се оказа гаф, защото законотворците са записали в предложението си, че задълженията на длъжника трябва да са точно 5000 лв. и нито стотинка повече или по-малко, за да може той да ползва защитата на закона. Скудоумието беше очевадно, затова се наложи впоследствие част от вносителите да обясняват в телевизионните студия, че всъщност става дума за задължения в размер на "над 5000 лв.", а не за точно заковано число.
Другата новост е, че законът за "частния фалит" препраща към Наказателния кодекс за случаите, в които длъжникът даде неверни данни за имуществото си пред съда. Само че бързата справка в НК показва, че законодателят е предвидил изключително ниски наказания за извършването на документни престъпления. И в масовия случай, ако длъжникът не е закоравял рецидивист, възможността да бъде наказан с пробация или с глоба от 100 лв. ни най-малко не би го стреснала - особено ако благодарение на този риск има шанс да се отърве от хиляди левове задължения.
Иначе намерението на законодателя са ясни: целта е да се избяга от състоянието на "вечния длъжник" и да няма хора, които заради борчовете си остават без никакво имущество, но въпреки това продължат да дължат на кредиторите си и да "пренасят" собствените си неуспехи даже към наследниците си.
Въпросът обаче опира до баланса между интересите на кредитора и на длъжника. И до факта, че според икономистите поне 30% от населението на държавата живее в състояние на фактически фалит и не може да обслужва дори най-елементарните си задължения. Именно съмнението, че законопроектът е "уцелил" този баланс, кара немалко юристи да твърдят, че предложението е, меко казано, недомислено и в този вид е проява по-скоро на див популизъм и на предизборно заиграване с електората, от което обаче нито една политическа сила няма да спечели. Най-малкото заради тежестта, която ще се прехвърли върху кредиторите и върху редовните платци. А и заради риска за стабилността в държавата.
Закон като слънце
Най-общо процедурата ще е следната: длъжникът подава молба за защита до Районния съд по своя постоянен адрес. Въведени са четири предпоставки за получаване на такава закрила. Първата е сборът от всичките натрупани задължения - частни или към държавата, да надхвърлят заветния праг от 5000 лева. Освен това гражданинът трябва да е добросъвестен - пояснява се, че това означава да не е натрупал дълговете си умишлено или чрез разточителство. На трето място трябва да е изпаднал в положение на "свръхзадлъжнялост", което значи доходите и имуществото му да са по-малко от 1/3 от натрупаните дългове. И последно - това състояние да не е временно.
Молбата му ще се обявява в нарочен регистър. Заедно с нея длъжникът ще трябва да попълни една декларация, в която да обяви от една страна всичките си имущества и очаквани приходи за три години напред. А също - всичките си кредитори и задължения. Съдът обаче няма да проверява верността на декларацията. Вносителите изрично са записали в мотивите към проекта си, че "съдът не проверява истинността на декларираните данни. Тази възможност е предоставена на кредиторите".
Преценката дали длъжникът е свръхзадължен, или не ще прави еднолично районен съдия в закрито съдебно заседание. Без изобщо да призовава кредиторите! Производството е охранително, т.е. спорове по казуса изобщо не се предвиждат. Всичко се решава само и единствено от съдията, който е длъжен да се произнесе в едноседмичен срок. И ако прецени - с решението си ще допусне защитата за длъжника. При това без право на обжалване - решението влиза в сила веднага.
От деня на постановяването му спират да се начисляват лихви и неустойки по всички задължения на гражданина. А кредиторите не само нямат право да обжалват, но и ще губят всяка възможност да "притесняват" длъжника си по телефона с покани или с писма да си плати. Ако не го направят, рискуват да отнесат глоба, която в определени случаи може да достигне до 13 000 лева.
В замяна длъжникът ще предостави на разположение на кредиторите си цялото си имущество и доходи за три години напред, с изключение на несеквестируемите вещи, имоти и средства.
През тези три години той ще е длъжен да декларира всеки доход или придобивка, които получи и които могат да бъда иззети. С тях той ще е длъжен да погаси задълженията, доколкото стигнат парите. Ако не бъде честен и не "докладва" например за получено наследство, всеки кредитор, който разбере за наличието му, може да поиска отмяна на решението за предоставената му защита.
А след като минат три години, всичките му неплатени задължения, възникнали преди решението, ще се считат за погасени. И кредиторите ще трябва да пият по една студена вода за остатъка от парите си. А след десет години (общо) пък длъжникът ще бъде изцяло "реабилитиран" и дори ще може да поиска нов фалит.
Между желано и възможно
Още когато за първи път се заговори, че ще се внася такова предложение - юристите наскачаха. Защото наистина бяха впечатлени от възможността защитата да влиза в действие и при свръхзадълженост, която да се преценява еднолично от съда само по данните, които длъжникът му предоставя и по, меко казано, неясни критерии. И взеха да задават въпроси, с които обаче в текста на новия проект никой не се е съобразил.
Така например първият въпрос, който зададоха, беше как ще се преценява свръхзадължеността, от което всъщност зависи дали съдът ще даде закрила на някого, или ще му откаже? Свръхзадължеността се обяснява като състояние, при което имуществото и разумно очакваните доходи на длъжника не са достатъчни, за да покрият паричните му задължения. При това разминаването между доходи и дългове трябва да е "значително и очевидно". А то ще е такова, ако очакваните доходи покриват по-малко от 1/3 от задълженията.
Това обаче е състояние, в което според икономистите преживява всеки трети българин. Затова и критериите за определяне на свръхзадълженост би трябвало да са доста по-конкретни, за да не се стигне до лавина от молби за защита срещу борчове. Но те не са. Така и не става ясно например какво означава "разумно очаквани доходи", при това за три години напред, при положение че в сегашното състояние на икономиката никой не знае дали утре въобще ще бъде на работа? Кой и как ще изчислява тази "разумност"? И дали ще се прилага логиката, която съдиите ползват например при определянето на издръжката за децата след развода: здрав си, прав си, можеш да работиш, значи можеш да изкарваш доходи в размер поне на една средна заплата на месец. А ако нямаш работа - това си е твой проблем. Или пък ще се следва някаква друга?
Освен това - за да не излезе, че е свръхзадлъжнял умишлено и за да може да получи закрила от съда, длъжникът не трябва да е затънал финансово поради разточителство. Тук идва нов удар: какво означава "разточителство"? Засега никой не може да го дефинира. Ако длъжникът примерно пуши пури вместо цигари, това разточителство ли е? Ами ако си купи кола, вместо да ползва влака?
Да не говорим, че самото имуществено състояние на длъжника ще се определя само и единствено по това, което той е записал в декларацията си. Въпреки че, от друга страна, законът задължава съда да сезира прокуратурата, ако установи, че документът е с невярно съдържание. Но как ще се установи това без проверка, без събиране на доказателства или експертиза? Божа работа.
А най-неясно е кой и как ще охранява интереса на държавата - длъжникът може да има задължения и към нея? И какво се случва с предвидената в Данъчноосигурителния процесуален кодекс давност, която има съвършено различна продължителност? Ами ако вече има започнато производство по принудително събиране на публични вземания - какво се прави?
Очевидно е, че има нужда от законодателно решаване на проблема с "вечните длъжници". Очевидно е и че тази правна уредба е само въпрос на време. Но явно това време още не е дошло или поне не и с такъв законопроект - бързият сондаж по парламентарните групи показва, че в този вид той не се радва на особена почит и събирането на подкрепа за гласуването му ще бъде, меко казано, трудно. Но пък знае ли човек? Неведоми са пътищата политически, особено в навечерието на избори...
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар