Бедата е, че тази разпоредба всъщност пазеше не толкова адвокатите, които със или без нея пак ще намерят начин да си взимат парите. Тя пазеше най-вече клиентите им. И то тези, които са изрядни пред закона - т.е. които съдът признае за прави в който и да било спор, независимо дали е граждански, или по дело срещу държавен орган. Контрата сега остава у тях.
Да напомним за какво става дума: по всяко дело, когато наеме адвокат, клиентът сключва с него договор за правна помощ. И плаща толкова, колкото му поиска защитникът. В наредбата са посочени минимумите на хонорарите, под които адвокатите нямат право да падат. Всеки защитник обаче може да определи в пъти по-висока цена за услугите си - таван няма. И е съвсем естествено, че колкото адвокатът е по-добър или известен, толкова повече пари ще иска за труда си. След края на делото съдът начислява направените разноски по него да ги плати този, който е загубил процеса - идеята е, че виновната страна трябва да поеме масрафа по делото. Но това невинаги се случва. Именно заради възможността съдът да ореже хонорара на адвоката по делото като "прекомерен". А критерий за това коя сума е прекомерна няма - съдът я определя според всеки конкретен случай и според конкретните обстоятелства - може да намали хонорара, а може и да откаже да го направи. В такъв случай обаче контрата остава у изрядната страна - тази, която е спечелила делото. Тя няма да си върне направените разноски и на практика ще бъде наказана за това, че е предпочела скъп адвокат.
В отменения от ВАС параграф се слагаше бариера на тази съдийска преценка - хонорарите можеха да бъдат намалявани най-много до двукратния минимум на ставката по наредбата. А сега и 1000 лв. да е платил клиентът на адвоката си, ако в наредбата пише 50 лв., ще му бъдат възстановени само толкова. Адвокатът няма да връща пари, остатъкът просто ще си остане за сметка на гражданина. Тоест той ще трябва да плати от джоба си за това, че е бил прав. Дори и когато е осъдил държавните чиновници, които и без това изхранва. Което е, меко казано, несправедливо.
Параграф 2 досега тушираше тази несправедливост, макар и слабо. Защото, първо, много съдилища в страната отказаха да се съобразяват с него и смъкваха адвокатските хонорари до възможния им минимум. А след началото на кризата и при обедняването на населението искане за намаляване на разноските се прави, кажи-речи, по всяко дело. Миналата година ВКС пръв постави параграфа "вън от закона" в едно свое тълкувателно решение. А сега това стори и ВАС.
Според Върховния административен съд Висшият адвокатски съвет си е превишил правомощията и на практика е "дописал закона" - право, което ВАдС няма. Той може само да определи размера на минималните възнаграждения, но не и да поставя граници или условия на съда. "Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че след отмяната на параграф 2 от допълнителните разпоредби на наредбата ще бъде наложена имуществена санкция на добросъвестната страна, спечелила делото. Предвид свободата на договаряне клиентът е в правото си да реши до какъв размер адвокатско възнаграждение да се договори, като същият е наясно, че в случай на възражение за прекомерност той рискува при спечелване на делото да му бъдат присъдени само разноски до установения с наредбата минимален размер. От друга страна, с посочените разпоредби законодателят е определил границите, до които следва да се присъждат адвокатските възнаграждения като част от разноските на загубилата страна - тези граници са израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие", пишат съдиите Йордан Константинов, Бисер Цветков и Милена Славейкова, които са се произнесли.
Надали има юрист, който да е учуден от това становище на ВАС. Няма да сме справедливи, ако не кажем и друго: че масовото рязане на хонорари бе предизвикано най-напред от адвокати, които наистина си надуваха възнагражденията неимоверно и обясняваха на клиентите си, че те нищо няма да загубят от това, защото като спечелят делото, ще си върнат разноските за сметка на противната страна. Така обаче се правеше преди години. Сега положението е доста по-различно: първо, има свръхпредлагане на адвокатски услуги, а клиентите, които могат да си ги позволят, се топят. Затова и хонорарите не гонят небесата. Освен това покрай кризата почти няма дело, по което да не се иска и да не се получава намаляване на разноските поради "прекомерност". А като няма критерий колко е тази прекомерност, от нея до злоупотребата с право има само една крачка, при това твърде малка.
Ясно е, че адвокатите няма да тръгнат да си намаляват надниците, за да са в услуга на хората. Пък и не е нормално да се иска това от тях. Остава им другата възможност - да осигурят поне някакъв приличен доход на членовете на колегията: да вдигнат минимумите. Това обаче ще удари пряко гражданите, които и без това все по-рядко и по-мъчително намират пари за съдебни дела. А под угрозата на всичко отгоре да си плащат, за да получат справедливост, те съвсем ще се откажат да си я търсят.
Адвокатурата има и друг ход: да поиска изменение в закона, с което да "узакони" двукратния размер на хонорара като граница, под която съдът да не може да слиза, когато намалява разноските като "прекомерни".
Засега обаче ВАдС е избрал трети вариант: ще обжалват решението на съда и пред петчленен състав на ВАС. "Първо, ще изчерпим всички способи за защита на нашата теза, след което ще решим как ще реагираме", казва председателката на ВАдС Ралица Негенцова.
Ирина МАТЕВА
Вестник "Банкеръ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар